Решение № 416 от 04.08.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Казанлък, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102967 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Р. С. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК 200299615, ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.

К.. Ищецът твърди, че на **** г. около 14:20 ч. в гр. К. на пешеходната пътека образувана от бул. „****“ и ул. „****“, претърпял ПТП в качеството си на пешеходец, като бил блъснат от МПС марка: „О.“, модел: „З.“, с рег. № ****, управлявано от М. Ж. Р., ЕГН **********. Въпросното МПС било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № ****.

Механизмът на ПТП-то бил следният: приближавайки горепосочената пешеходна пътека, ищецът, като се огледал и уверил, че преминаването му е безопасно, стъпил на същата и започнал движението си по нея, така достигайки средата й неочаквано за него бил ударен от шофираното от М. Ж.

Р., ЕГН **********, МПС с рег. № ****. От инерционната сила на удара той изхвърчал и паднал по гръб. Незабавно след инцидента, органите на МВР били сигнализирани, те своевременно посетили ПТП-то и се обадили на екип за спешна медицинска помощ, който да положи необходимите грижи за ищеца. След това съставили протокол за ПТП с пострадали лица с № **** г., както и АУАН № **** г. спрямо виновния водач. В протокола изрично било посочено, че ищецът получил контузия в областта на десния крак. След това, той бил откаран от екип на ФСМП - гр. К. за лечение в спешен център към МБАЛ „****“ - гр. К., където бил прегледан и му бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ с амб. № **** г., подписан от л. ас. Р. Д., който при 1 извършения преглед и след направени рентгенографии, като диагноза отразил: контузия на дясното бедро. С оглед на това на ищеца била назначена терапия, а именно: покой и да приема болкоуспокояващи. Впоследствие на горното ищецът посетил и д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар в гр. С.З..

След извършения обстоен преглед окончателно била дадена диагноза на така получените от ищеца травматични увреждания, вследствие на настъпилото на **** г. събитие. Те се изразявали в контузия на дясното бедро, кръвонасядане и охлузване на десния лакът и контузия на гърба. В тази връзка било установено по категоричен и несъмнен начин, че въпросните увреждания се намирали в безспорна причинно следствена връзка с така настъпилото ПТП.

Визираните обстоятелства били надлежно в описани в издаденото Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № **** г. Твърди, че вследствие на претърпените от ищеца телесни увреждания, той изживял изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, като получените от него негативни последици от травмите търпял сега и ще продължавал да търпи и за в бъдеще. Същите променили в негативен аспект неговия живот - изпитвал физически болки, което наложило да приема обезболяващи медикаменти, трудно се придвижвал, което го принудило да преустанови посещението си на училище, наред с това го затруднило да извършва обикновените си санитарно-битови дейности и се налагало да търси помощ от близките си, обстоятелство, което му създавало изключително големи смущения и неудобства. С оглед на горното счита, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да е в размер на сумата от 1 200 лева. Твърди, че освен получените от ищеца силни физически болки, той претърпял и тежки психически травми, като постоянно се завръщал към ужаса от инцидента. Това състояние на психическо разстройство довело до проблеми със съня, каквито преди това нямал. Вследствие процесното ПТП от **** г., често изпадал в стрес и получавал пристъпи на паника, които особено много се засилвали при поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Особена тревожност у него предизвиквала и срещата му с коли от същия цвят, като веднага спомените за инцидента изплували. Живеел с постоянен страх, че можело пак да се повтори въпросното ПТП и изпитвал психологически дискомфорт, когато трябвало да пресича улица. Тези състояния го принудили да съкрати кръга си от хора от семейството и приятелите си. Сочи, че тъй като автомобилът, управляван от виновния водач, причинил процесиите неимуществени вреди - М. Ж. Р., с ЕГН **********, притежавал валидно сключена застраховка с полица № ****, валидна до 20.02.2023 г., към ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК 200299615, на 18.10.2022 г. подал молба /претенция / за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпилото на **** г. ПТП. Вследствие на което на 07.11.2022 г. получил писмо от страна на ответника с изх. номер № **** г., в което бил уведомен, че било необходимо да предостави следните документи:

План-схема към съставения Констативен протокол; АУАН и НП издадени от 2 органите на МВР; Всички документи по евентуално образувано ДП, Удостоверение за раждане и банкова сметка с титуляр ищецът - Р. С. Г..

Горепосоченото искане, счита за изцяло незаконосъобразно и неоснователно, тъй като нямал компетентността и фактическа възможност да предостави горепосочените документи и не разполага с правото да изиска подобна информация. Нещо повече, предоставил всички документи, които били му поискани от ответника, в това число и протокол за ПТП с пострадали лица № **** г., който се явявали официален писмен документ, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК и от същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и обстоятелства свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Счита, че така вмененото задължение от ответника да представи горепосочената документация било изцяло ирелевантно към настоящия спор и по никакъв начин не било свързано с възможността на ответника да определи дали е налице облигационно правоотношение между ищеца и него по силата, на което той дължи изплащането на застрахователно обезщетение. Поставянето на подобно изискване било своеобразна злоупотреба с права и се явявало незаконосъобразно основание, вменявайки задължения, които не били нормативно установени и ищецът не притежавал фактическата възможност да ги осигури. Във връзка с това и на основание чл. 107, ал. 1 от КЗ, съгласно който „за установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което претендира обезщетение, Гаранционният фонд по чл. 518 или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по чл. 506 имат право да получат необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея“.

Ответникът трябвало да изиска всички документи от компетентните органи, за да може да установи по несъмнен и категоричен начин всички вреди получени в следствие на настъпилото на **** г. застрахователното събитие. С оглед на гореизложеното на 10.11.2022 г. подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането, получено от застрахователя на 11.1.2022 г. като предоставил и заверено копие на Удостоверение за раждане. За съжаление ответникът не счел искането за заплащане на застрахователно обезщетение за основателно и получил нов отказ с Изх. № 5593/16.11.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД, ЕИК, 200299615, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.

К., да заплати на ищеца - Р. С. Х., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен представител, М. С. К., ЕГН 3

**********, двамата с адрес: ****, сумата в размер на 1200,00 лева, представляваща справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие настъпилото на **** г. ПТП и законна лихва (мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящия иск 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че претърпените от ищеца неимуществени вреди настъпили вследствие на ПТП-то от **** г., причинено от виновното поведение на водача на застрахования лек автомобил със застрахователна полица с рег. № ****, сключена с ответното дружество.

Моли обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно с законната лихва, както и направените съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: ****, с титуляр адв. М. Т.. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита, исковата молба за нередовна, тъй като процесуалният представител на ищеца, който бил непълнолетен към настоящия момент, не бил представил удостоверение за актуална банкова сметка, която е открита на името на Р. Х., а приложил своя лична банкова сметка. По този начин не е съобразил, че чл. 338 от КЗ разглежда общия случай на извършване на застрахователни плащания, докато специалната разпоредба чл. 17 от Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. разгледа случаите, когато пострадалото лице било непълнолетно. Законодателят създал тази специална нормативна уредба, за да се защитят в максимална степен интересите на увреденото малолетно/непълнолетно лице и да не се допусне неоснователно обогатяване на лица различни от увреденото непълнолетно лице. В тази връзка, моли съда да остави исковата молба без движение, докато не се отстрани нередовността. В случай, че насрещната страна не спази указанията, моли съда да остави исковата молба без разглеждане и да прекрати настоящото производство. Твърди, че ищцовите претенции били процесуално допустими и не били налице пречки същите да бъдат разгледани от съда, но били изцяло неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и следвало да бъдат отхвърлени изцяло и да се присъдят в полза на ответното дружество направените на основание чл. 78 от ГПК разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че съдът уважи исковете, моли да не бъде присъждано обезщетение в пълния претендиран размер, колкото последният се явявал прекомерно и необосновано завишен и не кореспондирал с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от насрещната страна. Не възразява, че към датата на ПТП било налице валидно застрахователно правоотношение между ЗАД „Д.Б.Ж.З.” АД и М. Ж. Р., в качеството си на собственик на л. а. „О.”, рег. № ****, по силата на валидна застрахователна полица № ****, със срок на действие от 21.02.2022 г. до 20.02.2023 г. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че 4 същият не се е реализирал по описания в исковата молба начин. М. Ж. Р., в качеството си на водач на л. а. „О.”, рег. № ****, шофирал по начин, който бил съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗДвП и ППЗДвП. В конкретната ситуация липсвала една от предпоставките, изграждащи фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: противоправно поведение. Не можело да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото последната била функционално обусловена от отговорността на причинителя на вредата. Оспорва Протокол за ПТП с пострадали лица от **** г. Протоколът в частта си относно обстоятелствата и причините за ПТП не бил официален свидетелстващ документ, който да разполага с материална доказателствена сила, която да обвързва съда.