Определение № 3313 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3313 гр. Варна, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100101071 по описа за 2026 година

Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от Ж. И. А., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „***, вх.7, ет.7, ап.24, със съдебен адрес – гр. Варна, ул.

„Трепетлика“, бл.1, ап.13 – адв. З. Й. против П. Г. И., ЕГН **********, З. П. И.а, ЕГН ********** и М. П. И., ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес – гр. Варна, ул. „***“ №12, ет.2 като иск с правно основание чл.55, ал1, предл.2 от ЗЗД да бъде бъдат платени суми , поради неосъществено основание, както и дължими във връзка с този главен иск мораторни лихви – обезщетение за забава, както следва – да бъде осъден: 1).П. Г. И. да заплати на Ж. И.

А. сумите: 25642.99 евро (50153.33 лв.) – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 10 000 евро – обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 19.05.2023 г. до 18.05.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума за главница от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението; 2).З. П. И.а да заплати на Ж. И. А. сумите: 6410.75 евро (12538.33 лв.) – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 2400 евро – обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 19.05.2023 г. до 18.05.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума за главница от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението; 3).М. П. И. да заплати на Ж. И. А. сумите: 6410.75 евро (12538.33 лв.) – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца; 2400 евро – обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 19.05.2023 г. до 18.05.2026 г., ведно със законната лихва върху посочената сума за главница от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане на задължението; иска се и ответниците да заплатят на ищеца и сторените от последния съдебни и деловодни разноски в производството, включително и възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

В исковата молба се сочи, че на 22.01.2013 г. ищецът Ж. А. сключил със съпрузите П. Г. И. и Е Манолова И.а предварителен договор, съгласно който последните се задължили 1 да прехвърлят на ищеца собствеността върху лозе-овощна градина с площ от 571 кв.м., намиращ се в землището на г. варна, местност „Боровец-север“, съставляващ имот с пл.

№1449, ведно с построената в него сезонна постройка, при съседи имоти с пл.№№ 1445, 1446 и 1448, от две страни път срещу сумата от 90 555 лева. Срокът за сключване на окончателния договор бил определен до 22.02.2013 г. Имотът бил СИО на двамата продавачи, а след сключването му на 22.01.213 продавачът прехвърлил по сметка на продавачите капаро в размер на 9055 лева. Тъй като имотът бил обременен с ипотека , която не била заличена своевременно от продавачите, наложило се подписване на анекс от 21.02.2013 г., в който страните се договорили да се промени срокът за сключване на окончателен договор на 31.12.2013 г., а владението на имота да се предаде на купувачите веднага. Нови условия били уговорени и във връзка с плащането на продажната цена. 65750 лева следвало да бъдат преведени на продавачите в срок до 01.03.20132 г., като със същата се предвиждало да бъде заличена ипотеката върху имота, остатъкът от продажната цена – 15750 лева следвало да се платят при нотариалното изповядване на сделката. В изпълнение на договореното купувачът платил на 22.02.2013 г. чрез превод по банкова сметка първо сумата от 49 850 лв., а после още 1000 лева, а на 05.03.2013 г. предал в брой 15325 лева. Така общо били платени 75230 от дължимите като продажна цена суми. Сочи, че след това обаче продавачите не изпълнили задължението си за прехвърляне на собствеността върху процесния имот. От 24.10.2013 г. била наложена възбрана върху имота в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, заличена на 29.08.2023 г. Сочи, че години наред продавачите се отклонявали от задължението си за прехвърляне на имота, като изтъквали различни причини – лични, медицински, финансови. На 09.07.2019 . починала прехвърлителката Е И.а, като нейни законни наследници били преживелия съпруг – П. И., дъщеря – Зоринца И.а и син – М. И.. Сочи, че всъщност ответниците имали за цел да изчакат да изтече давнос9тта за водене на иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като това станало ясно на 13.06.2022 г., когато срещу Ж. И. А. бил предявен иск от Константина Цветанова Костова, за което се установило, че ответниците в производството П. Г. И., З. П.

И.а и М. П. И. й прехвърлили собствеността върху процеснсия имот за продажна цена от 9500 лева по силата на НА №7, том 11, рег. №2624, дело №204/2022 г. по описа на Нотариус с №147 на НК. Правният спор по заведеното гр.д. *** г. по описа на ВРС завършило като искът с правно основание чл.108 от ЗС, заведен от Константина Костова против Ж. А. бил уважен в частта си, в която ответникът бил осъден да предаде на ищцата владението върху лозе-овощна градина с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна и разположената В ПИ сграда с идентификатор №***. сочи, че след прехвърлянето на процесния имот на трето лице – основното задължение на ответниците по предварителния договор става неосъществимо, като платената от купувача продажна цена подлежи на връщане като дадена на неосъществено основание. Ответниците пък дължат законна лихва от датата, на който основанието на процесния договор е станало неосъществимо. Намира, че ответниците са се обогатили за сметка на ищеца със сумата от 38464.39 евро (75230 лева), която и разпредЕ според наследствените им дялове 2/3 към 1/6 към 1/6.

2

Ищецът представя писмени доказателства.

От страна на ответниците П. Г. И., З. П. И.а и М. П. И. е депозиран отговор на исковата молба. В отговора ответниците оспорват исковата молба, като считат предявените искове за неоснователни и недоказани. Оспорват твърденията на ищеца, че са се укривали и избягвали нотариалното изповядване на сделката и сключването на окончателен договор.

Оспорват и твърдението, че имотът бил обременен с ипотека. Твърдят, че процесният имот бил закупен в режим на СИО от П. И. и Е И.а, като поради обстоятелството ,че постройката в него била без редовни строителни книжа, те се заели да достроят и надстроят тази сграда, като в крайна сметка тя се превърнала в монолитна жилищна сграда на два етажа, с РЗП от 240 кв.м. В имота бил построен и гараж и били извършени множество други подобрения, от които и нова масивна ограда, тротоари, алеи, затревени и озеленени площи. През 2013 г. поради финансови задължения към банкова институция решили да продадат имота, а с получената сума да погасят задължението си към банката. Сочат, че общата продажна цена била 90555 лв., окончателното прехвърляне по нотариален ред следвало да се осъществи до 22.02.2013 г. Плащанията били уговорени като капаро при сключване на предварителния договор да се платят 9055 лв., до 22.02.2013 г. – 72500 лева, а остатъка от 9000 лева е следвало да бъде платен до четири месеца след окончателното прехвърляне на собствеността. Сочат, че след като предали владението върху имота купувачът, за да е спокоен желаел да заплати задълженията на ответниците към банката, като след това плащане дължимият остатък от продажната цена следвало да бъде платен на ответниците. В тази връзка бил сключен и анексът към договора от 21.02.2013 г. В тази връзка била платена и сумата от 67 750 лева – с цел продавачите да погасят задълженията си към банката.

Последните твърдят, че това е било сторено – ипотеката е била заличена, но след това купувачът не заплатил оставащата част от дължимите суми, а купувачът прекъснал всякакви контакти с продавачите. Твърдят, че с годините били правени опити да се осъществи контакт с купувача, но той избягвал такъв. Твърдят, че при последния разговор проведен между П.

И. и ищеца, с покана последния да преведе остатъка от дължимата сума той отказал, като твърдял че е придобил собствеността върху имота по давност. Сочи, че ищецът А. е имал възможност да инициира производство за обявяване на договора за окончателен през цялото време, а щом не го е сторил е видно, че е целял да придобие имота чрез владение по давност.

Ответниците освен това правят възражение за погасяване на претенцията по давност като твърдят, че задължението за сключване на окончателен договор е изтичало на 31.12.2013 г. и следователно срокът за предявяване на исковете е изтекъл на 31.12.2018 г.

Сочи, че съобразно нормата на чл.110 от ЗЗД претенциите за връщане на платени суми по предварителен договор се погасяват с 5 годишна давност. Моли да бъде отхвърлен така предявения иск и а присъди на ответната страна сторените разноски.

Като доказателство за отношенията между страните представя извлечение от Viber, съдържащо само едно съобщение. Моли да бъде изискано и приобщено по делото гр. д.

№7559/2022 г. по описа на ВРС.

Правна квалификация:

3

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане на платени суми във връзка с отпаднало основание и за заплащане на мораторни лихви върху сумите за главница.

Доказателствена тежест:

Всяка от страните следва да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства.

Ищецът следва да установи наличието на предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен в писмена форма, поетите задължения по договора, както и плащането на уговорените суми.

Тези факти и обстоятелства се твърдят в ИМ и не се оспорват от ответниците. Те потвърждават наличието на договор при същите клаузи и обстоятелствата на плащане на част от договорената сума. Между страните има разминаване в правната преценка на обстоятелствата – защо не е платен остатъка от дължими суми, както и относно поведението на страните впоследствие – след сключване на договора и с оглед това наличието на вина.

По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД – плащане на обезщетение под формата на мораторна лихва. Ищецът следва да установи кога и по какъв начин ответниците са били поставени в забава и конкретния размер на дължимите суми за посочения в ИМ период, за който се претендира обезщетението.

Налице е възражение за изтекла придобивна давност, направено от ответниците, като те следва да установят изпадането в забава на ищеца за изпълнение на задълженията си и изтичането на периода довел до погасяване на задължението.

По доказателствата:

В производството следва да бъдат допуснати ангажираните от ищеца и ответника писмени доказателства.

Следва да се изиска и приложи по делото гр.д. №7559/2022 г. по описа на ВРС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

Да се изиска и приложи гр.д. №7559/2022 г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 17.07.2026 г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и копие от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и копие от подаденият отговор на исковата молба.

4

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

5