Определение № 16283 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16283 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110152938 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. П. Д. срещу ответника Областна дирекция на вътрешните работи - София, представлявана от старши комисар Т. Ц., директор на ОДМВР – София, с която са предявени за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 180, ал. 1 ЗМВР и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 514,82 евро /10 786,05 лв./, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. включително, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 25.11.2025 г., до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 570,02 евро /1114,86 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г.

Ищецът твърди, че в процесния период е заемал длъжността „младши специалист (техник, механик – СОТ)“ в сектор „Управление на собствеността и социални дейности при ОДМВР – София“, въз основа на трудов договор, сключен с ответника.

Твърди, че месечното възнаграждение се формира от заплата за длъжност по чл. 180, ал. 1 от ЗМВР, добавката за работа в МВР по чл. 180, ал.

1 от ЗМВР и добавката за прослужено време в МВР съгласно чл. 37 Колективен трудов договор № 812100-23063/10.12.2024 г., обявен със Заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Излага, че към 01.09.2022 г. му била определена заплата за изпълняваната от него длъжност в размер на 1171 лева и добавка за работа в МВР в размер на 5% от заплатата.

По силата на допълнително споразумение, считано от 01.08.2023 г., заплатата на ищеца била изменена в размер на 1288 лева, а съгласно изменения на Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи от 13.07.2017 г., и сключените анекси към трудовия договор, заплатата на ищеца за длъжността му към 22.11.2024 г. била увеличена на 1523 лева.

Със същите изменения на Наредбата максималното възнаграждение за младши специалист (Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з-919/2017 г.) било увеличено на 1639 лева, към които 1 следвало да се добавят още 76,15 лева за добавка от 5 % съгласно КТД .

Твърди, че за целия процесен период е имал прослужени и признати 33 години, поради което към месечното възнаграждение следвало да се добавят още 33% върху заплатата за длъжността равняващи се на 502,59 лева.

Твърди, че дължимото се месечно брутно възнаграждение е в размер на 2101,74 лева, тъй като съгласно Писмо № 8121з-7435/17.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, при определяне на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности "младши специалист" и "старши специалист" следвало да бъдат съобразени със заплатите за аналогични длъжности по щатното разписание, определени в раздели II, III, IV и V от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з 919/2017 г.

Твърди, че аналогични на заеманата от ищеца длъжност била тази за „техник – механик“ по Приложение, раздел II.2 – „техник – механик“, код по НКПД 31153004, които получавали заплата в размер на 1676 лева или със 153 лева месечно повече от ищеца. В резултат на тази разлика в заплатата е формирана и по-малка сума по добавката за работа в МВР – 5,80 лева месечно (81,95 лева – 76,15 лева).

Твърди, че според чл. 37, ал. 1 от действащия колективен трудов договор, обявен със заповед № 8121з-1722/13.12.2024 г. на министъра на вътрешните работи, се изплащало допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер 1% върху основното месечно възнаграждение, като с оглед на горната разлика ищецът бил допълнително ощетен с 38,28 лева месечно.

Твърди, че при спазване на гореописаното писмо на министъра е следвало да получава 160,08 лева на месец повече в сравнение със сумата, която получава от 01.01.2022 г. до момента. Тази сума за неизплатено трудово възнаграждение претендира за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., включително.

Твърди, че спрямо него е допусната пряка дискриминация по личен признак по смисъла на чл. 14, ал. 1 вр. ал. 2 и 3 от ЗЗДискр., в сравнение със служителите, назначени на длъжности за „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, както и че не се внасят и осигуровки върху тази разлика, което допълнително увреждало правната му сфера.

На следващо място твърди, че на служителите, които не са младши или старши специалисти, е било извършвано редовно увеличение на заплатите от 2022 г., както следва – с 20%, с 10%, като от 01.01.2025 г. е увеличено с още 40,61 %, докато неговото възнаграждение е увеличавано само два пъти – с 20% и с 10%.

В тази връзка претендира, че заплатата за длъжността следва да бъде увеличена с 40,61 % спрямо определената максимална заплата за длъжност в Раздел VII. 2 от Приложение № 3 към чл. 5 и чл. 6, ал. 6 от Наредба № 8121з919/2017 г.

Твърди, че брутното месечно възнаграждение следва да бъде в размер н а 3180,35 лева, от които заплата за длъжност 2304,60 лева, добавка за работа в МВР - 115,23 лева и добавка за прослужено време в МВР 760,52 лева. По този начин се получавала разлика от 1078,61 лева месечно, която, изчислена за исковия период от десет месеца, възлиза на общата сума от 10786,05 лева.

Претендира и лихва за забава за периода от 01.02.2025 г. до 31.10.2025 г. в размер на 1114,86 лева. По изложените съображения моли съда да уважи 2 предявените искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР - София, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че ищецът е бил назначен на трудов договор № 517р1699/01.02.2017 г. на длъжност „младши специалист /техник, механик по СОТ/ в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейност“ към отдел „Административен“, като излага, че преди това е заемал и други длъжности в структурата му.

Сочи, че ищецът е отказал да заеме предложената му длъжност „техник, механик по СОТ“ в сектор УССД при ОДМВР – София, аналогична на неговата заемана.

Посочва, че трудовите възнаграждения през процесния период от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. са били индексирани на основание Наредба № 8121з – 960/01.08.2022 г. и Наредба № 8121з-1366/30.08.2023 г. за изменение и допълнение на Наредба № 81213-919/13.07.2017 г.

Твърди, че във връзка с постановено от 5-членен състав на ВАС Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. била издадена от министъра на вътрешните работи Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г., с която били определени нови размери на индивидуалната заплата на служителите на длъжност „младши специалист“ и „старши специалист“, и съгласно т. 3, от която следвало да бъдат издадени индивидуални заповеди/допълнителни споразумения за определяне на индивидуалните размери на възнагражденията за длъжността „младши специалист“ и „старши специалист“.

Уточнява, че възнагражденията са заплатени в определените размери след като индивидуалните заповеди и допълнителни споразумения са представени в отдел „Финансово осигуряване“ при ответника, с оглед на което оспорва, че дължи процесните суми на ищеца.

Сочи, че в изпълнение на дадените с писмо с рег. № 8121р7435/17.04.2025 г. указания от министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на приетия КТД, последният със срок на действие 2 години, е определил и изплатил през м.03.2025 г. и м.06.2025 г. дължимото на ищеца трудово възнаградение за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 180, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 128, т. 2 КТ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1/ наличие на трудово правоотношение с ответника; 2/ полагането на труд за процесния период, 3/ размера на дължимото трудово възнаграждение.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че дължимото трудово възнаграждение е платено изцяло.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането в забава на ответника;

В доказателствена тежест на ответника, при установяване на тези факти, е да докаже плащането на претендираните суми на падежа.

3

На основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК , съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните въз основа на трудов договор № 517р-1699/01.02.2017 г. за длъжността "младши специалист /техник - механик по СОТ/, действало в рамките на исковия период.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са относими и необходими за изясняването на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи е относима и необходима към предмета на доказване, поради което същото следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да представи заверен препис от описаните под т. 2 и т. 3 от доказателствените искания на исковата молба документи следва да бъде оставено без уважение, тъй като същите са представени от ответника с отговора на исковата молба.

Произнасянето по искането на ищеца за задължаване ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи справки за механизма, по който се определя добавката за работа МВР от 5%, както и информация относно обстоятелството дали ищецът се е ползвал от правата си по чл. 37 от Колективния трудов договор за периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г., следва да бъде отложено до о.с.з. – след вземане становището на ответника и преценка дали горните обстоятелства са спорни между страните.

Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 9 ГПК, но въпреки това, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, както и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 14:45 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото, съобразно мотивите на настоящото определение. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата, относно които 4 съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. П. Д. на основание чл. 190 ГПК за задължаване на Областна дирекция на вътрешните работи - София, представлявана от старши комисар Т. Ц., директор на ОДМВР – София, да представи заверен препис от описаните под т. 2 и т. 3 от доказателствените искания на исковата молба документи.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да посочи изрично дали оспорва обстоятелството, че добавката за работа в МВР е в размер на 5% от заплатата за длъжността, както и че ищецът е имал право на 1% увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно чл. 37 от КТД, действащ и спрямо ищеца по реда на чл. 6 или чл. 7 от КТД от 2024 г.