Решение № 534 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110206152 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на С. Д. П., със съгласие на родителите му Ц. Р. П. и хх чрез адв. Цв. И. срещу Заповед за задържане №464 зз-168/30.03.2025 г., издадена от Л. К. Л. - командир на отделение при отдел „Специализирани полицейски сили“ (ОСПС) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

С жалбата се моли за отмяна на процесната заповед, като незаконосъобразна, немотивирана и постановена при съществени процесуални нарушения.Твърди се, че от посочените фактически и правни основания за издаването й не може да се направи извод, че е осъществено законосъобразно задържане, като се прави извод за осъществена незаконосъобразна процесуална принуда, тъй като притежанието на маска не съставлява забрана по смисъла на чл.21 от Законът за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), а нейното носене и действия за напълно или частично прикриване на лицето, с протокол за доброволно предаване е предадена медицинска маска, както и не е отчетена разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ, който определя кога е предвидено задържане за срок от 24 часа, както и жалбоподателят по време на 1 проверката се намирал на голямо разстояние от най-близкия спортен обект, твърди се нарушение на чл.6 от АПК и чл.5 от ЕКПЧ.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, немотивирана и издадена при съществени процесуални нарушения, при липса на правни и фактически основания за налагането й. Развиват се съображенията, които са изложени и в жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в общ размер на 761, 80 лв.

Жалбоподателят не излага становище по същество.

За органа издал атакуваната заповед, в съдебно заседание се явява представител, който поддържа представени писмени бележки по делото и се претендират разноски.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните по делото доказателства:

Спрямо жалбоподателя С. Д. П. е била издадена Заповед за задържане, изведена с №464зз-168/30.03.2025 г. от Л. К. Л. - командир на отделение при ОСПС - СДВР на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, с вписано основание:

„притежание на маска, прикриваща лицето, след приключване на спортно мероприятие на 30.03.2025 г.“. В нея е посочено, че лицето е задържано в 21:30 часа на 30.03.2025 г. в помещение за временно задържане в 05 РУ-СДВР и е освободено в 23:59 ч. Същата е връчена надлежно срещу разписка на жалбоподателя и е налице подпис срещу задържано лице. Заедно със Заповедта е изготвен и протокол за обиск на лице, като са иззети и описани вещи. Жалбоподателят е посочил, че няма възражения и подписал разписката под протокола. На жалбоподателя му е била предоставена и декларация за правата на задържаното лице срещу подпис, връчена му на 30.03.2025 г.

Същият е посочил, че желае адвокатска защита и е посочен адв. Цв. И. с телефонен номер, който е уведомен на 30.03.2025 г. в 22:00 ч., както и е уведомен родител- майка на 30.03.2025 г. в 21:53 ч.

Установява се от удостоверение рег. №513р-113767/27.10.2025 г. на началник 01 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, че съгласно Заповед №513з-904/29.01.2021 г. на директора на СДВР младши експерт Л. К.

Л. е назначен на длъжност „командир на отделение“ в 01 група на 04 сектор 2 към отдел „Специализирани полицейски сили“ при СДВР, която длъжност е изпълнявал към дата 30.03.2025 г. и към момента.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от оспорване, като разгледана по същество е основателна, поради следното:

Издадена е в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и има изискуемото по чл.74, ал.2 от ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването , а именно по чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, която норма, в ред. й към датата на издаването й е предвиждала, че основанието за издаването е срещу лице, „в други случаи, определени със закон “. Посочени са фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя в оспорваната заповед: „притежание на маска, прикриваща лицето, след приключване на спортно мероприятие на 30.03.2025 г.“.

Но на първо място оспореният административен акт не е издаден от компетентен орган. Това е така, доколкото съгласно чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ:

„В случаите по ал. 1, т. 2, когато има опасност нарушителят да се укрие или да затрудни правораздаването и за да се осигури явяването му пред съда, началникът на районното управление може да постанови задържане за срок до 24 часа, като уведоми за това съответния прокурор.“ Като в случая се касае за специфична компетентност по смисъла на закона, като не е предоставена възможност на оправомощеното по силата на посочената норма лице да преупълномощи друг. Като в случая атакуваната заповед за задържане не е била издадена от началник на РУ. Нещо повече по делото липсват доказателства изобщо да е налице каквото й да е оправомощаване на издалия процесната заповед командир на отделение с правата по чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ. Като следва да се отбележи и че в случая не е било спазено изискването да бъде уведомен и съответния прокурор за задържането.

На следващо място, следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно, то следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Като в тази насока е Решение №9425/2016 г. на ВАС по админ. д. №3914/2015 г. Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е 3 обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено с целта на закона.

Посоченото основание като вид неизпълнение на забрана в Заповедта за задържането, с оглед обосноваване на факт, че е извършена противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ не е сред изброените в чл.21 от ЗООРПСМ, тъй като „притежанието“ на маска не съставлява противообществена проява от вида на лимитативно изброените в тази норма. В чл.21, т.7 от ЗООРПСМ е предвидена забрана за: „носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването“, но не и за „притежание на маска“.

Като винаги приложената ПАМ е с превантивна функция. В случая е налице нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл.5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл.5, т.1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно чл.72 и сл. от същия. Но в процесния случай, доколкото се касае за хипотезата на други уредени от закона случаи, то следва да се имат предвид изложените основания за това в чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ. Същите не са били налице към момента на задържането, а именно: не са налице опасности жалбоподателят да се укрие или да затрудни правораздаването, както и не е имало основание задържането му да е целяло осигуряване явяването му пред съда.

Като в случая задържането на жалбоподателя с атакуваната полицейска заповед, която се установи, че е издадена от некомпетентен орган, не допринася и за постигане на целите, посочени в закона и съставлява необоснован акт на неоснователна принуда върху жалбоподателя чрез лишаването му от свобода, което противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито са заповедите за задържане. Като всяка ПАМ задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния 4 случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното, било за да осуети прикриването на правонарушението, както и с цел осигуряване пред съд. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане.

Предвид което оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган и не е съобразена с предпоставките, посочени в чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, във вр. с чл.30, ал.2 от ЗООРПСМ, които се установи, че не са налице, както и с целите предвидени в ЗМВР, а именно ограничението и последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл.6, ал.1 от АПК и чл.107 ЗМВР, а и същата се явява несъобразена с чл.5, т.1, б. „с“ от ЕКЗПЧОС, поради което се явява незаконосъобразна. Предвид което и жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а атакуваната заповед следва да бъде отменена.

С оглед изхода на производството претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно.

Претендира се възнаграждение и платена държавна такса, което с оглед отмяната на оспорваната заповед следва да бъде възложено да се заплати от органа, към който служи ответника. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното съдебно производство от упълномощен от него лично и със съгласие на родителите му адвокат. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.8, ал.2, т.3, за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи - 750 лв., съдът прие, че следва да определи този размер, който се явява в границите, определени в Наредбата и същите да бъдат заплатени от наказващия орган за една инстанция по делото, както и заплатената държавна такса, която се претендира в размер на 11, 80 лв., поради което искането следва да бъде уважено изцяло. В процесния случай претенцията е в лева и съобразно чл.12 от Закона за въвеждане на еврото в Р България следва да се превалутира в евро, която се явява законното платежно средство в страната от 01.01.2026 г., поради което сумата, която следва да бъде уважена за разноски е в общ размер на 389, 50 (триста осемдесет и девет евро и петдесет стотинки) евро.

5

Ето защо и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР Софийският районен съд, наказателно отделение, деветнадесети състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. Д. П. Заповед за задържане с рег. №464зз168/30.03.2025 г., издадена от Л. К. Л. командир на отделение при ОСПС Столична дирекция на вътрешните работи.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ да заплати на С. Д. П., със съгласие на родителите му Ц. Р. П. и хх сумата в размер на 389, 50 (триста осемдесет и девет евро и петдесет стотинки) евро за разноски пред първоинстанционния съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда

Административнопроцесуалния кодекс пред АССГ в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6