Решение № 168 от 05.06.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2023
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 05.06.2023
- В сила
- 05.06.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Мария Анастасова Славчева, Тоничка Димитрова Кисьова
Цитирани разпоредби
- чл. 260, 1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, 1,2,4 и 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22а, ал. 2 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за счетоводството
- чл. 6, ал. 1, т. 3 · Закон за счетоводството
- чл. 7, ал. 1 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Смолян, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500102 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.269 и следващите от ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 2668/16.12.2022г. от Х. С. Д.,депозирана чрез пълномощника й адв.Кр.Г.,срещу Решение №141/30.12.2022г., постановено по гр.д.№ 2018/2022г. по описа на РС-М., вероятно има предвид гр.д.№218, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. "П. Х." № **, вх. *, ет. *, ап.** дължи на „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“, ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
Д. № **, с ЕИК *******, представлявано от управителя К. Х. И. сумата от 2 105 лева – главница по договор за паричен заем № ****** от 07.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 702 от 07.08.2020 г. на К. З., нотариус с район на действие РС К., с рег. № 204 на НК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 20.01.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1
10/21.01.2022 г. по ч.гр.д. № 15/2022 описа на Районен съд М., като е отхвърлен иска за признаване на установено в отношенията на страните, че Х. С. Д. дължи на „ПРОФИТ ЕКСПЕРТ“, ООД сумата от 480 лева, представляваща неустойка по договор за паричен заем № ****** от 07.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 702 от 07.08.2020 г. на К. З., нотариус с район на действие РС К., с рег. № 204 на НК, както и е отхвърлен предявеният от Х. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. "П.
Х." № **, вх. *, ет. *, ап.** против ПРОФИТ ЕКСПЕРТ,ООД насрещен иск за осъждането на дружеството да й заплати сумата от 295 лева, представляващи недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******* от 07.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на насрещния иск 01.08.2022 г. до окончателното и изплащане.
С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон,нарушение процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че действително ответницата е получила от ищеца кредит в размер на 2400. 00 лв, и тъй като е платила по кредита 295 лв. искът е основателен в частта му, в която се иска да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата 2 105. 00 лв. Направено е оплакване,че този извод на съда е постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се,че съдът е нарушил чл. 4, ал. 1, т. 1,чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, чл. 22а, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за счетоводството(ЗСч), приемайки за установено плащане от кредитна институция, което не е извършено по изискванията на онези правни норми, които се извличат от посочените законови разпоредби, а е било привидно извършено с процесната частна разписка от 07. 08. 2020 г . , която е оспорена, като изтръгната чрез измама(чл. 29 ал. 1 от ЗЗД, приложим според предписанието на чл. 44 от ЗЗД ) или я е подписала по погрешка, понеже е считала, че е част от процедурата, изискуема за да й бъде преведена сумата по кредита - 2400. 00 лв. по банков път и още по-точно - с нея да бъде погасен остатъка по кредита на съпруга й посочен на него и на жалбоподателката от представителя на банката С. Г. В.
(чл. 28, ал. 1 ЗЗД, приложима според предписанието на чл. 44 от ЗЗД. На следващо място развива оплакване, че съдът е разгледал и уважил частично установителния граждански иск на ищеца, въпреки, че той е заявен с една 2 нередовна искова молба - съществено нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от Съдът полагайки в основата на решението си посочената разписка - частен документ, в която не е посочено физическото лице, което да й е о броило сумата 2400. 00 ллв., с твърдения,че такова физическо лице няма.Твърди още, че това физическо лице не е посочено и в исковата молба, която нередовност на исковата молба затруднява извънредно много защитата , жалбоподателката е поискала съдът да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани посочената нередовност, което искане съдът не е уважил.
В съдебно заседание на 01.11.2022 г. поискали пълномощника на ищеца да посочи тава обстоятелство, за да поправи по този начин исковата молба , който възразил, че искането е преклудирано( л. 8 от съдебния протокол) , което според жалбоподателя е неоснователно възражение(чл. 129, ал. 4 от ГПК), което съдът не отбелязва в своето протоколно определение от същата дата(л .9 от съдебния протокол). Направено е оплакване и за други съществени процесуални нарушения - съдът не е определил правна квалификация на релевираните възражения, изложени в отговора на исковата молба, тъй като изреждането им в определение № 252/ 04. 10. 2022 г. не е достатъчно според чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, понеже не са квалифицирани по чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Твърди също,че съдът изобщо не е обсъдил в решението направените възражения, че разписката е изтръгната с измама, респ. подписана по погрешка, които са главни възражения срещу иска, писмено обективирани във възражението по ч. гр. д.№ 15/ 2022 г. съгласно описа на същия съд, в писмения отговор, в насрещния граждански иск, в становището й по писмения отговор на другата страна - ответник по насрещния иск. Счита, че ако съдът ги е обсъдил, ако им е дал правна квалификация по делото, би основал решението си на тях, след като ги установи.Все в резултат на ненаправената правна квалификация на възраженията,неправилно квалифицира като недопустими някои въпроси към свид. Е. Д., с които искала да докаже възражението си за измама или грешка - обстоятелства, при които е подписала посочената разписка.
Направено е оплакване,че прилайгайки чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК при отклоняване на някои въпроси на жалбоподателката към свидетеля и при постановяване на решението си, без да има основание да приложи посочената правна разпоредба, съдът я нарушава,защото тя се прилага, когато страната се домогва да опровергае съдържанието( това първо) на частен документ, 3 изходящ от нея(това второ), а процесната разписка изхожда не само откредитополучателя - подписана е и от друго, неизвестно лице, с което обосновава правото да я оспорва не само като подписана от нея поради измама или грешка, но и по съдържание. Поради това поддържа оплакване, че недопускане от съда 2-ма души свидетели е неправилно, тъй като разписката е оспорена и по съдържание. Допустими са свидетелски показания за установяване, че даден частен документ е бил подписан при обуславящите това подписване - измама или грешка. От друга страна, посоченото ограничение се отнася само до случаите, когато частният документ е подписан само от едната страна - издателя, а в случая процесната разписка е издадена от 2 лица, има два подписа(на жалбоподателката пълен) и един непълен подпис(параф), под който липсва името. Развива оплакване, че като не е приел за установени посочените обстоятелства ( грешка, измама, невярно съдържание), а не ги е приел, отклонавйки въпроси към допуснатия й един свидетел, тъй като е разгледал и уважил нередовна искова молба, тъй като не е допуснал двама свидетели, съдът не е съобразил решението си в изискванията на чл, 10 от ГПК.
По насрещния граждански иск е направено оплакване, че при разглеждането и отхвърлянето му, съдът е допуснал същите нарушения на материалния закон и същите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и в тази негова част решението е неправилно.В крайна сметка решението и в частта му досежно предявения срещу нея граждански иск, и в частта му по насрещния граждански иск се поддържа,че е постановено при неизправени фактически изводи досежно въведените възражения за измама, грешка, невярно съдържание,опорочаващи процесната разписка от 07.08.2020 г., а това го изяснява и като необосновано.
Съдът не е направил изводи от приложеното гр. д.119/2021година по описа на МРС.
Направено е искане съдът, продължавайки работата на районния съд, да остави без движение исковата молба на другата страна по делото с указание да посочи(уточни) кое е онова физическо лице - трите имена и адрес - което ищецът твърди, че й е броило фактически сумата 2400 лв. на 07. 08.
2020 г. в гр.К.; да даде правна квалификация на възраженията й за грешка, измама и невярно съдържание на процесната разписка от 07. 08. 2020 г. С допълнение към въззивната жалба в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 ГПК се 4 излагат оплаквания, че районен съд не е направил налагащото се тълкуване на чл. 3 от процесния договор, з а да изясни кой от предвидените начини на изплащане на заемната сума е договорен, понеже двата начина, предвидени за плащане, с а взаимно изключващи с е . В началото на чл. 3 от договора з а паричен заем(неправилно посочено като ал. 1, понеже чл. 3 няма ал. 2 ) е уговорено, че заемната сума от 2400 л в . се плаща от заемодателя на заемателя
"по банков път след подписване на настоящия договор"/подчертаното е от адв. К. Г. , а в т. "Й" на чл. 3, че сумата по заем а ще бъде усвоена, " в брой на ръка преди подписването на настоящия договор“. Счита,че ве е ясно всъщност какво е договорено досежно начина на плащане на заемната сума - по банков път или в брой, на ръка. Според жалбоподателя систематическото, логическото и граматическото тълкуване разрешава това очевидно противоречие в полза на уговорката за плащане на заемната сума по банков път.Според жалбоподателя ЗЗД е въвел тези мерки и те с а - ден, месец и година. Мерките час, минута и секунда не са въведени от ЗЗД. Най-малката от въведените мерки е ден. Следователно, според уговореното в т. "Й", чл. 3 от договора, би трябвало плащането да бъде извършено в брой, на ръка, поне един ден преди подписването на договора, т. е . на 06.08.2020 г . и разписката за това плащане да бъде от същата дата 06.08.2020 г., тъй като договорът е подписан на 07.082020 г . и разписката не е от 06.08.2020 г., а е от 07.08.2020 година. Освен това посочената т. "Й" не предвижда да се изготвя разписка, а самият договор да служи за разписка.
Пддържа също така,че тогава невъзможно е било плащането да бъде на ръка, в брой, защото то е трябвало да стане на Об. 08. 2020 г . , а не в деня на сключването на договора. Освен това, предвидено е самият договор да служи за разписка, но тогава изискването плащането да е преди неговото сключване е невъзможно за изпълнение - как така и договорът като съглашение и договорът като разписка ще бъдат от един и същи ден - 07.082020' г ., когато плащането трябва да е поне един ден преди подписването на д о го в о р а.
Договорът като разписка трябва да е от 06. 08.2020 г . Твърди,че не е възможно един договор веднъж да е сключен на една дата(06.08.2020 г .) и след това да е сключен на друга дата (07.08. 2020 г. ), което според жалбоподателя налага извод, че т."Й " на чл. 3 от договора съдържа уговорка, невъзможна за изпълнение, следователно остава да с е прилага уговорката заплащане на заемната сума по банков път. Следователно разписката като 5 доказателство за усвояването на кредита е изключена по договореност между страните. Заемодателят не е изпълнил договорката плащането да се извърши по банков път, а това изяснява разписката като истински частен документ, но с невярно съдържание("ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И СВИДЕТЕЛСКИ ПОКАЗАНИЯ В ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС" проф. П.В., 1994, С .,е.35 и сл.).
На следващо място се поддържа,че с процесната покана, приета като доказателство по дело то е уведомила ищеца, че е измамена, поради което признанието, че е получила заемната сума 2400лв. е невярно признание(в разписката).Твърди също,че е уведомила не само чрез поканата, а още и чрез възражението по ч. гр. д . № 15/ 2022 г. MРC - писмения отговор на и. м.