Решение № 221 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300503412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, подадена от Л. Д. Д., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото адв. Р. Р. против Решение №4877 от 11.11.2025 г., постановено по гр. д. №16296/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII гр. с., в частта, с която се признава за установено в отношенията между страните, че Л. Д. Д., с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940, сумата от 952.82 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №2574546 от 20.05.2022 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 20.05.2022 г., и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 12.04.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.07.2024 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5503 от 02.07.2024 г. по ч.гр.д. № 11368 по описа на ПРС за 2024 г., VІІ гр. с.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи. Поддържа се, че фактът дали „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задължението си да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД бил изрично оспорен от жалбоподателя-ответник, като към исковата молба бил представен такъв, но липсвал саморъчен подпис от представителите на двете дружества.

1

Жалбоподателят сочи, че ищецът следвало до представи документа на електронен носител, като това не се случило, поради което счита, че фактът, че има сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД останал недоказан. Жалбоподателят поддържа, че дори и да се приеме, че имало сключен договор за поръчителство между тези две дружества, оспорва факта, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задължението на ответника към „Кредисимо“ ЕАД, като изпълнението останало недоказано.

Във въззивната жалба се поддържа също така, че договорът за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.

138, ал. 2 ЗЗД – по делото било установено, че процесният договор за кредит е нищожен, а съгласно цитираната разпоредба поръчителство може да съществува само за действително задължение. Счита, че дори да било установено, че „Ай Тръст“ ЕООД е изпълнило задължението на ответника към „Кредисимо“ ЕАД, то същото щяло да е лишено от основание и вземането на „Ай Тръст“ ЕООД ще е към „Кредисимо“ ЕАД, а не към жалбоподателяответник. Предвид това жалбоподателят счита, че дори да дължи връщане на суми по договора за кредит, то не дължи същите на „Ай Тръст“ ЕООД, от което ищецът твърди, че е получило вземането си чрез договор за цесия. Сочи, че при постановяване на първоинстанционното решение са допуснати процесуални нарушения като не били обсъдени наведените по-горе доводи, което довело до постановяване на неправилно решение. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение в тази част и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 чрез пълномощника – юрк. Боряна Димова, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Л. Д. Д., с ЕГН **********, че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, следните суми: 1143.12 лева – главница; 92.02 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 31.03.2023 г.; 172.08 лева 2

– обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2024 г., всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит №2574546/20.05.2022 г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по Договор за поръчителство от 20.05.2022 г., и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 12.04.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 01.02.2022 г., на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5503/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11368/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с.

В исковата молба и уточняващи молби от 10.12.2024 г. и 11.12.2024 г. ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Д. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит №2574546/20.05.2022 г., с който е предоставена на ответника сумата от 1162.82 лева в заем, при лихвен процент по кредита от 20.00 % и годишен процент на разходите от 21.95 %, която сума следвало да бъде върната на 10 месечни вноски с падеж 31.03.2023 г. Във връзка с договора за кредит между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство на 20.05.2022 г. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се съгласил да отговаря солидарно с ответника-кредитополучател по договора за кредит №2574546. В исковата молба се посочва, че ответникът не заплатил задълженията си по договора за кредит, поради което поръчителят заплатил дължимите по договора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва на 11.04.2023 г. на кредитора. Ответникът не заплатил дължимата сума на своя поръчител. Ищецът сочи, че с Приложение № 1 от 12.04.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията по договора за поръчителство и договора за кредит. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. Поддържа се от ищеца, че в случай че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, ищецът моли това да бъде сторено в хода на исковия процес, което обстоятелство да бъде съобразено на при постановяване на акта по същество на спора. Ищецът посочва, че преди цесията били направени плащания в общ размер на 210 лева. След датата на цесията не били извършвани плащания от ответника. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер. В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 11368/2024 г., по описа на РС – Пловдив, VІІ гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът Л. Д. подал възражение. Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на установителните искове. С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни недоказани.

Излагат се доводи, че сключеният между ответника и „Кредисимо“ ЕАД 3 договор за кредит № 2574546/20.05.2022 г. е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действително приложения, тъй като при изчисляване размера на същия била включена единствено възнаградителната лихва. Счита, че възнаграждението за поръчител в размер на 895.37 лева, следвало да бъде включено в ГПР, като това не било сторено. В отговора на исковата молба се поддържа, че при недействителен договор за кредит, на основание чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи само главницата, която се погасява с извършените от ответника плащания. По отношение на сключения между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 20.05.2022 г. се твърди, че същият бил нищожен, тъй като обезпечавал недействителна кредитна сделка. На следващо място се оспорва фактът, че ответникът е получил сума в заем по Договор за кредит № 2574546/20.05.2022 г. Твърди се, че макар да е бил сключен такъв договор, то ответникът не е получил посочената в него заемна сума и не е усвоил същата. С отговора на исковата молба ответникът оспорва се наличието на договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД по отношение на процесния договор за кредит от 20.05.2022 г. Оспорва се и фактът, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил дължимата по договора за кредит сума и с това се е суброгирал в правата на кредитора. Сочи се, че дори да се установи сключването на договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, то същият би бил нищожен поради липса на основание предвид неговата акцесорност по отношение на договора за кредит. Счита, че поръчителят е нямал правен интерес да заплати задължението на ответника към „Кредисимо“ ЕАД, поради което не бил встъпил в правата на кредитора. В случай че поръчителят бил платил на „Кредисимо“ ЕАД суми по договора за кредит, платеното било без основание. Предвид това за „Ай Тръст“ ЕООД не било възникнало вземане, което да прехвърли на ищеца. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С обжалваното решение съдът е уважил така предявения установителен иск до размера от 952,82 лв. за дължима главница, като е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, чистата стойност на кредита е 1162,82 лв., от които са погасени 210 лв.

Съдът е приел недействителност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание за сключването му с оглед недействителността на договора за кредит.

От фактическа страна по делото се установява от приложените писмени доказателства, че на 20.05.2022 г. между ответника Л. Д. Д., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД кредитор, е бил сключен Договор за потребителски кредит №2574546/20.05.2022 г., въз основа на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1162,82 лв., който последният се е задължил да върне при посочени в договора условия в срок до 31.03.2023г.