Решение № 8479 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8479 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110151909 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.9 от ЗПК,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и Н С,срещу К. И. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4714,05 лева ( 2410,26 евро ) главница,1014,09 лева ( 518,50 евро ) договорна лихва за периода 15.01.2025 г. до 27.06.2025 г.,78,32 лева ( 40,04 евро ) мораторна лихва за периода 15.01.2025 г. до 30.07.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между ищеца и ответника Г. е сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата от 3000 лева на 26.03.2024 г. Ищецът поддържа,че ответникът е получил заемната парична сума,а кредиторът е предоставил и 1913,40 лева за заплащане на избрана от кредитополучателя застраховка живот. Ищцовото дружество поддържа,че считано от 15.01.2025 г. ответникът Г. е преустановил плащанията на дължимите парични суми като неиздължената главница възлиза на 4714,05 лева. В исковата молба са изложени твърдения за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Сочи се,че е останала неиздължена договорна лихва в размер от 1014,09 лева,както и мораторна лихва от 78,32 лева. В исковата молба се поддържа,че уговореният годишен лихвен процент възлиза на 41,15 %,а годишният процент на разходите е 48 %.

Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,а с оглед връчването на заповедта за изпълнение по чл.47 от ГПК и във връзка с дадените указания ищецът 1 предявява установителните искове. Моли съда да уважи исковете.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът К. И. Г. изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че договорът е недействителен,защото в ГПР не са включени застрахователните премии,изложени са съображения относно сключения договор за застраховка.

Твърди се,че заемната парична сума е издължена. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Според уведомление за предсрочна изискуемост поради просрочие на вноските с падежи 15.01.2025 г.,15.02.2025 г. и 15.03.2025 г. банката обявява задължение по договор за кредит за предсрочно изискуемо,за което на К. И. Г. е връчено известие за доставяне.

Видно от извлечение от счетоводни книги по чл.417,т.2 от ГПК,издадено от „Т“ЕАД,задълженията по договор за потребителски кредит възлизат на 4714,05 лева главница,1014,09 лева възнаградителна лихва,78,32 лева мораторна лихва.

Установява се от договор за потребителски кредит № *****,сключен между „Т“ЕАД и К. И. Г.,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което банката предоставя в заем сумата от 3000 лева,размерът на застрахователната премия възлиза на 1913,40 лева,размерът на ГПР е 48 %,а общият размер на дължимите суми от потребителя възлиза на 11649,87 лева.

Според стандартния европейски формуляр размерът на кредита възлиза на 4913,40 лева,а лихвеният процент е 41,15 %,ГПР възлиза на 48 %.

Представена е застраховка на кредитополучателя,сключена между К. И.

Г. и „Кардиф общо застраховане клон България“КЧТ.

От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява,че е предоставена парична сума от 3000 лева за общо ползване и 1913,40 лева за заплащане на премия по застраховка,общият размер на дълга възлиза на 11649,87 лева,по договора са заплатени суми в размер от 1362,89 лева,с които са погасени 199,35 лева главница,1159,77 лева възнаградителна лихва,3,77 лева мораторна лихва,незаплатените суми са 5805,04 лева,от които 4714,05 лева главница,от които 212,61 лева по падежирали вноски и 4501,44 лева предсрочно изискуема главница,1014,09 лева възнаградителна лихва,както и законна лихва от 75,90 лева. Според заключението на 27.02.2024 г. сметката на К. Г. е заверена със сума от 4913,40 лева,от които 1913,40 лева са дебитирани за застраховка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение. Това означава,че искът има 2 предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер.

В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение относно договор за потребителски кредит,да установи уговорените права и задължения,да докаже,че договорът е действителен и не накърнява императивни правни норми,установени в полза на потребителя.

Когато е предявен иск за реално изпълнение на задължението за връщане на заемна парична сума,страната ищец следва да проведе доказване,че е сключен действителен договор за заем,от установяване факта на предаване на заемната парична сума,докато в тежест на ответника е възложено доказването,че е върнал заемната парична сума или са налице обстоятелства,при които паричната сума се явява недължима. С оглед това,че договорът е сключен с физическо лице,както и за потребителски нужди,съдът намира,че преценката за действителността на договора съдът реализира при съобразяване разпоредбите на ЗПК. Съдът намира за основателен доводът на ответника Г.,релевиран в писмения отговор за недействителност на договора,защото съдът приема,че в договора неточно е посочен размер на годишния процент на разходите. Макар в договора формално да е посочен размер на ГПР от 48 %,съдът счита,че е допуснато нарушение при изчисляване размера на ГПР,което влече недействителност на договора за кредит. В хипотезата,когато годишният процент на разходите е посочен неточно се приема,че последиците са същите като при липса на посочване на ГПР,т.е. налице е недействителност на заемното правоотношение. От представените по делото писмени доказателства – договор за кредит и стандартен европейски формуляр се установява,че страните са постигнали съгласие за заемна парична сума в размер на 3000 лева,по сметката на кредитополучателя е преведена сума от 4913,40 лева,от които 1913,40 лева се явяват дебитирани в същия ден за заплащане на застрахователна премия по договор за застраховка. Съдът,отчитайки размера на заемната парична сума от 3000 лева,приема,че при съобразяване общия размер на задължението от 11649,87 лева,годишният процент на разходите е посочен неточно,поради което договорът за кредит се явява недействителен. Смисълът на приемане на законовата норма,която урежда запознаване на потребителя с размера на годишния процент на разходите се състои в осигуряване възможност на потребителя да разбере размера на оскъпяването на кредита и размера на общото задължение,поради което несъмнено следва да бъде счетено,че размерът на годишния процент на разходите следва да бъде определен на база заемната парична сума. В конкретния случай при сключване на договора за кредит кредиторът включва размера на дължима премия по договор за застраховка при изчисляване ГПР,но всъщност застрахователната премия формално е преведена по сметка на кредитополучателя,след което е дебитирана. Софийският районен съд намира,че ако бъде взета предвид само заемната парична сума от 3000 лева,ГПР би нарушавал императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК,т.е. договорът за кредит се явява недействителен поради неточно посочване на ГПР. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че на договорно основание искът за главница не може да бъде уважен.

Както беше посочено,уважаването на иск на договорно основание предполага съществуването на действителен договор между страните,който валидно е 3 породил права и задължения. Законът за потребителския кредит съгласно чл.23 от същия предвижда,че при недействителност на договора за потребителски заем заемополучателят връща само заемната парична сума,т.е. в конкретния случай заемната парична сума възлиза на 3000 лева. Когато съдът приема договора за недействителен,съдът е длъжен да вземе предвид всички реализирани плащания по договора като такива,погасяващи част от заемната парична сума,което в конкретния случай означава,че искът подлежи на уважаване за сумата от 1637,11 лева ( 837,04 евро ),а за разликата до претендирания размер от 2410,26 евро искът подлежи на отхвърляне. Изводът на съда за недействителност на договора за паричен кредит обосновава разбирането,че предявената искова претенция за възнаградителна лихва подлежи изцяло на отхвърляне,тъй като договорна лихва потребителят заплаща само по действителен договор. Съдът намира,че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен само върху уважената част от иска,определен по реда на чл.162 от ГПК в размер от 6,16 лева ( 3,15 евро ),изчислен върху неиздължената парична сума,представляваща част от заемната парична сума,докато за разликата до пълния претендиран размер от 78,32 лева искът подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на разноски,както и с оглед това,че съдът,който разглежда установителния иск се произнася по въпроса за разноските,дължими за заповедното производство,съдът намира,че следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер от 60,96 евро за заповедното производство и в размер от 129,33 евро за исковото производство при отчитане уважената част от исковете. Съдът счита,че в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,защото към писмения отговор е представено пълномощно,но не и договор за правна помощ,от който да се установява какви права и задължения страните по договора за уговорили,съответно не се установява размер на уговорено и на заплатено адвокатско възнаграждение,както и не се установява дали адвокатът представлява ответника при предоставяне на безплатна правна помощ.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.9 и следв. от ЗПК по отношение на К. И. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и Н С,в размер от 1637,11 лева ( 837,04 евро ) ( осемстотин тридесет и седем евро и четири евроцента ) неиздължена част от заемна парична сума по договор № *****,сумата от 6,16 лева ( 3,15 евро ) ( три евро и петнадесет евроцента ) мораторна лихва за периода 15.01.2025 г. до 30.07.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 18.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 688/2025 г. по описа на РС Котел,като отхвърля иска в частта за разликата над 1637,11 лева ( 837,04 евро ) до пълния претендиран размер от 4714,05 лева ( 2410,26 евро ) главница,за сумата от 1014,09 лева ( 518,50 евро ) 4 договорна лихва за периода 15.01.2025 г. до 27.06.2025 г.,в частта за разликата над 6,16 лева ( 3,15 евро ) до пълния претендиран размер от 78,32 лева ( 40,04 евро ) мораторна лихва за периода 15.01.2025 г. до 30.07.2025 г.

ОС Ъ Ж Д А К. И. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А Д и Н С сумите от 60,96 евро ( шестдесет евро деветдесет и шест евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от 129,33 евро ( сто двадесет и девет евро тридесет и три евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.