Определение № 694 от 11.07.2019, Софийски окръжен съд

О

П Р Е Д

Е Л

Е Н И Е гр.София, 11.

07. 2019 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

ВАНЯ И. като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 98 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 2304/20. 03. 2019 г. от М.Д.М.

– лично и Й.И.С., със съгласието на майка си М.Д.М., представлявани от адв. М. И. от САК и молба вх. № 2350/21. 03. 2019 г. от адв. З.Р.-К. от САК, в качеството ѝ на особен представител на Г.Д.М., за допълване на постановеното по делото решение № 87 от 13. 03. 2019 г. в частта му за разноските, съответно за присъждане на направени такива от ищцата-въззиваема в настоящото производство, както и за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъждане на страните да го заплатят с оглед отхъвреланата/уважена част от исковете.

Препис от молбите са връчени на насрещните страни, като по молбата на ищцата адв. З.Р.- К. – особен представител на ответника-въззивник Г.М., заявява, че е допустима и частично основателна, с оглед частичното изменение на първоинстанционното решение. В отговора на молбата на адв. Р.-К. ищцата-въззиваема, чрез процесуалния си представител адв. И. взима становище за недопустимост на подадената от нея молба, с оглед назначаването ѝ за особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, при която особеният представител е надлежен процесуален представител на ответника, докато последният не бъде открит и редовно уведомен за воденото срещу него производство. Заявява, че извършените от него след датата на подаване на жалбата процесуални действия са нередовни и невалидни, тъй като с узнаването от страна на ответника за воденото срещу него производство отпада учреденото с акт на съда по назначаване на особен представител процесуално представителство. Самото участие на процесуални представител по развилото се въззивно производство е процесуално недопустимо и невалидно, което важи и за молбата по чл. 248 ГПК, с която иска допълване на решението в частта му за разноските. При условията на евентуалност заявява, че молбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.

Молба вх. № 2304/20. 03. 2019 г. на ищцата-въззиваема М.Д.М., чрез процесуалния ѝ представител адв. И., е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

С решение № 87 от 13. 03. 2019 г., постановено по настоящото гр. д. № 98/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд частично е изменено това с № 183 от 12. 12. 2018 г. по гр. д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, касаещо срока на наложените мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ,т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, а именно: отстраняване на Г.Д.М. от съвместно обитаваното с М.Д.М. и Й.И.С. жилище; забрана на Г.Д.М. да приближава на по-малко от 200 м. молителите М.Д.М. и Й.И.С., както и жилището им, като срока на тези мерки е намален от 18 месеца на 4 месеца, считано от издаване на заповедта за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН – от 12. 12. 2018 г. В останалите му части решението на първоинстнанционния съд е потвърдено.

С решението си районният съд е осъдил ответника-въззивник да заплати по негова сметка държавна такса в размер на 25.00 лева и по сметка на ищцата-въззиваема сумата от 800.00 лева – направени от нея разноски за платен адвокатски хонорар и адвокатско възнаграждение за назначения му особен представител.

Във въззивното производство въззиваемата страна с отговора на жалбата е отправила искане за присъждане на направените от нея разноски – платен адвокатски хонорар за осъществено в производството процесуално представителство. Искането си е поддържала и в хода на делото по същество. Представени са договор за правно обслужване от 27. 02. 2019 г., сключен между М.Д.М. и Адвокатско съдружие „С. В.

– И. и партньори“, представлявано от адв. М. И., в който е посочено, че страните са договорили възнаграждение за изпълнителя по договор в размер на 400.00 лева, което е изплатено от възложителя в брой към момента на сключването му. Приложена е и фактура за извършено плащане по цитирания договор, както и списък по чл. 80 ГПК.

Съобразно изхода на делото, своевременно направеното искане и представените доказателства за разноски, пъвоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса, представляваща разликата над 20 лева до 25 лева, както и в полза на ищцата за разликата над 640 лева до 800 лева. Остатъкът от цитираните суми следва да остане за сметка на ищцата.

Молба вх. № 2350/21. 03. 2019 г. на адв. З.Р.-К., назначена за особен представителна ответника Г.Д.М., е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и изхожда от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Неоснователно е възражението на пълномощника на ответната страна, че молбата на особения представител е недопустима, а по същество – неоснователна, тъй като същият е взел участие във въззивнато производство, чрез подаване на жалба и участие в съдебното заседание, поради което възнаграждение за осъществено процесуално представителство се дължи. Същото следва да бъде определено по реда на Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза в размер на 400,00 лева, за плащането на което страните следва да бъдат осъдени да го заплатят съразмерно с уважената/отхвърлева част на жалбите, а именно: М.Д.М. ще следва да бъде осъдена да заплати сумата 80,00 лева, а Г.Д.М. – 320,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК,

Софийският окръжен съд

О П

Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА решение № 87 от 13. 03. 2019 г., постановено по гр. д. № 98/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 183 от 12. 12. 2018 г., постановено по гр. д. № 504/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин В ЧАСТТА, с която, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Г.Д.М., с ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Елин Пелин държавна такса в размер на разликата над реално дължимите 20,00 (двадесет) лева, както и в частта, с която е осъден да заплати на М.Д.М. разликата над дължимите 640,00 (шестстотин и четиридесет) лева, представляващи адвокатски възнаграждение, определено съобразно уважената/отхвърлена част от молбата..

ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Елин Пелин държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева.

ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН ********** да заплати сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения от съда особен представител – адв. З.Р.-К., определено съразмерно с отхвърлената част от молбата ѝ.

ОСЪЖДА Г.Д.М., с ЕГН ********** да заплати сумата

320,00 (триста и двадесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за назначения от съда особен представител – адв. З.Р.-К., определено съразмерно с уважената част от жалбата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.