Решение № 261088 от 25.10.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261088 / 25.10.2021г. гр. Перник, 25.10.2021 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 02730 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от И.В.К., чрез адв. Р.З., срещу С.Б.С. иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата 20000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания, страх, неудобство, стрес и безсъние/ от причинена на 09.04.2018 г. средна телесна повреда от куче порода Кангал, поднадзорно на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2018 г. около

20,50 ч. в гр. Перник, **** пред къща № 24, ищцата била нападната от куче, собственост на С.Б. С.. По случая било образувано досъдебно производство № 160/2018 г. по описа на Второ РУ-Полиция на МВР-Перник, в хода на което било установено, че ищцата е претърпяла множество увреждания, най-тежките от които са две разкъсно контузни рани в областта дясното рамо с разкъсване на подлежащите мускули с увреждане на тези мускули и разклонения на десния мишичен нерв. Сочи се, че с Решение № 236/2019 г. по АНД 0422/2019 г. на РС-Перник обвиняемият С.Б.С. е признат за виновен за това, че в периода 01.01 до 09.04.2018 г. не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно /куче порода Кангал/ - не е осигурил необходимите условия за неговото отглеждане по смисъла на чл. 12 от Закона за защита на животните, не е взел необходимите мерки, предвидени в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедициснката дейност /собствениците на домашни животни са длъжни да вземат необходимите мерки животните да не създават опасност за хора или други животни/ и не е предприел предвидените в чл. 150, ал. 1, т. 2, б „З“ от Закона за ветеринарномедициснката дейност всички необходими мерки за предотвратяване на бягството на животното, както и не го е проверявал поне веднъж дневно, което се е намирало под негов надзор – в дворното място на ул. ****, в резултат на което на 09.04.2018 г. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо с разкъсване на подлежащите мускули с увреждане на тези мускули и разклонения на десния мишичен нерв, довели до трайно затруднение на движенията на десния й горен крайник за период над един месец – престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба. Излага, че вследствие на извършеното е изпитала силни болки и страдания, които продължават и в момента.

Не може пълноценно да се обслужва, тъй като не си служи добре с дясната ръка, което се отразява на психиката й като всекидневно изпитва стрес, страда от безсъние, тревога и несигурност. С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да й заплатят процесната сума, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител адв. Д., в който предявения иск се оспорва като неоснователен по основание и размер.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното АНД № 00422/2019 г. на РС-Перник се установява, че с влязло в сила Решение № 236/03.04.2019 г. С.Б.С., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 01.01. до 09.04.2018 г. в гр. Перник, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно /куче порода Кангал – не е осигурил необходимите условия за неговото отглеждане по смисъла на чл. 12 от Закона за защита на животните, не е взел необходимите мерки, предвидени в чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност и не е предприел предвидените в чл. 150, ал. 1, т. 2 б. „з“ от Закона за ветеринарномедицинската дейност всички необходими мерки за предотвратяване на бягството на животното, както и не го е проверявал поне веднъж дневно/, което се е намирало под негов надзор – в дворно място на ****, гр. Перник, в резултат на което на 09.04.2018 г. в гр. Перник в района на **** то е причинило средна телесна повреда на И.В.К., ЕГН **********,***, изразяваща се в две разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо с разкъсване на подлежащи мускули с увреждане на тези мускули и разколнения на десния мишичен нерв, довели до трайно затруднение на движенията на нейния горен десен крайник за период над един месец – престъпление по чл.

325в, ал. 1 НК, и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1800,00 лв.

По делото е прието медицинско направление от 10.04.2018 г. за противобясна ваксина, амбулаторни листа от 09.04.2018 г., 10.04.2018 г., 12.04.2018 г. и 18.04.2018 г., от които се установява, че на ищцата са извършени прегледи и назначено лечение във връзка с ухапване от куче.

От амбулаторен лист от

18.04.2018 г. се установява, че на ищцата е извършен преглед от психиатър , при който е установено, че е тревожно напрегната, мисловния процес се владее от фобиини интерпретации около стресогенната ситуация на фона на обща трвожна зареденост, поради което е назначена медикаментозна терапия.

Видно от амбулаторни листа от 12.06.20218 г. и 13.06.2018 г., етапна епикриза от 06.06.2018 г., 14.06.2018 г. и 31.06.2018 г. че при извършените прегледи на ищцата е установено, че страданията й датират от 09.04.2018 г., когато била ухапана от куче, вследствие на което има намалена чувстителност, намалена мускулна сила в палеца и показалеца на дясната ръка, силна болка в дясното рамо, силно ограничен до липсващ обем на движение на дясна раменна става; частично нарушена възможност за самообслужване и невъзможност за извършване на физически труд, изискващ пълноценно използвана на двете ръце.

Съгласно съдебномедицинско удостоверение № 85/2018 г. на 16.04.2018 г. е извършен преглед на И.В.К. от д-р Румен Стоименов, при който са установени две разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо, зашити с хирургични конци, разкъсване на подлежащи мускули, прободни рани по дясно рамо и дясна гърда, охлузвания и кръвонасядания по дясна плешка, дясно рамо, дясна мишница и десен лакът, кръвонасядане по дясна мишница и дясна гърда, дребни охлузания по двете предмишници, които е взъможно да бъдат получени по начин и време, както съобщава прегледаната. Посочено е, че разкъсно-контузните рано са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а при положение, че подлежащите мускули в областта на дясното рамо са разкъсани в значителна степен, то й е било причинено трайно затруднение движението на десния горен крайник за период от време по-голям от един месец.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.Л.Т., без съдебни дела и родство със страните по делото, и свидетелят К.К.К. – без съдебни дела със страните по делото, син на ищцата.

Свидетелката З.Л.Т. излага, че инцидентът се случил преди 3 години, на 9-ти април, Великден. Свидетелката била сама вкъщи, чула, че някой пищи навън, излязла и видяла, че пред къщата й, на **** № 2, куче е съборило И. на земята и я хапе по врата и тялото. Взела пръчка и започнала да удря кучето, за да я пусне, дръпнала И. от земята, кучето тръгнало към нея, тя отново го ударила и то понягнало. Всичко било в кръв.

Прибрала И. в гаража им и се обадила на бърза помощ, възрала с кърпа ръката й, защото текло много кръв. Посочва, че И. е нейна съсседка, с месеци не излизала от вкъщи, защото я било много страх и до ден днешен изпитва ужас от кучета. Била в болница около месец, след изписването й около Гергьовден свидетелката й ходила на гости и тя почти не ставала, всичко я боляло и била много уплашена, че кучето щяло да я убие. Когато дошли с линейката лекарите казали, че кучето я е захапало на милиметри от сънната артерия. Физическото й възстановяване продължило около 4-5 месеца, а когато види куче, изпитва ужас.

Свидетелят К.К.К. посочва, че на 9-ти април 2018 г., Великден, бил на гости при брат си, когато му се обадил шофьорът на линейката, който му бил познат, и казал, че с майка му се е случило нещо много сериозно. Свидетелят и брат му отишли на мястото, което се намирало на 20 м. от тях, там имало линейка, майка му била качена вътре и цялата била в кръв. Когато отишли в болницата веднага й била направена операция, защото част от мускула на рамото висял. След няколко дни отишли да й поставят ваксина против тетанус. Повече от два месеца ходили на контролни прегледи при хирург, при който имало допълнителна манипулация, а след заздравяване на раните започнали да ходят на физиотерапия за раздвижване на ръката, защото не можела да я вдига. През цялото време, особено първите месец-два не могла да спи, да се обслужва, а когато заспивала, се събуждала. Леля му също й помагала да се обслужва. След физиотерапията имала подобрение, но все още вдигала ръката си на една четвърт от нормалното, оплаквала се, когато времето се развали, а когато срещне куче се страхувала.

В производството по делото е прието заключение на вещото лице по проведената съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че при инцидента ищцата е получила две разкъсно-контузни рани в областта на дясното рамо, разкъсване на делтоидния и триглавия мускул на дясната мишница с дефект на тъкан, прободни рани по дясно рамо и дясна гърда, охлузвания и кръвонасядания по дясна плешка, дясно рамо, дясна мишница и десен лакът, кръвонасядане по дясна мишница и дясна гърда, дребни охлузвания по двете предмишници. Разкъсно-контузните рани са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а разкъсаните мускули в областта на дясна мишница са довели до трайно затруднение движението на десния горен крайник за период от време по-голям от един месец.

Оздравителният период при ищцата е бил общо около 3 месеца, като при извършения преглед е установено, че деформацията на дясна раменна става, получените белези и ограниченият обем движение на дясна раменна става, са с траен характер.

Ищцата е търпяла болки и страдания през периода на лечение, които през първите 20 дни а били с по-голям интензитет. В съдебно заседание вещото лице посяснява, че ищцата може да вдига рамото си на 90 градуса – перпендикулярно на тялото, което ще я ограничава при дейности, свързани с повдигане на ръката над нивото на рамото.

Използвани са и специални знания и посредством заключение на вещо лице по проведената съдебно-психиатрична експертиза. Според експерта ищцата преживява кризисна житейска ситуация в резултат на нападението и ухапването от куче и разгръща психично разстройство с диагноза остро стресово разстройство – стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика. Вследствие претърпяната психотравма ищцата получава остро психично разстройство от невротичния кръг, тревожно разстройство, което е с временен и преходен характер. Състоянието се характеризира с преходна тревожно-фобийна симптоматика и емоционална лабилност, както и фобия от кучета. Вследствие продължителното лечение и рехабилитация при ищцата се установяват късни последици от психотравменото изживяване, свързано с нападението от куче. Установяват се симптоми на посттравматично стресово разстройство – с протрахирана тревожност и фобийни изживявания и вегетативна лабилност. Състоянието се усложнява с по-продъжлително психично разстройство. Възможно е в бъдещ период при пренапрежение от различно естество – физическо или емоционално, да се обостри конкретната фобийна тревожност.

Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като компетентно и обективно дадени.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна: