Решение № 2984 от 16.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2984 гр. София, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20241100500394 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 15420/25.09.2023 г., постановено по гр. д. № 23349/2022 г. на СРС, 30 състав, са УВАЖЕНИ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000 срещу В. С. С., с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК, на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1 556.45 лв. – главница, за периода от 01.11.2018г. до 01.09.2021г.; 41,88 лева – лихва за забава, за периода от 02.12.2018г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.01.2022г., до окончателното плащане, дължими за ползвани ВиК услуги на ищеца в имот, собственост на ответника, представляващ ап.12 в гр. София, ж.к. Изток, ул. ****, за които суми е издадена на 20.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1767/2022г. по описа на СРС. Ответникът е осъден да заплати сума в размер на 213,94 лева, сторени разноски по делото.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с която оспорва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че необосновано първоинстанционния съд не е отчел кумулативното изискване за публикуване на ОУ в един централен и един местен ежедневник, като условие да обвърже ответника в 1 качеството му на потребител, в резултат на което е стигнал до грешния извод, че страните са обвързани от облигационни отношения единствено на основание публикуването им на интернет страницата. Оспорва по делото да е установен размера на претендираните суми, който също се оспорва в отговора на исковата молба, наред с основанието, на което се иска заплащане на сумата, като не са представени фактури или други писмени доказателства, които да установяват начина на начисляване и обема на доставената вода, респ. дължимата за доставянето й сума. В условията на евентуалност, заявява, че дължи сума в размер на ½ от уважения размер, доколкото имотът е придобит в режим на СИО, а искът е насочен единствено срещу единия съпруг, а именно ответника. За останалата сума в размер на 1 / 2 решението се явява неправилно. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло да уважи предявените претенциите му. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищецът не подава отговор на въззивната жалба.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, на осн. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Софийска вода” АД с ЕИК 130175000, със седалище: гр. София, бул. Цар Борис III № 159, ет.2 и 3 Бизнес център Интерпред Цар Борис, чрез юриск. Е.П. срещу В. С. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. ****, ап.12 за признаване за установено по отношение на ответника С., че дължи на ищеца „Софийска вода“ АД следните суми: 1 556.45 лв. – главница, за периода от 01.11.2018г. до 01.09.2021г.; 41,88 лева – лихва за забава, за периода от 02.12.2018г. до 01.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.01.2022г., до окончателното плащане, за които суми е издадена на 20.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1767/2022г. по описа на СРС. Претендират се разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за доставка на В и К услуги с ответника за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Изток, ул. ****, ап.12, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответника В и К услуги, но той не е заплатил продажната цена. Ответникът, чрез 2 пълномощника си адв. Н. Р. оспорва предявените искове по основание и размер, поради липса на облигационна връзка с ищеца, както и защото твърди, че „Софийска вода“ АД не е публикувало одобрените общи условия в един местен и един централен ежедневник. Също претендира разноски.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или ползвател на процесния апартамент, в който са доставяни и съответно са потребени твърдените количества вода в претендираната стойност; че е извършван ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период и издадени за нея фактури; извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираните вземания. Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответникът – доказателствената тежест да установи плащане на задължението си в срок или друг способ за погасяването му, в т. ч. останалите си правоизключващи възражения.

Спорни между страните пред въззивната инстанция са въпросите качеството „потребител“ на ответника, правомерното начисляване количеството вода и реалното доставяне на вода до процесния имот.

За да уважи предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове по чл. 124, ал.

1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е титуляр на партидата на процесния имот чрез представената справка от имотния регистър, че същият е собственик на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност.

Настоящият състав на въззивния съд не споделя извода на първата инстанция за уважаване на претенциите на ищеца.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на 3 понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.

8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период. За установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца е представена поименна справка от имотния регистър, от съдържанието на която се установява, че ответникът, заедно с трето за настоящия спор лице, е собственик на процесния имот. С исковата молба ищецът сочи именно този имот като място, на което през процесния период е доставял В и К услуги, като е разкрил на името на ответника договорна сметка.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон 4 форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Настоящият състав на въззивния съд счита, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответникът не е направил конкретни оспорвания и не е представил доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Същевременно в производството не е установено учредяване вещно право на ползване върху имота в полза на лице различно от собственика на вещта. Ето защо съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес, което обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника в периода 01.11.2018 г. – 01.09.2021 г. за апартамент 12 в гр. София, ж. к. "Изток", ул. „Тинтява“ №****. Възраженията, направени във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.