Протокол № 91 от 10.05.2022, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 91 гр. Разград, 09.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

П. М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223300600051 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ХР. Г. Г. се явява лично.

ВЪЗЗИВАЕМАТА ЕЛ. АЛ. Ф. се явява лично и със защитник адв.М..

СЪДЪТ разясни на страните правото им за отводи

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам искане за отвод. Да се даде ход на делото.

Адв.М.: Нямам искане за отвод. Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки, както и постъпили възражения от страните по даване ход на делото

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА делото:

Въззивното производство е образувано по жалба от тъжителя против присъда №38/02.12.2021 г. по нчхд №460/2021 г. на Районен съд – Разград.

Постъпила е жалба (вх. №10205/15.12.2021 г. на РС Разград) от тъжителя ХР. Г. Г., с ЕГН ********** против присъда №38/02.12.2021 г. по нчхд №460/2021 г. на Районен съд – Разград. Жалбата е бланкетна, а жалбоподателят е заявил, че след изготвяне на мотивите ще направи допълнение към жалбата. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, накърнени са правата на тъжителя. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В допълнителни съображения, постъпили в РС Разград с вх. №1058/07.02.2022 г., ХР.

Г. Г. заявява, че присъдата страда от множество пороци, изразяващи се предимно в 1 извършени от страна на съда процесуални нарушения /в това число и съществени такива/, които засягат пряко правото му на защита до степен, до която било практически невъзможно да упражни същото адекватно. Посочва, че са нарушени разпоредбите на чл. 276 НПК и чл.

277, ал. 1 НПК съгласно които председателя на съдебния състав е следвало да покани подсъдимата да даде обяснения по обвинението, като съгласно чл. 277, ал. 3 НПК осигури възможност на тъжителя да поставя въпроси на Ф.. Вместо това председателя на съдебния състав не е изпълнил съвестно своите задължения по НПК, като е нарушил законовия ред на провеждане на съдебното следствие, допускайки първо да бъде проведен разпит на свидетелите съгласно чл. 280 НПК, вместо такъв - на обвиняемата, съгласно чл. 277 НПК.

Това, според жалбоподателя осигурило на подсъдимата възможността, предварително да се запознае с показанията на свидетелите, след което да съобрази обясненията си с вече изнесените от свидетелите факти и обстоятелства. Това довело до пряко накърняване правото на защита, респективно съдът нарушил правата му по чл. 12, ал. 2 НПК и чл. 15, ал.

2 - 4 НПК. Г. сочи, че при разпита на свидетелите са посочени нови, непознати за него факти и обстоятелства, което налагало събирането на допълнителни доказателства за разкриване обективната истина по случая - провеждане на допълнителен разпит на свидетеля Р.

П. П., но съдът отказал разпита му.

Съдът допуснал до разпит четири на брой свидетели и въпреки очевидните, и съществени противоречия между техните показания не предприел абсолютно никакви действия по събиране на допълнителни доказателства, очевидно нужни за изясняване обективната истина по случая. Г. посочва, че двама от свидетелите имат пряка родствена връзка с обвиняемата, автоматично навежда на хипотеза за наличие на личен интерес у Ф. и И. относно това, да дават дори неистинни показания в полза на Ф., с цел да помогнат на последната да избегне наказание, съответно съдът е следвало да поеме собствена инициатива за събиране на допълнителни доказателства по случая. Съдът е ценил събраните гласни доказателства избирателно и в полза на насрещната страна. При постановяване на своя акт, съда е взел под внимание само и единствено показанията на свидетелите Ф. Ф., И.

И. и РР.П., които бяха поискани от страна на подсъдимата, а умишлено е изключил показанията на свидетеля Ф. Р. Р., което е НЕДОПУСТИМО.

Жалбоподателят намира, че присъдата е постановена от НЕЗАКОНЕН съдебен състав, респективно делото е разгледано и решено от съдия, за когото са налице основания по чл. 29, ал. 2 НПК и който съзнателно не изпълни своите задължения по чл. 31, ал. 1 НПК.

Жалбоподателят, през месец декември 2019 г., сезирах ПРБ и ИВСС, откъдето и КПКОНПИ, с жалба срещу председателя на съдебния състав - съдия НИКОЛАЙ БОРИСОВ, което му било известно. Жалбоподателят твърди, че не поискал отвод на съдия БОРИСОВ, поради негов интерес, да събира доказателства срещу съдията, във връзка с незаконосъобразните му действия и превишаване на дадените му в качеството на съдия правомощия, когато докладва дела. Г. сочи, че в ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 14.02.2020 г. по ВЧНД № 386/2019 г., Окръжен съд - Разград ясно и недвусмислено пояснил, че от момента в който съм подал жалба до прокуратурата срещу съдия НИКОЛАЙ БОРИСОВ, за последния следва 2 да се приеме, че е възникнало и е налице основание за отвод.

Жалбоподателят има доказателствени искания: 1. Да бъдат повторно призовани и разпитани свидетелите Р. П. П., Ф. И. Ф., И. Ф. И., Ф. Р. Р., за да отговарят на въпроси във връзка с разкриване обективната истина по случая. 2. Да бъде допуснат до разпит свидетел, който ще бъде доведен, във връзка с изясняване обстоятелствата, по повод установяване адресата на публикацията на Ф. Ф. от 02.12.2016 г., за която се твърди, че аз съм давал лични съвети и идеи на последния, какво точно да пише в нея. 3. От Районна прокуратура - Разград да бъдат изискани всички материали по пр. преписка вх. № 1626/2016 г. по описа на РП – Разград, с които ще се установят обстоятелствата, че на 01.12.2016 г. сезирал орган на властта срещу Ф. и ЕЛИНА Ф.И, както и че същите са давали обяснения пред разследващите органи, в които недвусмислено са посочили мен като съдружника на Ф., към когото той е адресирал своята публикация от 02.12.2016 г. Жалбоподателят Х.Г. представя писмени доказателства: 1. Препис от жалба срещу Ф.И, въз основа на която е образувана прокурорска пр. вх. № 1626/2016 г. по описа на РП - Разград. 2. Препис от обясненията на Ф. И. Ф., снети от разследващите органи на 26.01.2017 г. 3. Препис от обясненията на ЕЛ. АЛ. Ф., снети от разследващите органи на 26.01.2017 г. Препис от жалбата е връчен на подсъдимата ЕЛ. АЛ. Ф. и на защитника адв.

М.М. на 10.01.2022 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК. Препис от допълнителните съображения към въззивната жалба са връчени на защитника адв. М..

Постъпил е отговор на въззивната жалба (вх. №1532/21.02.2022 г. на РС Разград).

Излага се становище, че въззивната жалба е допустима и неоснователна. Според адв. М. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като с изслушване обясненията на подсъдимата след разпита на свидетелите не са нарушени правата на частния тъжител, нито чл. 277 НПК, не е допуснато нарушение и на чл. 280 НПК при разпита на свидетелите, сочени от частния тъжител и от подсъдимата.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и като отказал повторен разпит на свидетел, тъй като при наличие на противоречия в показанията на свидетели, съдът следва да ги отстрани чрез съпоставянето им с целия доказателствен материал по делото, което е направено с присъдата. Според защитника не са нарушени процесуалните правила, при оценката и анализа на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. В мотивите съдът е анализирал целия доказателствен материал и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обосновано съдът е възприел фактическата обстановка, възпроизведена от свидетелите очевидци. Законосъобразно Районен съд Разград отказал да приобщи към материалите по делото жалба на Х.Г. до Районна прокуратура Разград и дадени обяснения от Е.Ф. и Ф.Ф. по повод на същата, тъй като сочените от тъжителя доказателства са вън от предмета на доказване в процеса.

В отговора се сочи, че поведението на частния тъжител по делото представлява злоупотреба с права, тъй като изрично е заявил, че не желае отвод на съдебния състав и е съгласен делото да се разгледа от съдиядокладчик Николай Борисов, но след това неясно, въз основа на какви разпоредби тъжителя е приел ролята на разследващ орган и прави 3 изявление, че: „.. .Причините за това, аз да не поискам отвод на съдия БОРИСОВ, респективно да оставя същия да води НЧХД №460/2021 г. по описа на PC Разград са такива, на лична основа-имам личен интерес от това, да събирам доказателства срещу въпросния магистрат. Въззиваемата Ф., чрез защитника си адв. М. намира, че доказателствените искания в жалбата са неоснователни. Не следва да се провежда повторен разпит на вече разпитаните свидетели по делото, тъй като не са налице предвидените в НПК предпоставки за това. Не следва да се уважава искане за разпит на свидетел при режим на водене за установяване адресат на публикация от 02.12.2016 г., тъй като същото е извън предмета на доказване. Не следва да се изискват повторно материалите по ПП вх. №1626/2016 г., тъй като нямат връзка с предмета на обвинението и предмета на делото. Не следва да се приемат и представените с жалбата писмени доказателства, тъй като същите отново нямат връзка с предмета на делото.

Съдебният състав на Окръжен съд-Разград, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: С обжалваната присъда РС Разград признал подс. ЕЛ. АЛ. Ф. за невиновна в това, че на 17.03.2021 г. в гр. Разград, чрез писмено обяснение депозирано по преписка № 578/21 г. по описа на Районна прокуратура - Разград е разгласила позорно обстоятелство за ХР. Г. Г. или да му е приписала престъпление по смисъла на чл. 146, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и я оправдал по повдигнатото обвинение.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 НПК. Съдебният състав счита, че не се установяват предпоставките на чл. 327, ал. 3 НПК за разпит на свидетелите, посочени в жалбата, тъй като техните показания не се отнасят до новооткрити обстоятелства и показанията им пред първата инстанция са изложени ясно и конкретно.

Съдът намира, че не е необходимо да се изискат материалите по преписка вх. № 1626/2016 г. по описа на РП – Разград, тъй като те са приложени по делото на РС Разград (л.

81 и сл.), макар съдът в съдебно заседание на 02.12.2021 г. да е отказал да ги приеме, тъй като счел, че са неотносими към предмета на доказване.

За изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпит на подсъдимата по чл. 327, ал. 2 НПК, но право на подсъдимия е да дава обяснения по всяко време.

Съдебният състав е счел, че следва да допусне до разпит поискания свидетел при довеждане от тъжителя.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата, искането за свидетеля, като водя като свидетел лицето Атанаска Петрова. Нямам други искания.

Адв.М.: Аз нямам искане по доказателствата. За прецизност и пълнота следва да отбележа, че тъжителят е направил искане за приобщаване на писмени доказателства, които са приложени към жалбата. Считам, че тези искания следва да се оставят също без уважение.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

4

След тайно съвещание, съдът като прецени, че писмените доказателства представени с жалбата и тези съдържащи се в първоинстанционното производство касаят отношения между страните и счита, че следва да бъдат приети като с крайния съдебен акт ще бъдат ценени от съдебния състав относно относимостта им към изясняване на фактическата обстановка, поради това

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с жалбата писмени доказателства: молба от 05.12.2016 г., обяснение от Ф.Ф. и обяснения от Е.Ф., както и материалите по преписка №1626/2016 г. по описа на РП-Разград, приложена по делото на РС-Разград л.81 и сл.

ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ

А. И.А П.: 54г., разведена, неосъждана, б.р.

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обеща да говори истината.