Определение № 4691 от 01.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3462/2024
- Вид
- Определение № 4691
- Подписан
- 01.04.2024
- В сила
- 01.04.2024
- Състав
- Цвета Желязкова, Цветанка Бенина, Елена Радева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4691 гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100503462 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАК О. застраховане - длъжник по изпълнително дело № 20249240400140 по описа на ЧСИ Г.К., против разпореждане от 02.02.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до минималния размер по Наредба 1 – 200 лева, както и да намали таксата по т. 26 от Тарифата.
Излагат се доводи, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за изпълнението. Оспорва се и определената такса по т. 26 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Взискателят по ИД не взема становище по жалбата. Представеният отговор по възражение е във връзка с изпратения препис от молбата за изменение на постановлението за разноски от 18.01.2024 година.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата, като се сочи, че след подаване на жалбата е изменено постановлението за разноски и е адвокатското възнаграждение е намалено до посочения от жалбоподателя размер.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по изпълнителното дело № 20249240400140 по описа на ЧСИ Г.К., peг. номер 924 е образувано по молба от 17.01.2024 г. на адв.
Я.С., представляван от адв. К.М. срещу „Застрахователно акционерно дружество О. - З.“ АД, ЕИК 121265177 въз основа изпълнителен 1 лист по г. дело 2/20222 г. на РС Тервел и решение от 29.12.2013 г. на ОС Добрич за сумата от 500 лева – възнаграждение за адв. Симеонов във връзка с оказана безплатна правна помощ и 5 лева за издаване на ИЛ.
Към молбата е представено пълномощно за адв. М. и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на минималните размери по Наредба 1 във връзка осъществявано процесуално представителство на колега адвокат.
На 17.01.2024 г .с разпореждане на ЧСИ е образувано ИД и са определени разноски, както и на 18.01.2024 г. е издадено нарочно постановление за разноските по ИД, вкл. и 720 лева адвокатско възнаграждение и 146,60 лева – такси по т. 26 от Тарифата за ТТРЗЧСИ.
На 19.01.2024 г. е получена призовката за доброволно изпълнение от длъжника и на 24.01.2024 г. е постъпило възражение от същия във връзка с определените разноски за адвокатско възнаграждение и таксата по т. 26 във връзка с включеното адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 02.02.2024 г. ЧСИ К. е оставил без уважение искането за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Съобщение за разпореждането е връчено на длъжника по ИД на 06.02.2024 г. и на 15.02.2024 г. е постъпила жалбата, по която е образувано настоящото дело.
С разпореждане от 14.02.2024 г. ЧСИ е отменил разпореждане от 02.02.2024 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника ЗАД О. застраховане за намаляване на адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредба No 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е намален приетият по делото адвокатски хонорар в размер на 720,00 лева до предвидения минимален размер в Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева и на чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 79, ал.1 от ГПК е намалена начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 146,40 лева с ДДС до размера на 90,60 лева с ДДС.
Съобщение за това разпореждане от 14.02.2024 г. е връчено на жалбоподателя З. О. З. на 16.02.2024 година.
Като взе предвид предмета на настоящото производство – обжалване на постановлението за разноски от 18.01.2024 г. по ИД № 20249240400140 по описа на ЧСИ Г.К., peг. номер 924, във връзка с произнасяне по реда на чл.
248 от ГПК с разпореждане от 02.02.2024 г., Съдът намира, че следва да се има предвид и поставеното след атакуваното разпореждане ново разпореждане във връзка с разноските по изпълнителното дело – разпореждане от 14.02.2024 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение за взискателя и то до размера, претендиран от жалбоподателя в настоящото производство, както и е изменена определената като дължима такса по т. 26 от Тарифата.
Поради това по същество, настоящото производство е без предмет, 2 доколкото атакуваното разпореждане от 02.02.2024 г. е отменено на ЧСИ, искането за намаляване на адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 200 лева е изцяло удовлетворено от ЧСИ , и е редуциран размер на таксата по т. 26.
Разпореждането от 14.02.2024 г. подлежи на самостоятелно обжалване, като няма данни длъжникът по изпълнителното дело да е упражнил това право. Напротив, установяване се пълно погасяване на задълженията по изпълнителното дело.
Поради това и производството следва да бъде прекратено.
Относно искането за разноски в настоящото производство.
Касае се за производство, аналогично на производството по чл. 248 от ГПК и възможността за инстанционен контрол на определението на съда по чл. 248 от ГПК. При последното, съгласно актуалната практика на ВКС, не се дължат разноски, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е свързано с исковото производство и дължими са разноските, произтичащи от изхода на делото (така определение № 122 от 14.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1269/2020 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр.дело 3462/2024 г. поописана СРС,ТО, образувано по жалба, вх. номер33651/22.03.2024 г. по описа на СГС, на ЗАК О. застраховане
- длъжник по изпълнително дело №
20249240400140 по описа на ЧСИ Г.К., против разпореждане от 02.02.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя до минималния размер по Наредба 1 – 200 лева, както и да намали таксата по т. 26 от Тарифата.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщението от страните.
Препис – на ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20249240400140.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3