Решение № 4216 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4216 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20243110115646 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 99707/09.12.2024 г. от К.

Т. М., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 със седалище гр. Варна и адрес на управление: бул. ,Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника „Енерго-Про продажби“ АД с ЕИК 103533691 да заплати в полза на К. Т. М. с ЕГН 8806227188 сума в размер на19,00 лв., платена от ищеца на 17.05.2022 г. без основание съгласно фактура 3301746998/16.05.2022 г. - за възстановяване на ел. захранване в обект - недвижим имот находящ се в гр. В., обект № ********** и клиентски номер 1100302753.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Страните са в облигационни отношения по силата на сключен Договор за пренос, доставка и потребление на електрическа енергия на адрес гр. В., обект № ********** и клиентски номер 1100302753.

На 17.05.2022 г. ищецът заплатил без основание в полза от ответното дружество сума в размер на 19,00 лв. в брой, на касата на „Енерго-про продажби“ ЕАД в гр.

Варна, на бул. „Владислав Варненчик“ №258 дължима по Фактура № 3301746998/16.05.2022 г. на стойност 19,00 лв. с основание за плащане „Възстановяване на захранването (електромер)“. Начислената сума представлявала такса за възстановяване на ел. захранване, което е било прекъснато от доставчика поради неплащане в срок задълженията за потребена електроенергия.

Счита, че не дължи гореописаната сума и задължението по фактурата е заплатено без основание, като липсва и правно основание за начисляването й от страна на ответното дружество. Липсват каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на ответното дружество, които да оправдаят изискваната насреща парична престация от абоната.

Сочи, че в настоящия случай абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият 1 има качество на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита. Съгласно чл. 21, ал. 1 от действащите към момента на начисляване на задължението „Общи условия на „Енерго-про продажби“ АД от 2007 г.“ „Енерго-про продажби“ АД изисква от „Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последният заплати на „Енерго-про продажби“ АД и „Енергопро мрежи“ АД всички направени разходи за прекъсване и възстановяване снабдяването с ел. Енергия от енергийните предприятия между които намира приложение и при неизпълнението на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването на ел. енергия. Съгласно чл.122 124 от Закона за енергетиката дружеството е длъжно да възстанови захранването с електрическа енергия, веднага след като основанието за прекъсването и бъде отстранено. Счита, че законът не предвижда възстановяване на ел. захранването под условие. Сочи, че за да е налице вземане от енергийното предприятие, представляващо разходи за възстановяване на ел. захранването, следва да се установят действително извършени, доказани по вид и размер разходи, резултат от виновно неизпълнение на договорни отношения от страна на потребителя на ел. енергия. Разписаното в Общите условия на дружеството-доставчик позволява на същото едностранно да определя такси за възстановяване на ел. захранването и да изисква предварително тяхното заплащане от потребителя. Позовава се в този смисъл на Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I ТО.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като излага следното:

Захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения на същия, изразяващо се в просрочие с повече от 20 дни на дължими суми.

Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго-Про Продажби“ АД има право да поиска о т „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми.

Съгласно чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Енерго-Про Продажби“ АД изискваот „Електроразпределение Север“ АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Видно от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия фактически се осъществява от „Електроразпределение Север“ АД.

Поради посоченото разходите по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото производство.

Доколкото таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлява заплащане на вид мрежова услуга.

Съгласно т.6, §1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ „Мрежови услуги“ са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, 2 пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

На основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, макар разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Електроразпределение Север“ АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител - „Енерго - Про Продажби“ АД.

Безспорно е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на „Електроразпределение Север“ АД на адреса на потребление.

Отделно счита, че липса на противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката. Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл.

122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия. На основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното дружество.

Сочи, че Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив, Законът за енергетиката изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на абоната. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП преносът се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.

Счита, че от изложеното е видно, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия.

Снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е видно и от даденото легално определение в Наредба № 9 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за „електроснабдяване“, съгласно което снабдяването е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически уредби и мрежи. Снабдяването на абоната с електрическа енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването.

Твърди, че фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за 3 покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването“ като процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.

Заплащането на таксата от 19,00 лева е условие за възстановяване на правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което, както вече бе посочено погоре нямало нищо общо с възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във възстановяване на преноса на енергия.

Така счита, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя, предвидени по закон.

Посочената такса за възстановяване на преноса на енергия е и част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е запознат със съдържанието му.

Оспорва и противоречието на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП с чл. 143, т. 2 и т. 18 Закон за защита на потребителите. Счита наведените твърдения за бланкетни и необосновани.

Излага, че оспорваната клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.

18 от Закон за защита на потребителите, поради следното:

1/ Не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.

2/ Чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава правата на потребителя, произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба допълва постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а напротив тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат поправени.

Налице е идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата на чл.37, ал.1 от ОУ за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на причините, довели до преустановяването му.

3/ Не е налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на продажбата на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме. че: клаузата ..не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора“.

Твърди, че абонатът е знаел, че при неизпълнение на задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия, продажбата на енергия до обекта му ще бъде преустановен и че за възстановяване на същата следва да заплати такса. Абонатът е бил предварително уведомен и за размера на тази такса.

Твърди, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожни са клаузите, които са неравноправни /какъвто не е настоящия случай/ и не са уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет дни от влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в „Енерго -Про Продажби“ АД писмено заявление, в което да предложат специални условия, или в случая клиентът не се е възползвал от правото си, като така не само се е 4 съгласил с приложението па разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП в отношенията си с „Енерго - Про Продажби“ АД, но и е изразил съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е. изразил е съгласие размерът на посочената такса да е определен като стойност, а не определяем, като в този смисъл счита, че посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП нма иеустоечен характер, като същата има за цел не само поправяне на вредите, но и има стимулираща функция по отношение на абоната да не допуска последният виновно неизпълнение на задълженията си по договора.