Решение № 546 от 29.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000464 по описа за 2022 година

, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на «Алфакомерс Трейдинг»ООД, ЕИК 203769504 , чрез адв.Р.Н. от САК насочена против Решение № 385/13.04.2002 г., постановено по т.д.№ 1407/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което е обявена неплатежоспособността на въззивника и е определена началната й дата – 31.12.2017 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства.

Посочените процесуални нарушения довели и до неустановяване на относимите към спора факти, а от там и до постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон – ТЗ, както и до неговата необоснованост.

По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение.

В отговора по въззивната жалба на „Севт“АД, чрез адв.С. оспорва наведените в нея доводи.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Севт“АД, ЕИК 123020059, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че ищецът и „Алфакомерс трейдинг““ООД били в трайни търговски отношения, като в периода м.април 2018 г. – 1 м.юни 2021 г. се обвързали от множество сделки за продажба и доставка на стоки – „синтетични тъкани“, по които молителят имал качеството на продавач, а ответника – на купувач.

Общата стойност на доставените от „Севт“АД стоки била в размер на 519 714,41 лв. с ДДС, и представлявала сбор от издадените фактури, обективиращи всяка една от сключените сделки.

Ответникът не изпълнил задълженията си последните да плати дължимата цена, вкл. и след като бил поканен с нарочна нот.покана, чрез нотариус с рег. № *** от РНК на 21.06.2021 г.

Твърдяло се е, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемите се парични задължения към молителя повече от 3 години, поради което и е налице презумпцията но чл.608, ал.3 ТЗ. Освен това затрудненията му не били временни, вкл. и че имуществото му е недостатъчно да покрие паричните му задължения.

Ето защо дружеството било в състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост/, и е поискано постановяване на съдебно решение, с което да обяви неплатежоспособността му /съответно – свръхзадължеността/, с начална дата 23.04.2018 г. и се открие производство по несъстоятелност с всички произтичащи от това последици.

Ответникът е оспорил твърденията на молителя и поддържа, че не се намира в състояние на неплатежеспособност.

В хода на първоинстанционното производството в качеството му на присъединен кредитор по реда на чл.629, ал.4 ТЗ е конституиран и „Инопро“ЕООД.

Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните пред първоинстанционния съд доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, формулирани във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата на „Алфакомерс трейдинг“ООД е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ, от ответника-длъжник в производството по несъстоятелност, който е надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на негативното за него решение на СГС.

Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни, по следните съображения:

Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на чл.625 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;

4/ да е налице неплатежоспособност/респ.свръхзадълженост/ на длъжника по смисъла на ТЗ/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/.

След преценка на ангажираните доказателства в настоящия казус по решаващият състав приема за безсъмнено установено наличието на посочените предпоставки.

Така на първо място и двете страни по делото са търговци, като няма спор помежду им и се установява еднозначно от анализа на приобщените писмени доказателства, че същите са 2 се обвързали от дългогодишни търговски отношения, а за периода м.апри 2018 г. – м.юни 2021 г. са сключили помежду си множество сделки за търговска покупко-продажба на стоки /синтетични тъкани/.

Въпреки формалното оспорване от страна на въззивника на твърденията в молбата по чл.625 ТЗ, безсъмнено се установява от приобщените по делото писмени доказателства, вкл. изслушаните съдебно счетоводни експертизи /основна и две допълнителни/, че същият не е изпълнявал точно по размер и във времево отношение задължението си за заплащане на цената на закупените от него стоки, обективирана във вряка една от представените общо 57 броя фактури /издадени в посочения период от време/, чиято обща стойност е 519 417,41 лв.

Доказателства, че е сторил това, изобщо не са ангажирани.

Противно на поддържаното във въззивната жалба, въззивникът не е въвел в хода на първоинстанционното производство твърдение, че не е бил обвързан по договори за търговска покупко-продажба със „Севт“АД, вкл. че не е получил стоките, посочени в представените по делото фактури, поради което и въвеждането на такова възражение пред настоящата инстанция се явява преклудирано.

Отделно от това за пълнота следва да се посочи, че нито ЗСч /чл.6/, нито ЗДДС съдържат изискване относно редовността на фактурата, като първичен счетоводен документ, да съдържа подпис и/или печат на издателя или получателя й. Отразяването на същата в счетоводството на получателя /наличие са частични плащания по част от фактурите/ е категорично доказателство за наличие на обвързващи страните сделки за търговска покупко-продажба.

От друга страна приобщените доказателства вън от обсъдените фактури - заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на нея, издадени по ч.гр.д.№ 1607/2018 г. по описа на РС Ботевград, с която ответникът заедно с още три дружества е осъден солидарно да заплати на присъединения кредитор „Инопро“ ЕООД сумата от 40 000 лв., дължими по запис на заповед от 02.05.2018 г. и удостоверение от ЧСИ Р. А. - № *** от РКЧСИ, издадено по чл.456 ал.3 ГПК и касаещо изп.д. № 640/2018 г. по нейния опис, установяват, че „Аквакомерс трейдинг“ООД има качеството на длъжник по посоченото изп.д. и към посочената дата неудовлетворения остатък от вземането е в размер на 40 000 лв.

Следователно – освен към първоначалния молител в производството въззивникът има изискуеми и непогасени парични задължения към други търговци.

Несъстоятелно е възражението във въззивната жалба, че заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изп.лист легитимирали „Ино про“ЕООД като кредитор на въззивника по вземане, основано на запис на заповед, издадена на 16.08.2018 г. и това означавало, че тогава вече бил настъпил падежа на посочената ценна книга. В случая „Акфакомерс Трейдинг“ООД имало качеството на авалист по записа на заповед и по арг. от чл.531 ТЗ исковете срещу него се погасявали с тригодишна давност от падежа.

На същото възражение следва да се отговори, че според приложените по делото доказателства, записът на заповед е бил издаден на 02.05.2018 г. и платим след тази дата.

Следователно и при съобразяване приложимата специална погасителна давност по исковете за установяване на вземане срещу платеца и авалиста по запис на заповед - тригодишна такава / чл. 531, ал. 1 ТЗ, или едногодишна давност по /чл. 531, ал. 2 ТЗ/ в случая изводът е, че молбата за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е била предявена в рамките на посочените давностни срокове и задължението на дължника в никакъв случай не е погасено по давност. Що се касае до въпроса дали наличието на заповедта за изпълнение е достатъчно, за да обоснове извод и за наличие на валидно парично задължение към посочения в нея като кредитор, то въззивникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е подал възражение срещу заповедта, с което да е оспорил съществуването на посоченото в нея парично вземане по основание и размер.

Липсата на такива доказателства и наличните, установяващи висящност на образуваното изп.дело въз основа на издадения изп.лист, с взискател „Ино про“ЕООД и длъжник – въззивното дружество, категорично сочат на наличие в полза на посочения взискател на парично вземане спрямо длъжника му, на посочените в изп.титул основание и размер.

3

По отношение на четвъртата и петата от посочените по-горе предпоставки.

Служебно извършените справки от първоинстанционния съд установяват, че въззиваемият търговец не притежава недвижими имоти и няма регистрирани собствени МПС.

Установили са още /писмо изх.№ 1424-00-1763/06.08.2021 г. на АНП – ТД на НАП София, офис „Изток“/, че срещу същият има данни за образувано производство по принудително изпълнение № 180483083/2018 г., с наложени обезпечителни марки – запор върху банкови сметки, както и предприети действия по изпълнение върху вземания и средства в банки с разпореждане от 03.07.2018 г., 27.09.2018 г. и 01.09.2020 г.

Според решаващият състав анализът на установеното сочи, че в случая е изпълнена хипотезата на чл.608 ,ал.3 ТЗ, предвид че приобщените доказателства категорично обосновават извод въззиваемото дружество да е спряло плащанията си към своите кредитори „Севт“АД, произтичащи от обсъдените договори за търговска покупко-продажба, и към „Инопро“ЕООД, произтичащо от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл.417 ГПК, вкл. и към НАП.

Следователно - налице е неизпълнение на задълженията на въззивника по търговски сделки спрямо молителите в производството, установени по основание по размер, вкл. изискуеми парични вземания, поради което и неплащането на тези задължения, вкл. в дадения срок за доброволно изпълнение /след като не са изпълнени на падежа/ отговаря на понятието за "спиране" на плащанията по смисъла на чл. 608, ал.3 от ТЗ.

На отделно основание и предвид оспорването от страна на въззивника-длъжник на такова състояние в негово лице, настоящият решаващ състав съобрази ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, касаеща наличието на публични задължения на длъжника, както и изслушаните съдебно-икономически експертизи, която не са оспорени от страните и се кредитират, като компетентни и безпристрастни.

От анализът им безсъмнено се налага, че за периода 2018 г. – 2021 г. въззиваемото дружество има непогасени публични задължения установени по основание и размер и изпитва затруднения да погасява същите, като НАП е предприела действия по принудителното им събиране, вкл. и към настоящия момент, ограничаващи в значителна степен оперативната възможност на търговеца да изпълнява задълженията си по търговски сделки.