Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5149 от 22.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58982/2023
Вид
Решение № 5149
Подписан
22.03.2024
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 5149 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110158982 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. С. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени три осъдителни иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 1/ сумата от 368 лева /триста шестдесет и осем лева/, представляваща недължимо платени суми от Р. И. С., с ЕГН ********** на ответника във връзка с договор за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година и договор за предоставяне на поръчителство № 4041302 от 26.01.2021 година; 2/ сумата от 226 лева /двеста двадесет и шест лева/, представляваща недължимо платени суми от Р. И. С., с ЕГН ********** на ответника във връзка с договор за паричен заем № 4215074 от 27.07.2021 година и Договор за предоставяне на гаранция № 4215074 от 27.07.2021 година и 3/ сумата от 573 лева /петстотин седемдесет и три лева/, представляваща недължимо платени суми от Р. И. С., с ЕГН ********** на ответника във връзка с договор за паричен заем № 4787392 от 28.04.2023 година и договор за предоставяне на гаранция № 4787392 от 28.04.2023 година.

Ищецът Р. И. С. твърди, че е сключил с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД три договора за паричен заем, както следва:

1. Договор за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година, по силата на който договор ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 800 /осемстотин/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил уговорен на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите – в размер на 48.09 % /четиридесет и осем цяло и девет процента/.

Уговореният срок за връщане на сумата по договора бил 16 /шестнадесет/ седмици.

2. Договор за паричен заем № 4215074 от 27.07.2021 година, по силата на който 1 договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 650 /шестстотин и петдесет/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил уговорен на 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите – в размер на 45,37 % /четиридесет и пет цяло и тридесет и седем процента/. Уговореният срок за връщане на сумата по договора бил 12 /дванадесет/ седмици.

3. Договор за паричен заем № 4787392 от 28.04.2023 година, по силата на който договор, ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 /хиляда/ лева на ищеца С., а последният се задължил да върне паричната сума, заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема бил уговорен на 35 % /тридесет и пет процента/, а годишният процент на разходите – в размер на 40,24 % /четиридесет цяло и 24 процентни пункта/. Уговореният срок за връщане на сумата по договора бил 26 /двадесет и шест/ седмици.

Сочи, че във връзка с Договор за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4041302 от 26.01.2021 година, във връзка с Договор за паричен заем № 4215074 от 27.07.2021 година е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4215074 от 27.07.2021 година и във връзка с Договор за паричен заем № 4787392 от 28.04.2023 година е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4787392 от 28.04.2023 година. И трите акцесорни договора били сключени на основание чл. 4 от всеки от договорите за заем, като и по трите договора, поръчител/гарант е дружеството "ФАИНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690. Договорите за поръчителство / гаранция били сключени с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит. По всеки от трите договора за поръчителство/гаранция било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 за това, че става поръчител / гарант по кредитните правоотношения. Същото възнаграждение било заплащано от ищеца по сметките на ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по всеки от кредитите.

Счита, че поради факта, че ответното дружество не е отразило възнагражденията за поръчител в годишния процент на разходите, договорите за заем са недействителни.

Отделно счита, че въпреки, че в договорите е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което съставлява противоречие с чл. 19 от ЗПК. Намира, че невключването на всички компоненти във формирането на ГПР има за правна последица недействителност на трите договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от договорите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Счита, че ако сумата за възнаграждение на поръчителя / гаранта по договорите за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същият би бил многократно над допустимия максимум по закон.

Развива съображения, че поставените от ответника в чл. 4 от всеки от процесиите договори условия, практически са невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от цитирания член от договорите, а именно предоставяне на поръчител/гаранция от одобрено от ответника дружество - поръчител/гарант. Сочи, че това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, ищецът е трябвало да обезпечи заема с: 1/ двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2/две/ години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им 2 истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, алтернативно 2/ да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Тъй като за ищеца било невъзможно да изпълни първите две опции, като единствен вариант за него останал само сключването на договор с дружество - поръчител / гарант, което е предварително одобрено от ответника в настоящото производство. Намира, че това представлява опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин намира, че чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Посочва факта, че след справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, като счита, че печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител/гарант, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба, счита, че е заплатил на ответника процесните суми без липсата на основание за това.

Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави, нито противоречат на закона. Излага подробни съображения. По отношение на договорите за паричен заем се твърди, че отговарят на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице. Прави възражение, че не е надлежно легитимиран да отговаря по предявените осъдителни искове, тъй като сумата, представляваща възнаграждение за гаранта е уговорена и заплащана на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, което е самостоятелно юридическо лице. Сочи, че вноските за гаранта са заплащани чрез заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за улеснение на потребителя, но не са правени в негова полза. Сочи, че дружеството е действало като пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД за събиране на сумите по договора за поръчителство съобразно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство, но заемателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е имал правно основание да задържа тази сума. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно, в случай че съдът приеме, че договорите са недействителни и следва да бъде заплатена единствено чистата стойност по тях, намира, че ответникът може да отговаря за връщането единствено на сумите, надхвърлящи чистата стойност и платени в полза на ответното дружество, а именно: 23,75 лева лихва по договор за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година; сумата от 32,92 лева лихва по договор за паричен заем № 4215074 от 27.07.2021 година и сумата от 96,81 лева по договор за паричен заем № 4787392 от 28.04.2023 година. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че: 1) ищецът и ответникът са страни по процесните договори за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година; № 4215074 от 27.07.2021 година и № 4787392 от 28.04.2023 година, като във връзка с тях са сключени три договора за поръчителство от същите дати с „Файненшъл България“ ЕООД; 2) че ответникът е изпълнил задължението си да предостави суми по договорите за заем на ищеца; 3) че 3 ищецът е върнал сумите, предмет на договорите за паричен заем, както и 4) че в посочения ГПР в договорите за заем не е включено възнаграждението за поръчител.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените за безспорни факти за доказани.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите по делото като писмени доказателства договор за паричен заем № 4041302 от 26.01.2021 година и договор за предоставяне на поръчителство № 4041302 от 26.01.2021 година; договор за паричен заем № 4215074 от 27.07.2021 година и договор за предоставяне на гаранция № 4215074 от 27.07.2021 година; договор за паричен заем № 4787392 от 28.04.2023 година и договор за предоставяне на гаранция № 4787392 от 28.04.2023 година.

По силата на сключения договор за паричен заем № 4041302/26.01.2021 г. кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 16 погасителни вноски в срок до 19.05.2021 г. съгласно погасителен план по т. 5 от договора, при уговорен ГПР в размер на 48,09 % и фиксиран годишен лихвен процент - 40,00%.

По силата на сключения договор за паричен заем № 4215074/27.07.2021 г. кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 650 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 12 погасителни вноски в срок до 22.10.2021 г. съгласно погасителен план по т. 5 от договора, при уговорен ГПР в размер на 45,37 % и фиксиран годишен лихвен процент – 40,00%.

По силата на сключения договор за паричен заем № 4787392/28.04.2023 г. кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на 13 погасителни вноски в срок до 30.10.2023 г. съгласно погасителен план по т. 5 от договора, при уговорен ГПР в размер на 40,24 % и фиксиран годишен лихвен процент – 35,00%.

Процесните договори за заем са с идентично съдържание, като в чл.4 е уговорено задължение на заемателя в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1) две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към банкови или други институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор; 3) одобрено от заемателя Дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.