Решение № 57 от 05.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002102365 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от М. Р. М., чрез процесуалния представител адвокат Ц. молба за отмяна с вх.№ 6713 от 7.03.2024г. на решение по гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора, за което дело – по силата на издадена от РС Стара Загора справка - е установено, че е унищожено и не е налично, пред вид изтичането на законоустановеният срок за неговото съхранение. С решението, чиято отмяна се иска е отменено направено с н.а.

№ ... по н.д.№ .../... г. дарение от Р. М. Н. на сина му М. Р. М. на 1/2 ид.ч.от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]/ [улица]/ № ..., ет..., с площ от 94кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и по 1/2 ид.ч.от таванско и от избено помещения, заедно с 1/12 ид.ч.от дворно място от 358 кв.м., урегулирано в парцел пл.№ ... в кв.... по плана на града и 1/12 ид.ч.от общите части на сградата, поради отказ от даване на издръжка.

Решението е влязло в сила на 12.09.2000г.

Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5, изр.1 ГПК, като изложеното в нея твърдение е за лишаване от възможност за участие в делото поради допуснати от съда нарушения на правилата за уведомяване по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ Заявява, че постоянно живее в САЩ и неговият баща /ищец в производството, което е приключило с акта, чийто отмяна се иска/ е бил уведомен за адреса му /A. H., C. ...,USA/, поради което е 1 следвало да го посочи по делото, за да бъде молителя надлежно уведомен на него. Адресът е бил известен на бащата, който е посещавал сина си в Америка и на същия адрес му е била открита банкова сметка и застрахователна полица. Отделно, по време на пребиваването си в Америка, той е разполагал с Калифорнийска лична карта, в която също е бил посочен адреса. След връщането на бащата в България, молителят твърди, че постоянно е поддържал връзка с него. Счита, че след като адресът на ответника е бил известен, призоваването, което е извършено по реда на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./е в нарушение на установените правила и е довело до ограничаване на правото на защита на молителя.

Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от ответницата Р. Р. М., която е сестра на молителя и наследница на починалия им баща. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Представя копия от писма и твърди, че баща им е бил за последно в Америка през 1997г. При предявяване на иска през 1999г., ищецът не е бил уведомен за актуалния адрес на настоящия молител, защото последният многократно е сменял адресите си и не е поддържал контакт с баща си. Баща им се е нуждаел от средства, правени са му операции, но не е получил нито финансова, нито морална подкрепа от своя син. Бил разочарован, че синът му не поддържа връзка с него и именно заради това е подал иск за отмяна на дарението. Бащата е бил в невъзможност да научи актуалния адрес на сина си.

В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба с приложени доказателства от процесуалния представител адвокат К., с която се заявява, че поддържа подържа подадената молба и искането е за отмяна на постановения акт.

Претендира разноски, съобразно представен на стр.208 списък, ведно с доказателства за реалното им извършване. Впоследствие /на 30.01.2025г./ са постъпили писмени бележки, в които са развити допълнителни доводи за неправилно приложение на процедурата по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ Твърди се, че не са спазени две от изискуемите се предпоставки на посочената норма – 1/.при завеждане на делото постоянния адрес на ответника да е неизвестен и 2/.публикацията в ДВ да съдържа елементи на призовката по чл.45 ГПК/отм./ Това е така, защото съдът не е бил установил „по безспорен и несъмнен начин“, че постоянният адрес на настоящия молител е неизвестен – в случая, посоченият при призоваването му чрез ДВ адрес е в [населено място], при представено като доказателство удостоверение, че регистрираният му постоянен адрес е бил в [населено място].

Ответната страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Счита, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при призоваването на ответника в производството, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Заради постоянната сменя на адресите, неговият адрес е бил неизвестен за ищеца.Освен това, ответникът не е бил лишен от възможност да участва в делото, защото е бил надлежно представляван от назначения особен представител. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Също претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представен списък.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди 2 направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира подадената молба за неоснователна поради следното :

За да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на която се позовава молителя – следва същият да е установил, че: 1/. вследствие на нарушаване на съответните правила, 2/.е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. В случая тези предпоставки не са налице.

Доколкото се касае за искане за отмяна на влязло в сила през 2000г. съдебно решение, то приложими са „съответните правила за призоваване“, релевантни към посочената дата, т.е. приложим е чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ в редакцията ДВ, бр. 124 от 1997 г., които гласи:

“Ако при завеждане на делото местожителството и адресът на ответника са неизвестни, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството на ответника е действително неизвестно.

(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.“

Под местожителство, съгласно установената практика/вж. например решение по г.д.№ 6139/2007г. на V г.о./ се разбира – „мястото, където фактически трайно пребивава едно лице на избран от него адрес с оглед правото на всеки български гражданин свободно да избира своето местожителство“. В случая, не се спори, че местожителството на молителя е било в САЩ. По делото са приети като доказателства представени от него писмени документи, от които се установява, че бащата на молителя /ищец в производството, завършило са съдебния акт, чиято отмяна се иска/ е бил при сина си в САЩ през 1998г. Безспорно е, че към този момент, бащата е знаел точния адрес на сина си и това се потвърждава от наличните по делото документи за открита на негово име лична карта, банкова сметка, издадените банкови извлечения. Не се спори обаче, че той е предявил иска си през 1999г./т.е. една година покъсно/. Видно от неоспорените и неопровергани твърдения на ответница М., молителят М. Р.

М. многократно е сменял адресите си в Америка. При постоянна смяна на адресите – за страната, предявила иск в България, е невъзможно да посочи точен адрес на ответник с местожителство в Америка. За това, по всяка вероятност, съдът се е насочил към втората алтернативна възможност, уредена в чл.50, ал.1 ГПК/отм./ - да провери дали адресът на ответника /по образуваното гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора/ е известен.

Под „адрес на ответника“, по смисъла на чл.50, ал.1 ГПК/отм./ се разбира настоящ или постоянен адрес. Съгласно чл.94 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, в редакция ДВ бр.67 от 1999г., в сила от 1.01.2000г.: „настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава“/ал.1/. „Всяко лице има само един настоящ адрес“ /ал.2/ и „Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на пребиваване е в чужбина, се вписва в личния регистрационен картон, а в автоматизираните информационни фондове се отразява само държавата“ /ал.3/. Съгласно чл.90, ал.1 ЗГР – „всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес“.

Съгласно чл.93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, в редакция ДВ бр.67 от 3

1999г., в сила от 1.01.2000г.: „постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението“.Съгласно ал.2 – постоянният адрес е винаги на територията на Република България и съгласно ал.4 „Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, които не са вписани в регистрите на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистрите на населението на район „С.“ на [населено място]“.

В случая е безспорно, че гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора е унищожено пред вид изтичането на законоустановеният срок за неговото съхранение и материалите по него не са налични. Представено е само копие от постановения съдебен акт. В него /на стр.3 от мотивите/ изрично е посочено, че от „приложената по делото справка от 2.02.2000г. на Сектор Паспорти и визи при СДВР София се установи, че ответникът не е адресно регистриран на територията на [населено място]. От представеното удостоверение № 1612/16.02.2000г. на РДВР Стара Загора е видно, че М. Р. М. няма адресна регистрация в страната.“ Настоящият съдебен състав няма причина да не се довери и да не възприеме за верни така описаните от съдебния състав факти – съдът е извършил необходимите справки и е установил, че ответникът по делото М. Р. М. няма адресна регистрация в страната. Пред вид горецитираната разпоредба на чл.93, ал.4 от Закона за гражданската регистрация и доколкото по делото е имало данни, че местожителството на ответника е в Америка, съдът е извършил справка за вписванията относно регистрацията на лицето на територията на [населено място] и видно от посочената справка от 2.02.2000г., цитирана в гореописаните мотиви на постановения съдебен акт, е получил информация, че такава регистрация няма. В този смисъл, не могат да бъдат споделени доводите на молителя, изложени в представените писмени бележки относно необходимостта от нарочна справка и в регистрите на населението на район „С.“ на [населено място]“. От мотивите на съда се установява, че той е изпълнил задълженията си като е изискал и е получил изискуемото – съгласно установената към този момент съдебна практика - потвърждаване на факта, че постоянният адрес на ответника е неизвестен от съответната адресна служба. При липса на материалите по делото /заради изтичане на законоустановения срок за неговото съхранение/, настоящият съдебен състав намира, че може да презумира само добросъвестно поведение от страна на съда /не може да се презумира, че съдът е действал недобросъвестно/. В случая определящото е, че молителят не доказа да е налице допуснато нарушение на законоустановените правила на чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ в приложимата редакция на нормата. Относно – наведеното в писмените бележки обстоятелство, че видно от полученото от администрацията на Държавен вестник писмо – в публикуваното обявление – за адрес на ответника по делото - е посочен такъв в [населено място],[жк], който не е бил посочен в справката от 2.02.2000г.

Пред вид – липсата на възможност – да се провери точното съдържание на посочената справка от 2.02.2000г., тази теза е само предполагаема и не може да бъде приета за вярна. Не може да се възприеме и отразеното в представеното като доказателство по делото Удостоверение за промени в настоящия адрес с изх.№РСЦ24-УГ01-7620 от 18.12.2024г., в което е посочено, че настоящият адрес на М. Р. М. от 20.11.1977г. до 3.05.2023г. е в [населено място], [улица]“, а от 3.05.2023г.е в САЩ. Така удостовереният факт е в пълно противоречие 4 с посоченото в мотивите на съдебния акт, чиято отмяна се иска, а именно – че съгласно удостоверение № 1612/16.02.2000г. на РДВР Стара Загора е видно, че „М. Р. М. няма адресна регистрация в страната“. Както вече беше посочено, настоящият съдебен състав, презумирайки добросъвестно поведение от страна на съда, намира че следва да се довери на посоченото в съдебния акт. Освен това, посоченият в удостоверение с изх.№РСЦ24-УГ017620 от 18.12.2024г., настоящия адрес на М. Р. М. от 20.11.1977г. до 3.05.2023г. - [населено място], [улица], всъщност е адреса на неговия баща, който е ищец по делото и е на имота, който е предмет на отмененото дарение. Нелогично е, ако това е бил настоящият адрес на ответника, този факт да е бил неизвестен на баща му, който е ищец по делото /а ако го е знаел защо е следвало да предприема действия по издирване на адрес/.