Определение № 512 от 19.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600569 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от адв. К. Е. от АК – Пловдив, като защитник на подс. И. В. В. против Протоколно определение № 1934 от 07.12.2023 г. по НОХД № 2339/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е оставено без уважение искането им за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт.

Адв. Е. счита, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК, защото в обстоятелствената му част е описана фактическата обстановка в конкретизиран период /от началото на 2023г. до 26.05.2023г./, който хронологично включва и датата 26.05.2023г. на инкриминираното в диспозитивната му част деяние по чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК. В обстоятелствената част на акта са посочени като негови клиенти по продажба на наркотични вещества в района на гр. С. и гр. К. от началото на 2023г. до 26.05.2023г. множество свидетели, сред които и св. Х.Т. във връзка с конкретното инкриминирано деяние на последната дата по повдигнатото обвинение. По този начин е налице противоречие между обстоятелствената и 1 диспозитивната част на обвинителния акт, тъй като по недопустим начин се разширява, необосновано тежестта на доказване във фазата на съдебното следствие. Това неизбежно води до необходимостта, освен разпита на посочения в диспозитивната част на обвинителния акт св. Т., да бъдат разпитвани и всички други свидетели, отнасящи се до периода от м. март до 26.05.2023г., посочени в описателната му част. Затова се иска отмяната на определението на окръжния съд като неправилно и незаконосъобразно, да се прекрати съдебното производство и върне делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение.

На останалите страни са изпратени преписи от постъпилата частна жалба, но не е взето отношение.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата частна жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдебното производство по НОХД № 2339/2023г. на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обв. И. В. В. за извършено престъпление по чл. чл. 354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.

В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 от НПК за допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд законосъобразно е съобразил, че в обстоятелствената и диспозитивна част на внесения пред него обвинителен акт с нужната достатъчност са описани основните факти, които имат значение за съставомерността на повдигнатото от прокурора обвинение спрямо подсъдимия за двете инкриминирани прояви на 26.05.2023г., като по-голяма яснота по отношение на времето, мястото и начина на извършването им не е необходима и задължителна. Действително в обстоятелствената част на прокурорския акт са описани факти, предхождащи 2 конкретното обвинение срещу обв. В., но те са обобщаващи и не носят някаква конкретика, свързана с вменени като извършени други престъпни деяния, за да се направи извод, че е налице противоречие с диспозитивната му част. Правилно е отбелязано от окръжния съд, че обосноваването на твърдяното като извършено престъпление, чрез излагане на факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се явява изключителен прерогатив на прокурора. По-важното е, дали визираната в повдигнатото обвинение конкретна престъпна деятелност, включваща еднократна проява по разпространение на наркотични вещества и последвалата друга такава по държане на наркотични вещества с цел разпространение, съответства на изложените твърдения за тяхната реализация. Обстоятелството, че прокурорът е решил да изложи в описателната част от акта си твърдения за факти, предхождащи двете инкриминирани деяния, няма определящо значение спрямо тяхното обосноваване, защото те са отразени с нужната прецизност по своята същност и белези, като съответстват и на диспозитива на повдигнатото обвинение. Посочените от прокурора като клиенти на обв. В. множество от свидетели в списъка към обвинителния акт за обосноваване на обвинителната теза, предстои да бъде обсъдено в хода на съдебното следствие, с оглед преодоляване на направените възражения от защитата. По този повод напълно резонно е и отбелязването, че е налице законова забрана за обсъждането на допуснати нарушения във връзка с проверката и оценката на събраните доказателства. В този смисъл в обвинителния акт са очертани с нужната яснота основните съставомерни факти, въз основа на които се очертава вменената на обвиняемия инкриминирана деятелност.

В чл.246, ал.2 от НПК не е поставено задължение спрямо прокурора в обстоятелствената част на обвинителният акт да обосновава и анализира събраните по делото доказателства, достатъчно е да визира значимите такива, което в случая е и сторено. А до колко събраните по делото доказателства, на които се базира представителят на държавното обвинение, са достатъчни по своя обем за възприемането или не на обвинителната му теза, ще се произнесе съдът със своя краен акт по същество.

Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се остави без уважение подадената жалба на защитата, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив, поради което 3 и на основание чл.249, ал.3 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1934 от 07.12.2023 г. по НОХД № 2339/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното разпоредително съдебно заседание е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство във връзка с изготвения обвинителен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4