Решение № 143 от 18.09.2020, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 124/2019
- Вид
- Решение № 143
- Подписан
- 18.09.2020
- В сила
- 22.12.2021
- Състав
- КИРИЛ ДАВИДОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 151, т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 21, ал. 5 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 31, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 42, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 42, ал. 2, изр.2 · Закон за устройство на територията
- параграф 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- §5, т.22 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е № 143
С. 18 септември 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви състав в публично съдебно заседание на единадесети март 2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 124 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
С Искова молба, подадена на 05.
02. 2019 год. Г.Л.Б. чрез адв. И. Г., САК е предявил срещу Б.А.Т. с ЕГН ********** и срещу А.И.Т. с ЕГН ********** *** негаторен иск по чл. 109 от ЗС, както и искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109а от ЗС. В хода на производството по делото Г.Л.Б. е починал на 10. 05. 2019 година и е заместен от наследниците си, конституирани като ищци в процеса – Е.Т.Б. ЕГН **********, С.Г.Б. с ЕГН ********** и И.Г.Б.
ЕГН **********. Наследницата И.Г.Б. ЕГН ********** се е отказала се от наследството на баща си Г.Л.Б., за което по делото е представено (л. 80) съдебно удостоверение от РС С., 158ми състав гр. д. № 42430/2019 година.
Твърди се в исковата молба, че ответникът Б.Т., нот. акт за продажба на недвижим имот № 13, том 1А, рег.№ 1314, дело 156/2000 г., на нотариус М.Х. е собственик на парцел І-338, в квартал 30, с урегулирана площ от 644 кв.м., първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, находящи се в имота, а вторият ответник е запазил за себе си правото на ползване върху дворното място, както и че имотът на ответниците е съседен на този собственост на ищците У.
І.-334, при уредени регулационни сметки, при съседи: улица, К., М., И. и П. Т..
Твърди се в исковата молба че на границата между имота на ищците и имота на ответниците: имоти пл. № 334 и 338, се намира постройка – сграда и залепена до нея стопанска сграда, която при новото й незаконно изграждане заела част от имота на ищците. Твърди се в исковата молба, че стопанската сграда на границата между имотите е стара, в годините два пъти горяла и при възстановяването й ответниците все повече навлизали в имота на ищците. По същество се твърди в ИМ, че това пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния имот. Твърди се в исковата молба че процесната стопанска сграда на ответниците на границата между имотите била в режим на търпимост, което означавало, че след разрушаването й следва да бъде изградена в съответствие с нормативната база, при спазване на всички необходими процедури, каквото не било извършено.
В петитума на исковата молба се съдържат исканията съдът да задължи ответниците да съборят незаконната постройка и да ги осъди да предадат на ищците владението върху тяхната част от имота, която се твърди че ответниците владеят без правно основание, да задължите ответниците да преустановят завземането на част от дворното място на ищците, находяща се до границата на имота им, да и да бъде признато на ищците правото им на собственост в определените по нотариалния им акт граници.
В изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на исковата молба, , с молба от дата 06. 03. 2019 година ищцовата страна уточнява, че процесните части от недвижимия имот се намират от източната част на собствения им имот с номер І. – 334, на границата с имоти с номера І – 338 – собственост на първия ответник и имот ІІ - 339, като завзетата част от ищцовия имот се твърди, че е с площ от около 8 кв.м. и е попаднала в имота на ответниците І-338, което се уточнява като предмет на ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ответниците оспорват всеки от предявените искове. В отговора си на исковата молба ответниците оспорват допустимостта на предявените искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС по отношение на ответника А.И.Т., по съображения че ищецът по настоящото дело е предявявал срещу ответник по делото същите искове със същия предмет, въз основа на които е било образувано г.д. № 246/2014 г. по описа на Районен съд С., което дело е приключило, и по което има влязло в сила решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни. По тези съображения се изтъква в отговора на исковата молба, че по отношение на този ответник е налице сила на присъдено нещо и предявените два иска в настоящото производство са процесуално недопустими.
Оспорва се в отговора на ИМ допустимостта на искането за заплащането на обезщетение на ищеца, направено не с исковата молба, а с уточняващата такава, без ищеца е имал указания в тази насока, а с уточняващата молба се заявяват за първи път искания и претенции.
Твърди се в отговора на исковата молба че е недопустима и претенцията, с която се иска ответниците да бъдат задължени да съборят „незаконната постройка“, за която ответниците оспорват че е незаконна. Съображенията за оспорване допустимостта на тази претенция са че редът за осъществяване на подобни действия не е по чл. 108 и 109 ЗС, а е установен в ЗУТ и че в българското законодателство не е създадена възможност за предявяване на иск по гражданскоправен ред за събаряне на незаконни постройки. С отговора на ИМ се оспорва допустимостта и на иска за признаване правото на собственост на ищците върху имота в определените от нотариалния им акт граници по съображения че такъв иск е по чл.
109а ЗС и е недопустим относно урегулирани поземлени имоти, каквито са процесните. За недопустимост на тази претенция се изтъква довод, че очертанията на такива имоти се определят по административен ред, с приемането на плана и след влизането му в сила не може да има спор за точното местоположение на границата.
Оспорва се от ответниците и основателността на всеки от исковете със следните възражения:
В отговора на ИМ се оспорва като невярно твърдението в ИМ, че стопанската сграда, находяща се на границата между имота на ищеца и този на ответната страна, при новото й незаконно изграждане заела част от имота на Б.. Твърди се в отговора на ИМ, че югоизточната част на У.
І-338, собственост на Б.Т. се намират следните стопански сгради: масивна стопанска сграда – плевня с навес, изградена на регулационната линия с имота на ищеца и масивна стопанска сграда, непосредствено свързана с навеса, западно от него, отстояща на 3 метра от регулационната граница на имота, ненанесена на регулационния план. Твърди се в отговора на ИМ, че за така описаните сгради са налице както строителни книжа, така и режим на търпимост, за което ответниците се позовават строително разрешение № 57/6.Х.1940 г., декларация № 3715/06.12.2012 г. на нотариус М. Х., с район на действие РС С. и декларация № 3734/2010 г. на нотариус Борислав М., с район на действие РС С.. Твърди се в отговора на ИМ, че между двата имота има ограда, съществувала на място още към момента на одобрението на регулационния план от 1979 г. Твърди се в отговора на ИМ, че посочените стопански сгради са покрити с общ покрив и че на 03.04.2016 г., следствие възникнал пожар е изгоряла цялата покривна конструкция и имущество в стопанските сгради. При пожара била разрушена част от южната стена на обора и част от масивната тухлена ограда по южната регулационна граница с имота на ищеца, за да могат ответниците да спасят намиращите се в плевнята животни, отглеждани от тях. Вследствие този инцидент за ответниците е възникнала необходимост от аварийно извършване на ремонти че именно този ремонт е ставал повод ищецът неведнъж да сигнализира правораздавателните органи. Отново по негова жалба били създадени приложените към исковата молба констативни протоколи от общинска администрация С. досежно процесните стопански сгради и тяхната законосъобразност. Сочи се в отговора на ИМ, че предявените от ищеца констативни протоколи са съставени по административна преписка, приключила със заповед на кмета на общината, която е обжалвана от ответната страна и отменена от съда с влязло в сила решение на Административен съд С. област. Твърди се в отговора на ИМ, че с това решение е отменена заповедта на кмета на община С., с която е наредено премахването на незаконен строеж „надстройка над съществуващи стопански постройки“, в процесния имот собственост на Б.Т.. Твърди се в отговора на ИМ, че въпросът за законността на стопанските сгради, предмет на спора вече е установен със силата на присъдено нещо и че ремонта на покрива на стопанските сгради, изгорял при пожара не представлява ново строителство – надстройката, нито е налице ново изграждане на стопанската сграда.В тази връзка се твърди в отговора на ИМ, че не отговаря на истината твърдението, че ответниците владеят без правно основание и че била „завзета“ от ответниците площ от 8 кв. м. от имота на ищцовата страна, както и че аварийният ремонт, който по необходимост е следвало да се извърши от ответниците, е осъществен в съответствие със съществуващите на място – търпими и законни стопански сгради и не е налице „завземане“ на имот на ищците. В отговора на ИМ се твърди, че ответниците владеят и съответно ползват имота – У. І – 338 съобразно притежаваните от тях права и в законоустановените административно граници, както и че регулационните и имотни граници между двата процесни имота съвпадат и ответниците ми са извършили необходимите за запазването на имуществото им действия напълно в съответствие с тези граници. По тези съображения в отговора на ИМ се иска съдът да отхвърли предявените искове като напълно неоснователни.
В съдебно заседание ищците С.Б. и Е.Б. чрез пълномощника си адв. И. Г. от САК, а ищецът И.Б. чрез пълномощника си адвокат Н. поддържат предявените искове.
В съдебно заседание ответниците оспорват предявените искове чрез пълномощника си адв. Вучова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие следното:
От приложените по делото в преписи нотариален акт № 67, том ІІ, нот дело № 465 от 1973 год. на С.ски районен съд, скица № ТС-С-2410 от 16. ХІ. 2004 год. и удостоверение за наследниците на Г.Л.Б. се установява, че ищците Е.Т.Б. и С.Г.Б., на основанята наследство, делба, давностно владение и наследство от Г.Б. са собственици на урегулиран поземлен имот У. І. - 334 в село Ш.д., община С., Софийска област, с урегулирана площ от 1008 кв.м., планоснимачен № 334 парцел І. кв. 30, при съседи: улица, К., М., И. и П. Т..
Ответниците по делото са собственик и ползвател на съседния имот У. І-338, в квартал 30 село Ш.д., община С., Софийска област. Така, видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том 1А, рег. номер 1314, дело 156/2000 г., на нотариус М.Х., препис от който е приложен по делото, ответникът Б.А.Т. е собственик на съседния на ищците парцел І-338, в квартал 30 в село Ш.д., община С., Софийска област, с урегулирана площ от 644 кв.м. първи етаж от двуетажна жилищна сграда и гараж, находящи се в имота, а вторият ответник
А.И.Т. с ЕГН **********, по силата на същия нот. акт е запазил за себе си правото на ползване върху дворното място.
В притежавания от ответниците У. І –
338 в кв. 30 на границата на имота им, с този на ищците У. І. - 334 в кв. 30 са изградили две стопански постройки допълващо застрояване, с обща покривна конструкция, изгоряла при пожар възникнал на 03. 04. 2016 година. Това наложило основен ремонт, включващ подмяна с нова на изгорялата обща покривна конструкция, който основен ремонт представлява строеж VІ категория осъществен в имота на ответниците, без съгласието на ищците и техния праводател Г.Л.Б. като собственик на съседния имот.
Според разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗУТ постройките на допълващо застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот. При свободно разполагане те следва да са на разстояние най-малко 3 м от вътрешните граници на У. при височина на същите до 3.6 м, а при височина до 2.5 м следва да са на разстояние най-малко от 1.5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния У. (ал. 3 на чл. 42).
Изключения от тези изисквания са предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр.2 от ЗУТ, според която постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат и на самата вътрешна граница на У., но само ако калканните им стени покриват калканните стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния У., или плътни огради. Нормата на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ допуска свързано ниско застрояване, при съгласие на собствениците на съседните У., в които се установява същото.