Решение № 1431 от 05.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. Варна, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110201710 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 58д и сл. от ЗАНН, по жалба на "Крафт крю" ЕООД, ЕИК 206717789 против Наказателно постановление № 03 - 2201252/04.01.2023 год., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна с което му е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 296, ал. 1 от КТ, вр. чл.6, ал.1 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че лицето И. М. А., роден на 25.08.1980 г. не е имало трудово правоотношение с дружеството и не е полагало труд за него.

Отрича да е имало качеството работодател по отношение това лице и оспорва наличието на задължение да му осигури безплатно работно и униформено 1 облекло.

Привежда и доводи за неспазване на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление. Възразява срещу размера на наложената санкция. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли размерът на наказанието да бъде намален до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

Санкционираното дружество е регистрирано в Търговския регистър с основна дейност: Специализирано и неспециализирано почистване на сгради и промишлени обекти.

2

На 28.09.2022 г. бил сключен Договор № 304/2022 между Кораборемонтен завод "Одесос" АД - Варна като възложител и "Крафт Крю" ЕООД като изпълнител, по силата на който последното приело да извършва товаро - разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в завода кораби. За изпълнението на дейността си и задълженията по договора въззивното дружество ангажирало работници, с които обаче не били сключени съответни трудови договори.

На 24.11.2022 г. от Н. И. И. и Е. Д. Н. - инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на "Крафт Крю" ЕООД на територията на кораборемонтен завод "Одесос" в гр. Варна, Островна зона, където дружеството изпълнявало договорните си задължения. На кей № 6 проверяващите установили десет лица, които се занимавали с почистване на палубата на моторен кораб "Сий лайън", между които било и лицето И. М. А., роден на 25.08.1980 г.. Същият бил поканен да попълни Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурително законодателство. А. бил неграмотен, но под негова диктовка в декларацията било отразено, че работи в "Крафт Крю" ЕООД на длъжност общ работник-чистач, с определено работно време и уговорено дневно трудово възнаграждение. Посочил като място на работа- Островна зона, кей № 6 и моторен кораб "Сий лайън". А. декларирал също, че е получил само каска, както и че се занимава с чистене на палубата.

Инспекторите преценили, че действителните отношения между лицето и дружеството са такива между работник и работодател, поради което още в деня на проверката- на 24.11.2022 г., издали постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между И. М. А. и "Крафт Крю" ЕООД. Констатирали освен това, че лицето не е облечено в специално работно облекло, а в анцуг, като извършва дейност с висок производствен риск, при наличие на абразиви, масла и др. под.

Във връзка с тези констатации на 08.12.2022 г. бил съставен Акт за 3 установяване на административно нарушение на въззивното дружество за това, че като работодател не е осигурило безплатно работно и униформено облекло на И. М. А., установен да изпълнява за юридическото лице длъжността общ работник/чистач. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, след което бил изпратен на адреса на седалището му с обратна разписка и бил получен от надлежно упълномощен представител на 13.12.2022 г.

Писмени възражения по акта не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 04.01.2023 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 296, ал.

1 от Кодекса на труда , вр. чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Н. И. и Е. Н. , както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Фактическите изводи на съда се подкрепят и от приложените писмени доказателства, от които с най-голямо значение са Протокол за извършена проверка, Договор № 304/2022 от 28.09.2022 г., Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка, попълнена под диктовка на И. М. А. и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена 4 по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Нормата на чл. 296, ал. 1 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

В НП не се твърди наличие на колективен трудов договор и доколкото същото препраща към Наредбата, очевидно наказващият орган е счел да осъществена първата хипотеза на чл. 296, ал. 1 от КТ . На основание тази разпоредба е приета Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, с която се определят условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло.

Видно от нормата на чл. 6 от Наредбата, това задължение не е абсолютно и работодателите не са задължени да осигуряват работно облекло на всички назначени работници и служители.

Според първата алинея на цитираната норма работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място.

5

Втората алинея на чл. 6 от Наредбата задължава работодателите, след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд, да определят писмено работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло (т. 1); работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло (т. 2); вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло (т. 3) и т. н.

При тази нормативна уредба следователно за работодателя не възниква автоматично задължение да осигурява на работниците и служителите работно облекло, а първоначално се поражда задължението да проведе консултации с посочените субекти и да вземе решение по въпросите, предвидени в ал. 2.

Едва след писменото определяне на работните места и видовете работа, за които се осигурява работно облекло, както и работниците и служителите, които имат право на такова, за работодателя възниква и задължението да осигури на тези категории лица безплатно работно облекло.

В разглеждания случай липсват данни, а и твърдения, работодателят да е изпълнил задълженията си по чл. 6, ал. 2 от Наредбата и да е определил кои работници имат право да получат безплатно работно облекло. При това положение не би могло да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. След като не е определил писмено, че за изпълняваната от И.

М. А. длъжност следва да се осигурява безплатно работно облекло, както и че тя е от лицата по чл. 6, ал. 2, т. 2, работодателят не следва да носи отговорност за това, че не й е осигурил такова облекло, тъй като това задължение все още не се е било породило. Налице е следователно друг вид административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 2 от Наредбата.

Районният съд обаче има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме 6 различна фактическа обстановка от описаната в НП. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано и противоречащо на материалния закон, тъй като не се установява санкционираното лице да е извършило вмененото му нарушение.

Отделно от изложеното, съдът установи, че наказателното постановление е издадено в нарушение и на процесуалните правила.

Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Описанието на нарушението обаче не е достатъчно ясно и пълно.

Посочено е в обстоятелствената част, че И. М. А. е установен да престира труд за дружеството и е следвало да му е осигурено безплатно работно и униформено облекло. Работно облекло обаче следва да бъде осигурено съобразно спецификата на извършваната работа, а в наказателното постановление не се посочва въз основа какви специфики на работата на лицето се приема, че е следвало да й бъде осигурено такова облекло.

Неяснота е допусната и с посочването на двата вида облекло, които работодателите са задължени да осигуряват -работно и униформено облекло.

Според нормата на чл. 3 от Наредбата работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а според чл. 4 от с. н. униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. Посочването, че работодателят е следвало да осигури на работничката работно и униформено облекло, е довело до неяснота какво точно задължение се твърди, че не е изпълнило дружеството, тъй като работното и униформеното облекло имат различно предназначение и задължението за осигуряването им е свързано с различни предпоставки. Тази 7 неяснота е особено съществена, тъй като несъмнено е накърнила правото на защита на наказаното лице и същото е било лишено от възможността да се защити, като оспори например необходимостта работниците да се отличават от останалите граждани. Налице е следователно съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя на самостоятелно основание основателността на подадената жалба.