Решение № 176 от 24.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Варна, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600608 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 254 / 05.11.2024 г. по НОХД № 3480 / 2024 г., НО, състав на Варненски районен съд е признал подс. С. П. М., ЕГН **********, р.

1*****, българин, български гражданин, средно образование, разведен, не работи, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 22.07.2024 г. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство – т. а. „Мерцедес“, рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 184/2024 г. на лаборатория за изследване на етилов алкохол към отделение „Съдебна медицина“ при „МБАЛ Света Анна – Варна“ АД гр. Варна и на основание чл.343б, ал. 1, вр. чл.343г, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал. 3, вр. чл. 57, ал. 2, вр. чл.

58а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 59, ал.4, вр. чл.66, ал.1 НК, му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отлага с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок ШЕСТ МЕСЕЦА, при чието изпълнение приспада времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 22.07.2024 г..

Осъдил е още подс. Ст. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на РС Варна, сумата 70700.00 /седемдесет хиляди и седемстотин/ лева, представляваща равностойност на управляваното след употреба на алкохол моторно превозно средство т.а. „Мерцедес“, рег.№****, на основание чл.343б, ал. 5 от НК.

Постъпила е въззивна жалба, с оплакване за незаконосъобразност на присъдата само в частта и относно приложението на разпоредбата на чл.343б, 1 ал. 5 от НК. Пред въззивния съд защитата на подс. М., в лицето на адв. Ш. определя първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен в частта, в която е присъдена равностойността на автомобила управляван от подсъдимия, като поддържат изложените аргументи във въззивната жалба. Предлага на съда да отмени присъдата в атакуваната й част.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, представителят на ВОП счита, че атакувания съдебен акт не страда от пороци, намира го законосъобразен, респ. пледира за потвърждаване на постановената присъда.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна тази установена от първия съд, а тя следната:

На 22.07.2024 г. около 05.18 ч. в гр. Варна, в района на бензиностанция „Оазис“ на бул. „Цар Освободител“, свидетелите Г. П. и П. М. – служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, спрели за проверка движещ се т. а. „Мерцедес“, рег.№****, управляван от подс. С. М. като при проведена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Алкотест „Drеger 7510“, фабр. № ARPL0231, била отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1.69 на хиляда, при което спрямо подс. С. М. бил съставен АУАН № 1369808 от 22.07.2024 г., и му бил издаден талон за медицинско изследване № 276595 от 27.07.2024 г. като той бил отведен в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ за вземане на кръвна проба, където му била взета кръвна проба за медицинско изследване. На 22.07.2024 г. бил извършен оглед на управляваното от подсъдимия МПС - т.а. „Мерцедес“, рег.№ *****. При изготвена справка било установено, че превозното 1 средство не е собственост на подсъдимия. С проведената съдебно-химическа експертиза № 184/2024 г. била установена концентрация на алкохол 1.28 на хиляда в предоставената кръвна проба от подс. Ст. М.. С проведена авто-оценителна експертиза била установена пазарна цена 70 700.00 лв. на управлявания от подсъдимия т.а. „Мерцедес“, рег. № *****.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.

Първоинстанционният съд правилно е кредитирал доказателствата по делото, респ. е стигнал и до правилните правни изводи касаещи отговорността на подсъдимия. Изложените мотиви са коректни, доколкото са описани и установени всички елементи на състава

2

По въззивната жалба на подсъдимия:

С атакуваната присъда, първоинстанционният съд е присъдил равностойността на управлявания от подс. М. товарен автомобил, като е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК.

По делото е приобщена справка за собственост издадена от ОД на МВР, сектор ПП, от която се установява, че МПС рег.№ *****, към 22.07.2024 г. е собственост на „Хидрострой“ АД.

Изводите на въззивния съд, въз основа на тази фактология са следните:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., е приета нова алинея пета на чл. 343б от НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК - при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.

Материално правната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК е с императивен характер, а приложението и е обусловено единствено и само от наличие на извършено престъпление по един от съставите на чл. 343б, ал. 1ал. 4 от НК. До произнасянето на Конституционния съд /респ. - обнародване на решението му/, органите на съдебната власт са длъжни да зачетат действието на законовата разпоредба при осъществяване на правораздаване.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, респ. присъжда равностойността му, поради извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил един законосъобразен съдебен акт.

По възраженията:

Възражението, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, не може да бъде споделено. Сочения в чл. 49, ал.

3 от Хартата принцип гласи, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. За да бъде съблюдаван той, при приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, следва самото отнемане да е предвидено като наказание, за което правоприлагащият орган ще има задължение да извърши преценка дали да го приложи или не и в каква степен. В случая нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК има единствено и само санкционен характер.

На следващо място, съдът не счита, че е налице конфронтация с Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във вр. с чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС. В разглеждания случай посочените норми 3 от европейското право са неприложими, тъй като цитираното рамково решение касае мерките срещу организираната престъпност с трансграничен елемент и обект на Рамковото Решение са „средството“ и „облагата“ от престъпна дейност, като отнемането на моторно превозно средство след употреба на алкохол в случая излиза извън обхвата му.

Разпоредбата на чл. 53, ал. 1,б. „б“ от НК, предвижда отнемане в полза на държавата, на вещите, собственост на дееца, които са предмет на престъплението, като това отнемане трябва и да е изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато е и разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК. Поради това и отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда, че освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, се присъжда равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Нещо повече, неколкократно ВКС е имал възможност да укаже, че приложението на чл.53 от НК не е наказание по смисъла на наказателния закон, а санкция за извършената противозаконна дейност.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Поради горните съображения съдът намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло № 254 / 05.11.2024 г. постановена по НОХД № 3480 / 2024 г. по описа на Варненски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4