Решение № 14430 от 18.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14430 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110142240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на Р. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: София, жк.

..............., бл. ........., вх. В, ап. .......... чрез адв. А. Н. И., САК, със съдебен адрес: ул.

„Солунска“ № .........., ет. 4, София 1000, e-mail: alexander.ivanov@musseva ivanov.eu, телефон ***, срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. (Унгария), извършващо дейност на територията на България чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България, ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Летище София, сграда ИВТ, представлявано от ...............

Ищецът твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет 5W4432, с резервационен код EWC7TX, от Абу Даби до София, определен за изпълнение по разписание на предвиден за изпълнение по разписание на 22.2.2025. Полетът бил отменен и бил изпълнен на следващия ден – 23.2.2025 г. Ищцата подала жалба за отмяна на полета на 22.2.2025 г., която била отхвърлена. След това била подадена до ответното дружество чрез онлайн формуляра му покана за доброволно изпълнение под номер eb9ddc91, на която на 23.6.2025 г. Бил получен отговор с твърдение, че полетът е отменен поради извънредни обстоятелства, касаещи контрола на въздушния трафик, без каквито и да е доказателства за такива. Предвид изложеното, ищцата образувала ч.гр.д. 574/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат, по което съдът издал заповед за изпълнение. Поради постъпилото възражение срещу издадената заповед за изпълнение ищцата предявила настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено между страните, че ответникът й дължи сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за голямо закъснение на полет 5W4432 от Абу Даби до София на 22.2.2025 г. и законна лихва до датата на заявлението по чл.410 от ГПК, по чл. 7, параграф. 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, респ. – неоснователен. Ответното дружество оспорва да е страна по процесния договор за превоз на пътници и багаж. Поддържа, че същият бил 1 сключен между ищеца и Уиз Еър Абу Даби Лимитит. Поддържа, че процесният полет е изпълнен от въздушен превозвач на страна, която не е член на ЕС, с оглед което не бил приложим Регламент 261/2004 г. Моли за прекратяване на настоящото производство, респ. за отхвърлянето на иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По иска по чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. в тежест на ищцата е да докаже възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на летището и представяне за полета; неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – осъществяване на полета със закъснение над 3 часа.

В тежест на ответника да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО, респективно да докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение.

В Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети са уредени правата на пътниците при закъснение или отмяна на въздушен полет, когато последният е с начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е процесният полет (чл.

5 – 8 от Регламента).

Страните не спорят, че ищцата е закупила билет за въздушен превоз за редовен полет 5W4432, с резервационен код EWC7TX по направление летище Абу Даби до летище София, планиран за 22.02.2025г. с час на излитане 17:50 часа местно време и час на кацане – 00:55 местно време, както и че регистрацията за полета е приета и на ищцата е била издадена бордна карта.

Не е спорно и се признава от ответника, че полетът е осъществен със закъснение над 3 часа.

Няма спор и че разстоянието между двете летища измерено по дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламент ЕО №261/2004 г. надвишава 1500 км.

Спорно по делото е дали договорът за въздушен превоз е сключен с настоящия ответник, който оспорва да изпълнил процесния полет по сключения договор за въздушен превоз, както и приложимостта на Регламент 261/2004 г. по отношение на въздушен превозвач на страна, която не е член на ЕС.

В тази връзка съдът съобрази,че билетът е закупен през резервационната система на сайта на wizzair.com. Билетът удостоверява, че пътникът е приел условията на превозвача и е заплатил съответната цена т.е. налице е сключен договор за превоз при приложими общи условия. Съобразно ОУ на ответното дружество, приложими към датата на процесния полет, в т.3.1.2 на същите е посочено, че те ще се прилагат за всеки полет, посочен в маршрута като изпълняван от Wizz Air като превозвач (независимо кой е опериращият въздушен превозвач) и за всеки полет, изпълняван по друг начин от Wizz Air, поради което настоящият съдебен състав приема, че договорът за превоз е сключен между ищцата и ответното дружество.

В т. 18.3.1. на същите ОУ е посочено, че пътниците трябва да подават искове директно до Wizz Air чрез уебсайта като се дадат 30 дни (или време, изисквано от Приложимото право, ако е по-малко). Идентично разрешение е дадено и в приложимите ОУ на Уиз Еър Аби Даби Л.Л.С в т.18.3.2 от същите. При съвкупно тълкуване на тези разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че ответникът е поел изпълнението на 2 задълженията на оперативния въздушен превозвач, касателно полета, извършен от същия в това число и задълженията по изплащане на обезщетения при закъснял/отменен полет, изпълняван от Wizz Air като превозвач (независимо кой е опериращият въздушен превозвач).

Съгласно чл. 3, пар. 5 от Регламент ЕО 261/2004 г., регламента се прилага „за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.“ Съобразно т. 63 от Решение на СЕС, Трети състав от 07.03.2018 г. по съединени дела C‑274/16, C‑447/16 и C‑448/16, този превозвач следва да се счита за изпълнител надоброволно поети задължения по отношение на страната, с която засегнатите пътници имат договор. Тези задължения произтичат от договора за въздушен превоз и като е приел задължението на оперативния въздушен превозвач, съобразно общите условия към договора ответното дружество дължи изпълнение на тях. /Така Решение № 3400 / 20.05.2026г. на СГС, възз. IV-Д състав, по в.гр.д.

№ 386/2026 г./.

Съгласно Решение на СЕС по дело C-74/19г., член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие че е налице пряка причинно- следствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет, което запитващата юрисдикция трябва да прецени, като има предвид по-специално начина на използване на съответното въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач. Тоест, извънредно обстоятелство, засягащо предходен полет със същия летателен апарат, има значение при последващ полет и евентуалното негово забавяне/отмяна и може да се приеме като причина, освобождаваща от отговорност превозвача.

В горепосоченото решение на СЕС по дело C-74/19 е прието, че чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач в хипотеза като настоящата, за да може да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач. В Решение на СЕС по дело С- 294/10г. е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент/.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не се установява по категоричен и несъмнен начин закъснението на процесния полет да е в пряка причинно-следствена връзка с наличието на извънредно обстоятелство и ответникът да е предприел всички разумни, необходими и поносими действия за навременното осъществяване на процесния полет.

С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен 3 изцяло.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата. Същата претендира сумата от 21,25 лева за ДТ в заповедното производство, 400 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 26,10 лева за ДТ в исковото производство и 400 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо – 847, 35 лева, равняващи се на 433,24 евро, за която сума ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. А. Д., с ЕГН ********** и УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. (Унгария), извършващо дейност на територията на България чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България, ЕИК: 200830927, че УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.

(Унгария), извършващо дейност на територията на България чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. клон България, ЕИК: 200830927 дължи на Р. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: София, жк.

..............., бл. ........., вх. В, ап. .......... сумата 600,00 EUR (шестстотин евро), представляваща главница по сключен договор за въздушен превоз с резервационен код EWC7TX, изпълняван с редовен полет № 5w4432, предвиден за изпълнение по разписание на 22.2.2025г., ведно със законна лихва за период от 20.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 38,39 EUR (тридесет и осем евро и 39 евроцента), представляваща законна лихва о т поканата за доброволно изпълнение на 02.02.2025 г. до 20.07.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 339 / 21.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 574/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. (Унгария), извършващо дейност на територията на България чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България, ЕИК: 200830927 да заплати на Р. А. Д., с ЕГН ********** сумата от 433,24 евро, представляваща съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 574/2025 г. по описа на Районен съд – Кубрат и исковото производство по гр.д. № 42240/2025 г. по описа на СРС, 143-ти състав.