Решение № 42 от 17.11.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Панагюрище, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20225230200197 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. А. Д., ЕГН ********** от гр. София, ул.

**** №18, бл.А, ет.1, ап.1, с тел.номер - **********, против Наказателно постановление № 22-0310-000291/04.05.2022 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано, като моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител, постъпило е писмено становище, като моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

В настоящото производство се атакува индивидуален административен акт – НП № 22-0310-000291/04.05.2022 г., на Началника на РУ – Панагюрище, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. За да постанови оспореното НП, административният орган е възприел фактическата обстановка въз основа на съставен АУАН № GA 539368 от 14.04.2022 г. на същата дата, около 19:17 часа, в гр. Панагюрище.

По фактите:

На 14.04.2022 г. в гр. Панагюрище, на ул. „Петко Мачев“, пред сградата на ФСМП гр.Панагюрище, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Дайхатсу Материя“ с рег. № ********, собственост на С Г, когато бил спрян от св.Е. К. и неговия колега мл.инсп. И И за извършване на полицейска проверка за алкохол и наркотични вещества. Водачът бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, което отчело 0.30‰ алкохол в издишания въздух. Служителите предложили на водача да бъде изпробван и с DrugTest 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, което той категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 125947 и предписание да се яви до 40 минути в лечебно заведение за вземане на биологични проби за химико–токсикологично изследване. В ТМИ бил отбелязан точния час на връчване, а именно 20.30ч., както и точно къде да се яви. Жалбоподателят не изпълнил предписанието и не се явил за изследване. В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2-во от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на НП, и е цитирал относимата правна уредба. НП е изцяло съобразено с целта на закона и неговите разпоредби. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно разпоредбата на чл.174, ал.3. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и обуславящи - Глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява 2

МПС за 24 месеца, който отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно императивните изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, санкционираното нарушение е описано с достатъчно по обем и яснота обстоятелства, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

Горното обоснова изводът, че е напълно спазена процедурата по надлежно удостоверяване на процедурата по издаването на акта, както и тази по връчването на ТМИ, със своите действия жалбоподателят практически сам е осуетил възможността да се реализира алтернативния способ за установяване употребата на наркотични вещества. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че полицейските служители не му били обяснили къде точно да се яви за вземане на кръвна проба, същото е изрично записано в ТМИ, в който документ жалбоподателят лично се е подписал и получил копие от него. Правилно е било решението на контролния орган за вменяване на нарушение, извършено чрез отказ/неспособност от водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества (последвано от осуетяване на възможността за евентуално химическо изследване по негова преценка), което е нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Нормата съдържа и състава на нарушението и предвижда наложените кумулативно и в твърд размер административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 2 години ( 24 месеца), които основателно са и били наложени с обжалаваното НП.

От правна страна:

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач, който откаже проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и не изпълни надлежно предписание за медицинско изследване, се наказва с „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и „глоба“ 2000 лв.

В настоящия случай е безспорно доказано, че:

1. Жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества.

2. След издаден талон не е изпълнил и предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване.

3

Тези две проявления представляват едно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като законът приема неявяването в лечебно заведение за равнозначно на отказ.

Показанията на полицейския служител са логични, последователни и кореспондират с писмените доказателства. В този смисъл настоящия съдебен състав ги кредитира изцяло.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се установяват процесуални нарушения, водещи до отмяна.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност. Следователно наказателното постановление е законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАНАГЮРСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

22-0310000291/04.05.2022 г. на Началника на РУ – Панагюрище, с което на О. А. Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания:

1. Глоба в размер на 2000 лв.,

2. Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца , за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

3. Осъжда жалбоподателя да заплати разноски по делото в размер на 100 лв. в полза на юрисконсулта, представляващ МВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – 4

Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5