Решение № 1214 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1214 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300501180 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №348 от 08.11.2022 г. постановено по гр. д. № 2701/2021 г. по описа на РС-Асеновград , е отхвърлен предявения иск от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, за признаване на установено, че К. М. Н., ЕГН **********, от гр. Асеновград, ул.***, му дължи сумата от 21 241,16 лева- главница и сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., дължими по договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1260,71 лева за периода от 08.06.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2021г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение №448/05.07.2021г. по ч.гр.д.№1475/2021г. по описа на РС-Асеновград.Отхвърлен е и предявения евентуален иск от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против К. М. Н., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 21 241,16 лева - главница и сумата от 1439,23 лева - договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., дължими по договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1 260,71 лева за периода от 08.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021г. и в размер на законната лихва тази дата до окончателното им изплащане.С решението търговското дружество е осъдено да заплати на К. М.

Н. сумата от 600 лева, направени по производството разноски и сумата от 150 1 лева , направени разноски в заповедното производство.

С определение № 847 от 28.02.2023 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, в която са развити оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането до въззивния съд е за отмяната му и уважаване на исковите претенции.

Въззиваемият К. М. Н., ЕГН ********** не е подал отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Срещу определение № 847 от 28.02.2023 г., постановено по реда на чл.

248 ГПК, е подадена и частна жалба от ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, с оплакване, че ПРС незаконосъобразно е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на длъжника за подадено възражение в заповедното производство в размер от 150 лева. Моли съда да отмени определението и да са уважи молбата на страната по чл.248 от ГПК.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна К. М. Н..

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пловдивският районен съд е бил сезиран със следните предявени от ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против ответника К. М. Н., ЕГН ********** искове: 1. Кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът – кредитополучател , дължи вземания, за които е издадена Заповед №448/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1457/2021г. по описа на РС-Асеновград , произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. , включващи сумата от 21 241,16 лева –неизплатена главница ;

2 сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. до окончателното й изплащане и 2. Предявени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане от страна на ответника на сумата от 21241,16 лева –неизплатена главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. ; сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на исковата молба в съда.

Съдът като прецени събраните доказателства и изложеното от страните, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 1457/2021 г. по описа на РС-Асеновград е установено по делото, че на 05.07.2021г. е издадена Заповед № 448 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу ответника за сумата от 21 241,16 лева – неизплатена главница дължима по Договор за потребителски паричен кредит №2692630 от 11.04.2017г., сключен с цедента "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г. ; сумата от 1439,23 лева- договорна лихва за периода от 07.06.2019г. до 18.02.2020г., сумата от 1260,71 лева- обезщетение за забава за периода от 08.06.2019г. до 29.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от датата на подаване на заявлението в съда-28.06.2021г. до окончателното плащане.Срещу заповедта е било подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК, в резултат на което ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.

С оглед на така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, предявеният от ищеца при условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим, а първоинстационното решение, с което същия е отхвърлен следва да бъде обезсилено съобразно нормата на чл.270 ал. З ГПК.

При действието на чл. 290 ГПК е формирана задължителна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор.

3

Осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410/чл. 417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск. Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, т.11.б. /мотивите/, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Следователно, за да е допустим евентуален осъдителен иск в специалното производство, е необходимо той да се основава на въведено друго, различно основание за възникването и съществуването на вземането.

В настоящия случай, безспорно сме в хипотезата на специалното производство по иск по чл.422 от ГПК, тъй като кредиторът е избрал за реализиране на правата си по договора за кредит специалния ред по чл.410 от ГПК – снабдяване със заповед за изпълнение, надлежно издадена му. Видно от изложените в исковата молба обстоятелства, факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право – неизпълнение на договор за потребителски паричен кредит от 11.04.2017г., основанието, от което произтича вземането, респ. вземанията за главница и лихва, по установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също. Вземанията, предмет на двата вида иск, произтичат от едно и също договорно основание.

Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и осъдителния иск, не означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане за главница и лихви предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респ. цесионерът в исковото производство, се позовава на същото основание / за потребителски паричен кредит /, от което произтичат вземането, предмет на установителния иск и тези, предмет на осъдителния иск.

С оглед изложеното, предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на главница,договорна лихва и обезщетение за забава, произтичащ от неизпълнение по договор за потребителски паричен кредит от 11.04.2017г., е недопустим. Като такъв, същия следва да се остави без разглеждане и производството по него – да се прекрати като недопустимо, в който смисъл е Решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС.

По отношение на останалата част от вземането предявеният иск се явява допустим и съда дължи произнасяне по същество на правния спор.

От приложените по делото писмени доказателства е документално установено , че на 11.04.2017 г. между ответника К. М. Н. , в качеството на кредитополучател, и "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД- кредитор, е бил сключен договор за потребителски паричен кредит №2692630, съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на общо 24 000 лева, от които 7175,68 лева са послужили за рефинансиране на 4 дълг на ответника по договор за паричен кредит №2608674 сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, съгласно искане на ответника за рефинансиране на съществуващ дълг/л.19 от първоинстанционното дело/, а остатъка по заема в размер от 16 824, 32 лева, е бил преведена по банковата сметка на ответника на 11.04.2017г.Ответникът не оспорва получаване на сумата по договора на 11.04.2017г. , което обстоятелство е установено по делото и от приетото без резерви от страните заключение на вещото лице по допуснатата от съда ССЕ.Възраженията на ответника, че процесният договор е нищожен поради непосочването на дата на неговото сключване са неоснователни.Датата на сключването на договора-11.04.2017г. е посочена в двустранно подписания погасителен план към договора.Освен горното процесният договор е реален , поради което се счита сключен с предаване на уговорената парична сума, а в настоящия случай беше казано,че ответникът е получил заемната сума на 11.04.2017г.

С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018г., "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД, като продавач- цедент, е прехвърлил на ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като купувач- цесионер, вземанията си по сключения с ответника договор. По делото е представено пълномощно, с което цедентът "Уникредит кънсюмър файненсинг" ЕАД е упълномощил цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД от негово име да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжниците, чийто вземания са прехвърлени с договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2020 г.