Решение № 17 от 18.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 346/2023
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 18.01.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 448, ал. 1 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 448, ал. 1 и 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 459, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Велико Търново, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500346 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 105/31.05.2023 година по гр. д. № 14/2023 година на Окръжен съд Габрово „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Г. Г. сумите: 30 000 лева – застрахователно обезщетение, в качеството му на ползващо лице по Полица № 712418071000026/16.11.2018 година, ведно със законната лихва от 4.11.2022 година (предявяване на иска) до окончателното изплащане; 9 141.65 лева – лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 4.11.2019 година – 4.11.2022 година; 3 365.67 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. А. – пълномощник на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, против Решение № 105/31.05.2023 година по гр. д. № 14/2023 година на Окръжен съд Габрово. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Оспорват се заключенията на първостепенния съд, че застрахованото лице Д. С. действително е ударила десния си крак, за наличие на причинна връзка между удара и настъпилата впоследствие смърт. Анализират се събраните по делото доказателства и се заявява, че се касае за смърт от заболяване – остра масивна двустранна белодробна тромбоемболия вследствие на дълбока венозна тромбоза на долните крайници 1 на застрахованото лице. Изтъква се липса на категорични медицински данни за претърпяна злополука от Д. С. на 24.04.2019 година или преди тази дата. Не се касае за покрит риск по сключения застрахователен договор. Сочи се превратно интерпретиране на доклада на вещото лице от първостепенния съд. Изводът на състава на Окръжен съд Габрово за причинна връзка между травматичното увреждане на десния крак на Д. С. и развитата впоследствие тромбоемболия, довела до нейната смърт, не кореспондира със събраните по делото доказателства. На практика е игнорирано изявлението на експерта К., че не може да заяви с категоричност каква е конкретната причина за тромбофлебита и смъртта на Д. С..
Направено е искане да се отмени Решение № 105/31.05.2023 година по гр. д. № 14/2023 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от И. Г. Г. искове за застрахователно обезщетение и лихва за забава; в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Ю. С. – процесуален представител на И. Г. Г., в който излага съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пълномощникът на И. Г. Г. оспорва въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 14/2023 година на Окръжен съд Габрово (първоначално гр. д. № 11644/2022 година на Софийски градски съд) е образувано въз основа на предявени от адвокат Ю. С. – пълномощник на И. Г. Г., против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД искове. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, да заплати на И. Г. Г. сумата 30 000 лева – застрахователно обезщетение, в качеството му на ползващо лице по Полица № 12418071000026/16.11.2922 година; 9 141.65 лева – лихва за забава върху застрахователното обезщетение за период три години назад (до предявяване на исковата молба), лихва за забава върху присъдената с решението сума от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2022 година Д. С. С. сключва договор за застраховка „Злополука“ с дружеството-ответник. Съобразно точка 1 от полицата един от покритите рискове е „смърт вследствие на злополука“ при застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева, платимо на ползващите се лица (законните наследници на застрахованата). Застрахователната премия по полицата е заплатена на застрахователя. На 24.04.2019 година Д. С. С. съобщава, че си е ударила десния крак, което е отразено в медицинско направление. На 1.05.2019 година застрахованата почива в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово. Същият ден е извършена аутопсия на лицето. Ищецът И. Г. Г. е 2 наследник на застрахованата и ползващо се лице по договора за застраховка. Дружествотоответник отказва изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца – „няма основание като причина за смъртта да се приеме злополука“. Излагат се подробни аргументи, основани на приложените към молбата писмени доказателства, че настъпилата смърт на Д. С. С. на 1.05.2019 година е злополука.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат П. А. – процесуален представител на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, с който оспорва исковете – не е налице застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключения застрахователен договор (смъртта на застрахованото лице Д. С. С. не е в резултат на злополука; касае се за смърт от заболяване).
В съдебно заседание и с писмени бележки пълномощникът на дружествотозастраховател оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 105/31.05.2023 година по гр. д. № 14/2023 година на Окръжен съд Габрово е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от адвокат Ю. С. – пълномощник на И. Г. Г., против „ДЗИобщо застраховане” ЕАД искове са с правни основания чл. 459, във връзка с чл. 448, ал. 1 и 5 от Кодекса за застраховането; чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Безспорно е, а и от представените преписи от писмени доказателства се установява, че между „ДЗИ-общо застраховане” ЕАД и Д. С. С. е възникнало застрахователно правоотношение по
Застрахователна полица
№
712418071000026/16.11.2018 година, Застрахователен пакет „Закрила“ – златен. Един от покритите рискове по договора е смърт вследствие на злополука, при който на ползващите лица се изплаща застрахователна сума в размер на 30 000 лева. Ползващи лица са законните наследници на застрахованото лице.
Д. С. С. е починала на 1.05.2019 година – в срока на действие на застрахователния договор.
Наследник по закон на Д. С. С. е нейният син И. Г. Г..
С Писмо с изх. № 0-92-18302/12.07.2019 година „ДЗИ-общо застраховане” ЕАД отказва изплащане на застрахователно обезщетение на И. Г. Г. – съобразно представените медицински документи се касае за смърт от заболяване; липсва основание като причина за смъртта да се приеме злополука.
Договорите за застраховка „Злополука“ се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на 3 злополука (чл. 459, ал. 1 от Кодекса за застраховането). Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното (чл. 459, ал. 2 от Кодекса за застраховането).
В Медицинско направление с изх. № 1314/24.04.2019 година, издадено на Д. С.
С., препис от което е представен по делото, е вписана диагноза Ангина катаралис. При прегледа пациентката съобщава не само за силни болки в гърлото при преглъщане и спонтанно, но и че си е ударила десния крак. В направлението е отбелязано „Крайници б.о.“.
В сведението за настъпила злополука, депозирано пред дружествотозастраховател, И. Г. Г. сочи, че при изваждане на уред за косене на трева Д. С. С. пада, удря крака си в каменна плоча, вследствие на което натъртва дясната подбедрица, получава оток и посиняване.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че не е необходимо всеки факт да се установява пряко – възможно е същият да не е оставил следа (доказателство) или да не може да се намери носител на тази следа (доказателствено средство), годен да се представи пред съд. Косвените доказателства не трябва да се разглеждат изолирано и догматично да се прави извод за недоказаност на съответния факт. Следва да се извърши преценка дали натрупването на тези доказателства не създава цялостна картина, която безспорно установява съответния факт (в този смисъл Решение № 153/5.11.2018 година по гр. д. № 886/2018 година, III г. о.; Решение № 62/5.07.2022 година по гр. д. № 4036/2021 година, II г. о.).
Пред първостепенния съд е изслушано заключение, изготвено от експерта д-р Я.
Г. К., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението и дадените обяснения от вещото лице в съдебно заседание е видно, че няма медицински данни за травмата на десния крак на Д. С. С., за която тя съобщава на 24.04.2019 година, за промените на крайника вследствие на нея, липсва описано лечение на такава травма. При осъществената аутопсия не са установени счупвания на кости, разкъсани мускули, при разрез на задната повърхност на подбедрицата не са констатирани външни рани или големи кръвонасядания, каквито биха били видими при наличността им седмица преди това. При тъп удар с по-широка повърхност може да се получи контузия на меките тъкани, която е с общ характер, без разкъсвания и външна рана; в задната част на крака, където има голямо количество мускули, често не остава видимо изявена следа. От снимковия материал, изготвен при аутопсията, е видно наличие на промени на дясната подбедрица и глезен, съответстващи на тромбофлебит – промяна в цвета на крайника, белези за нарушено локално кръвообращение и може би некротично-възпалителен процес, каквито липсват по левия крак.
В медицинското направление не са описани промени по крака, но водещото оплакване е било за болки в гърлото, към което е насочен основно прегледа. В статуса (обективно състояние, регистрирано при прегледа) е описано: „Долни крайници – б.о.“, 4 което означава без особености, без регистрирани промени – лекарят, осъществил прегледа на 24.04.2019 година, не е констатирал куцане, явни признаци за рани, нуждаещи се от обработка, или счупване на кости. Вените няма как да се видят при общ преглед, особено при ненапреднал процес. Вещото лице не може да твърди дали неговият колега е направил обстоен преглед на Д. С. С. на посочената дата.
С оглед наличните данни за преживяна около седмица преди смъртта травма на десния крак, при аутопсията се намират промени в десния крак с характер на тромбофлебит, а причината за смъртта е белодробна тромбоемболия с произход на тромбите от тромбофлебит на дълбоките вени на долните крайници. Една от възможните причини за тромбофлебит и дълбока флеботромбоза на долните крайници е травма. В случая тромбофлибитът не е причинен от залежаване след травма, операция или общо заболяване, продължително обездвижване, клапна недостатъчност във вените на долните крайници, венозен застой, коагулопатии, онкологични заболявания, инфекции или неизяснена причина.
Артериалната хипертония и генерализираната атеросклероза, от каквито е страдала Д. С. С., не са съществени фактори за заболяване от тромбофлебит на долните крайници. Не се касае за така наречената „автохтонна тромбоза“ на белодробните съдове, възникваща на място в съдовете, при други болестни промени. При аутопсията е констатиран тромбофлебит с тромбоза на долните крайници, обусловил настъпването на белодробна тромбоемболия. В писменото заключение експертът д-р Я. Г. К. приема наличие на причинна връзка между настъпилата смърт от тромбоемболия и тромбофлебитните промени в десния крак, вероятно от травма на същия. Съобразно заключението травмата на десния крак може да се определи като непредвидено и внезапно външно въздействие, което лицето не си е причинило умишлено. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че една от причините за развитие на тромбофлебит е силен удар, засягащ меки тъкани и мускули на крайник. Не може да заяви с категоричност какъв е конкретният източник за тромбофлебита и настъпилата смърт.
Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d56b8547-3b7c-4269-9a2d-dc925b815f9b