Решение № 118 от 30.05.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Шумен, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Т. Енч. Д.

Т. Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20243600500119 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №8 от 12.01.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС ,поправено с решение №50/12.04.2024г. по гр.д.№170/20....г. по описа на ВПРС ,съдът е признал за установено в отношенията между ищцата К. Д. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.

Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ==== № 12, от една страна и ответниците С. И. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.... № 8 и И. В. М., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. ==== № 12, от друга страна, че ищцата е едноличен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, одобрени със Заповед РД 18-44/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10метра), номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при съседи:***,

***,

***,

***,

***,***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор:

***, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда – многофамилна, на основание давностно владение, продължило за периода от 01.01.1997 год.до 19.12.2022 год. – датата на депозиране на исковата молба, на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, осъдил е С. И. К., ЕГН: ********** и И. В. М., ЕГН:********** да заплатят солидарно на К. Д. К., ЕГН: ********** сумата в размер на 3....5,87 лева, 1 представляваща сторените съдебно-деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответника С. И. К. с въззивна жалба вх.

№351/29.01.2024г. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят е поискал да му се предостави правна помощ ,чрез назначаването на процесуален представител по делото. С определение №40/1.02.2024г. е назначен адв.П. А. Х. от ШАК за представител на ответника , който е депозирал уточняваща въззивна жалба вх.№644/20.02.2024г. в която е изложил допълнително доводи за недопутимост и незаконосъобразност на решението на ВПРС. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно ,ако съдът реши ,че решението е допустимо да го отмени и отхвърли предявения иск като неоснователен.

Пред въззивната инстанция ответникът е упълномощил лично процесуален представител адв.Г. Г. от ШАК на 1.04.2024г. В съдебно заседание се представлява от адв.Г.

Г. ,който е оттеглил въззивната жалба частично само по отношение на ½ ид.ч. от поземления имот и втори жилищен етаж от сградата построена в поземления имот и съдът е прекратил производството по делото частично, поради оттегляне на въззивната жалба срещу решението на ВПРС в частта му за 1/2 ид.част от процесния поемлен имот с идентификатор ***, както и по отношение на първи етаж от сградата с идентификатор *** Жалбоподателят поддържа въззивната жалба в останалата й част и моли съда да отмени решението с което е уважил иска по чл.124 ал.1 ГПК по отношение на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** и втори жилищен етаж от сградата с идентификатор *** като незаконосъобразно и да отхвърли установителния иск за собственост относно 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** и втори жилищен етаж от сградата с идентификатор ***.

Ищцата К. Д. К. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Т. Д. К. от АК-София е депозирала отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В уточняващата въззивна жалба се твърди ,че решението е недопустимо ,тъй като в процеса не са участвали всички съсобственици на имота представляващ 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор *** и втори жилищен етаж от сградата с идентификатор ***, което възражение съдът счита за неоснователно. Ищецът при иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК сам избира срещу кой от съсобствениците на имота да го предяви ,като те в това производство не са необходими другари , а обикновени такива и неучастието на всички тях не води до недопустимост на иска и до недопустимост на постановеното по този иск решение.

2

Също така не е налице и основание за отмяна на решението ,поради нарушаване правото на ответника да участва в делото пред ВПРС и за отмяна на решението на това основание и връщането му на ВПРс за ново разглеждане. Въззивната инстанция сита ,че ВПРС не е допуснал процесуални нарушения при призоваването на ответника . Първото съобщението до ответника с което му се връчва исковата молба и му се дава право на отговор му е връчено лично на 12.09.20....г. и той не е упражнил правото си на отговор в едномесечен срок. Призовката за първото по делото съдебно заседание му е била връчена на 24.10.20....г. като длъжностното лице изрично е посочило ,че лицето отказва да получи призовката ,поради което и на осн.чл.44 ал.1 ГПК ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание. След като ответникът ,въпреки неговите заболявания е реагирал адекватно и е организирал защитата си след получаване на съдебното решение от ВПРС, като е депозирал въззивна жалба срещу решението и е поискал и правна помощ ,то за него не е била налице пречка по същия начин да организира защитата си и след получаване на съобщението и призовката за първото по делото съдебно заседание от ВПРС и да поиска и правна помощ. Липсват данни по делото ответникът да е лишен от дееспособност по законов ред, като представеното заключение по СПЕ не може да се ползва като доказателство в настоящото производство, но въпреки това вещото лице е посочило ,че ответникът е интелектуално съхранен и би могъл да възприема ,запаметява и възпроизвежда фактите и случилото се , че ответникът е в ясно съзнание и приемливо ориентира, установява и поддържа пълноценен вербален контакт. До влизане в сила на решение за поставяне под запрещение на пълнолетно физическо лице , то е дееспособно , даже и да страда от заболявания.

Предвид гореизложеното ВПРС не е допуснал процесуални нарушения при призоваването на ответника и неговото право на участие в процеса пред ВПРС не е било нарушено, като не е налице основание за връщане на делото на първоинстанционния съд .

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата излага, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба №......1982г. на Районен съд - гр. Велики Преслав първият ответникът С.И.К. и Д.К.М. (наследодател на ищцата) придобили правото на собственост върху имот с идентификатор №***, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, а по плана от 1978г. представляващ УПИ с планоснимачен номер 1148, парцел 4, в квартал 85, с площ от 643 кв.м. Сочи, че с договор за групов строеж от 29.10.1982г. ответникът К. и М. в качеството на съсобственици на имота се съгласили да построят сграда в него, и след завършването й, да придобият обособени части от нея. Ищцата поддържа, че строежът на сградата започнал през 1982 г., но единствено нейният наследодател извършвал и финансира строителни дейности в имота, докато първият ответник се дезинтересирал, както от самия имот, така и от планиранотостроителство, в резултат на което сградата останала с незавършен горен етаж и с временен покрив, а долният етаж, който бил предвиден за Д.К.М. (наследодател на ищцата), бил завършен изцяло от него. К. навежда твърдение, че през 1996 год. се заселила в 3 имота заедно със съпруга й, като направила необходими ремонти в същия - укрепила и реновирала оградата на имота, поставила нова и по-здрава входна врата на парцела. Сочи, че в посочения период от време в имота се съхранявали скъпоструващи строителни материали, а постройката била недовършена (без входни врати и прозорци), което наложило поставянето на нова ограда и входна врата. Ищцата акцентира, че ответникът К. по никакъв начин не се противопоставил на извършваните от нея действия и не защитил собствеността, като липсвали заведени от него пред компетентните органи жалби или искове Ищцата релевира, че наследодателят й Д.М. и съпругата му упражнявали всеобхватна и пълна фактическа власт върху целия имот, включително върху УПИ и недовършената постройка, като извършвайки строителни работи в него, манифестирали фактическа власт върху имота пред всяко трето лице, включително и пред съсобственика С.И.К., а последният по никакъв начин не се противопоставил. Допълва, че през 1996 год. била допусната заедно със съпруга й в имота от наследодателя й Д.М., като се регистрирали адресно в имота и придобили качеството на негови държатели, а ответникът К. отново не се възпротивил на това обстоятелство. Сочи, че и в този времеви период нейният баща и нейната майка владеели целия имот за себе си, заедно с построената в него сграда с идентификатор ***, като преди датата на смъртта на М., родителите й са придобили по давност в режим на СИО процесният недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор *** и ½ идеална част от УПИ с идентификатор ***. Доколкото ищцата е единствен наследник по закон и е приела наследството, счита, че придобитото от наследодателя й М. право на собственост е преминало в нейния патримониум, като и към датата на предявяване на иска живее в имота, на първия етаж. Освен това уточнява, че считано от началото на 1997г. е започнала да упражнява самостоятелно, необезпокоявано и явно фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои, като е демонстрирала това намерение, както срещу своите родители Д. и И. М.и, така и срещу ответника С.К.. Излага, че нито родителите й, нито ответникът С.К. са се противопоставяли на намеренията на К. да придобие имота.

Ищцата моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е изключителен собственик на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Велики Преслав, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, одобрени със Заповед РД 1844/09.07.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „.... №12, с площ от 643 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10метра), номер по предходен план: 1148, в квартал 85, парцел 4, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор: ***, със застроена площ от 130 кв. м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда – многофамилна.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.И.К..

4

Ответницата И. В. М. е подала отговор, в който взема становище по процесуалната допустимост и основателност на исковата претенция. Излага, че живее в процесния имот заедно с дъщеря си (ищцата). Заявява, че през последните над петнадесет години не е виждала някой друг да обитава къщата и постройките, освен дъщеря й и съпругът й.

Признава, че винаги е приемала ищцата за собственик на имота и няма претенции по отношение на същия. Счита, че исковата претенция следва да бъде уважена като моли да не бъде осъждана да заплаща сторените съдебно-деловодни разноски по делото, доколкото не оспорва иска.