Решение № 776 от 20.09.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пазарджик , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100848 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В, ет.7, представлявано винаги от двама от управителите С. Н. Н., Я. Я.

Ч., Ц. Г.а С. и Я. К. Ч., чрез юрк.Г., срещу М. СТ. Б., ЕГН-********** от гр.

Пловдив, ул. „********, обл.Пловдив, с цена на иска – 4093.95 лева.

Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че на ответника М. СТ. Б., ЕГН-********** е бил отпуснат потребителски заем в размер 2000.00 лв. С Договор за потребителски заем №30035181028 от 18.02.2019г. „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК 175074752 е отпуснало паричен кредит в размер на 2 000 лв. на кредитополучателя. Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което ищцовото дружество е изпълнило задължението си по него.

Въз основа на подписания между страните договор, за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски - всяка по 119.93 лв.

Твърди се, че длъжникът Б. е преустановила плащането на вноските по кредита след като са били погасени 5 месечни вноски. На основание договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако 1 кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема. Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:

Главница - 1684.94 лв., Възнаградителна лихва - 547.14 лв., лихва за забава 278.09 лв и законна лихва от 54.28лв.

Сочи се, че ищецът е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пазарджик. По гражданско дело №3746/2020г. е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение от страна на длъжника, като са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си.

Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК 175074752 от М. СТ. Б., ЕГН-********** в размер на: Главница - 1684.94 лв., договорно възнаграждение - 547.14 лв., лихва за забава - 278.09 лв и законна лихва от 54.28лв.,представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски заем №30035181028 от 18.02.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане надължимите суми.

Предявен е и осъдителния иск, с който се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1529.50лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Претендират се съдебните разноски по заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Б., с който счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани. . Оспорва предявените от ищеца искове по основание и размер. Твърди, че в настоящия случай след изследване на съдържанието на договора следва, че договора за потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11 ЗПК.

2

Сочи, че процесните договорни разпоредби за възнаградителна лихва са неравноправни и затова- нищожни на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП. Съгласно изложеното в отговора на исковата молба, уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави.

Във връзка с горните съображения счита, че предявеният иск, /както е предявен за установяване дължимостта на суми по договор за кредит, която претенция първоначално е заявена със заявление за издаване на заповед за изпълнение/ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда. Направено е възражение за прихващане със сумата от 687.09лв. , представляваща получена от ищеца сума по нищожен договор за кредит.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за потребителски заем №30035181028 от 18.02.2019г. , на посочената дата е бил сключен същият между „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК

175074752 - в качеството на Кредитор, и ответника М. СТ. Б., ЕГН********** от гр. Пловдив, ул. „********, обл.Пловдив, в качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК 175074752 е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 24 месечни анюитетни вноски - всяка по 119,93 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 44.98 % и годишния лихвен процент - 38.30 %, посочени в параметрите по договора.

3

От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът Б. е преустановила плащането на вноските по кредита, след като е погасил част от дължимите месечни вноски /5 месечни вноски са били погасени/. След като е преустановила плащанията си, е останало непогасено задължение по кредита в размер.

Съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора, ищецът би могъл да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.

Ищцовото дружество е изпратило на ответника уведомително писмо с обратна разписка, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжника да го погаси. Уведомителното писмо е било изпратено на адресът, който е бил посочен във всички документи в договора. На този адрес,уведомителното писмо не е било потърсено от получателя.

Тъй като ответникът Б. не е изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит, ищцовото дружество /видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3746/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №3746/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №8 от 05.01.2021г. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение на основание чл.414 ГПК, на ищцовото дружество била указана възможността на осн. чл.415,ал.1,т.1 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.

По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявените искове: Предявеният 4 установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, срещу която е било подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника в заповедното производство, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение., издадена по ч.гр.д. №3746/2020г. по описа на РСПазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.

Допустим се явява и предявеният осъдителен иск, тъй като с Разпореждане №27 от 05.01.2021г. съдът е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1529.50лв.-представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. С разпореждане №1058 от 02.03.2021г. съдът е указал на заявителя да предяви осъдителен иск за сумата от 1529.50лв., което е било сторено от заявителя.

По отношение основателността на предявените искове:

Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.

Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства.

В този смисъл предявеният иск е допустим и подаден в законоустановения срок, но е частично основателен, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между страните. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договор за потребителски заем №30035181028 от 5

18.02.2019г. и погасителния план към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №3746/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че ищцовото дружество е отпуснало на ответницата потребителски паричен кредит в размер на 2 000.00лв. която сума кредитополучателят е усвоил, което не се оспорва от ответната страна. При това положение, съдът приема, че на ответника Б. й е била предоставена заемната сума.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК .

Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя.

Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на 6 размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.