Определение № 274 от 02.10.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Търговище, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20233500500220 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 година по гр. дело № 1697/2022 година по описа на РСТ, съдът е оставил без разглеждане като недопустими в настоящото производство за делба исканията на ищцата:

- за осъждане на ответника да й заплати сумата от 35 193,61 лв., ведно със законната лихва 20.03.2023 г., представляваща нейни средства, с които е погасен кредит по договор за банков ипотечен кредит за закупуване на делбения имот през 2020 г.;

- за осъждане на ответника да й заплати сумата от 13 250 лв., представляваща половината от стойността на направени подобрения в имоти, който не са предмет на делбата, а именно: {населено място} и {населено място};

- за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 421 лв., представляваща половината от банков депозит на ответника за набрана сума по време на брака, която е общ в размер на 22 842 лв.;

- за осъждане на ответника да й заплаща обезщетение в размер на 150 лв. месечно за лишаване от ползването на ид. част от гаражна клетка, която гаражна клетка не е предмет на делбата.

1

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от В. Г.

А. от А. к. гр. Т. с личен №******, кантора гр. О., {населено място}, пълномощник на А. И. М. с ЕГН ********** от {населено място}, в която частна жалба се излага следното:

По първата отхвърлена претенция се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът, без да събира доказателства, приема, че това искане е недопустимо, тъй като има влязло в сила решение за допускане на делба при равни квоти. Твърди се, че плащанията по кредита са правени след фактическа раздяла на съпрузите, а решението за прекратяване на брака им е влязло в сила по-късно, поради което претенцията се явява допустима.

По втората отхвърлена претенция се твърди, че апартаментът в {населено място}, както и къщата в {населено място}, макар да са само собственост на ответника, са представлявА. за дълъг период семейно жилище на бившите съпрузи. Заявяват, че не претендират по отношение на тях право на собственост, а че в тези имоти със знанието и съгласието на собствениците им са извършили подобрения в имотите, в които са живеели като семейство и че са направени със средства и труд по време на брака им.

По третата отхвърлена претенция твърдят, че същата е не само допустима, а и основателна. Що се отнася за четвъртата претенция, заявяват, че гаражната клетка е направена с техен материал и труд и към момента съществува, но не е недвижим имот по смисъла на ЗУТ. Тази гаражна клетка не е нанесена в плана на града, не е давано разрешение за поставяне на преместваем обект от Главния архитект на Община Т. и това е причината да не искат подялба като недвижим имот. Претенцията е само за това, че са вложени средства и труд на семейството, а сега само ответникът се ползва от това подобрение в чужд имот.

Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение.

Постъпил е отговор от ответника по така подадената частна жалба - Б. И. Н.

ЕГН**********, адрес: {населено място}, чрез адв. С. А. от АК Т., съдебен адрес: {населено място}, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Считат, че претенции за no-голям принос при влязло в сила решение по допускане на делба на процесният имот е недопустимо и неоснователно, поради което определението на съда е правилно и законосъобразно. По отношение на искането да се заплати на ищцата сумата 2 от 13 250 лева, представляваща половината от стойността на подобрения в имоти, които не си предмет на делба, считат, че искането е недопустимо и правилно съдът е отхвърлил същото. По отношение на искането да се заплати на ищцата сумата от 11 420 лева, представляваща половината от стойността на банков депозит на ответника, считат искането за недопустимо. По отношение на искането ответникът да заплати на ищцата обезщетение в размер на 150 лева месечно за лишаване от ползване на /2 идеални части от гаражна клетка, заявяват, че тя не е предмет на делба в настоящото производство, поради което считат, че искането е недопустимо и определението правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. По същество съдът приема същата за частично основателна.

Производството пред Районен съд – Търговище по гр. дело № 1697/2022 година е във втора фаза на делба. Страните са бивши съпрузи и с Решение № 237 от 15.05.2023 година съдът е допуснал между тях делба на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с предназначение:

ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с идентификатор ***, с административен адрес: {населено място}, с площ от 104.62 кв.м., със съседи: на същия етаж: ***.; под обекта: няма; над обекта:

***, заедно с избено помещение № 4 с площ от 9.17 кв.м., ведно с 1.624 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; както и делба на определени движими вещи, индивидуА.зирани в решението.

В проведеното на 13.09.2023 година първо съдебно заседание след влизане в сила на решението за делбата ищцата е направила искания по чл. 346 от ГПК, част от които са отхвърлени с обжалваното в настоящото производство протоколно определение.

По съществото на спора съдът съобрази следното:

След като първата фаза на делбеното производство е приключила с решение, в което съдът се е произнесъл по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 ГПК), то във втората фаза онези съделители, които желаят разпределението на реалните части от съсобствеността или полученото от тях парично уравняване да се отклони (очевидно в тяхна полза) от признатото за 3 установено в решението, с което е приключила първата фаза, могат да предявят исковете си (искания за сметки), за да бъде променено вече установеното съотношение. Тук не става дума за промяна на дяловете (квотите), установени с влязлото в сила решение на делбения съд, с което е приключила първата фаза. Касае се за допълнителни обстоятелства, които обуславят вземания на един или някои от съделителите спрямо друг или други от съделителите. Тези вземания следва да бъдат отчетени от съда във втората фаза, за да бъде извършено справедливо разпределение, с което всички претенции на съделителите, произтичащи от съсобствеността да бъдат разрешени в рамките на едно и също производство, т.е. да се ликвидира необходимостта от последващи съдебни процеси. Исканията за сметки представляват парично оценими осъдителни искове, с които се претендира съществуването и присъждането на определено изискуемо парично вземане, произтичащо от или тясно свързано със съсобствеността , чието прекратяване е предмет на делбеното производство, и които целят да отстранят евентуалното неоснователно обогатяване на един или няколко съсобственици за сметка на друг или други съсобственици. По отношение на тези искове законодателят поставя допълнителни изисквания за нА.чието на абсолютни процесуални предпоставки, чиято липса води до недопустимост на исковете. Освен че тези искове са с ограничен предмет – парични вземания, то и правоотношенията, от които могат да са възникнА. процесните вземания, трябва да произтичат от съсобствеността или да бъдат тясно свързани с нея. Това означава, че претендираното парично вземане трябва да е дължимо от ответника на ищеца било за разходи, които последният е направил за имота, било като обезщетение за ползване на имота от ответника, който е лишил ищеца от такова, след писменото поискване на обезщетението (чл. 31, ал. 2 ЗС), когато то не е било изплатено, било поради друго обстоятелство (друг правопораждащ юридически факт), произтичащо от съсобствеността, което предполага възникване на вземане от ответника в полза на ищеца.

Когато искането за сметки не почива на правопораждащ юридически факт, произтичащ от съсобствеността, то искът ще бъде недопустим.

При така посочената същност на исканията по сметки, то е видно, че претенциите на ищцата - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 13 250 лв., представляваща половината от стойността на направени подобрения в имоти, който не са предмет на делбата, а именно: {населено 4 място} и {населено място}; - за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 421 лв., представляваща половината от банков депозит на ответника за набрана сума по време на брака, която е общ в размер на 22 842 лв.;

- за осъждане на ответника да й заплаща обезщетение в размер на 150 лв. месечно за лишаване от ползването на ид. част от гаражна клетка, която гаражна клетка не е предмет на делбата, се явяват недопустими.

По отношение на първата претенция - за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35 193,61 лв., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г., представляваща нейни средства, с който е погасен кредит по договор за банков ипотечен кредит за закупуване на делбения имот през 2020 г., съдът съобрази следното:

В Решение № 139 от 24.10. 2018 г. на първо отделение на Гражданска колегия на ВКС по гр.д.№ 4625 по описа за 2017 г. състав на ВКС е приел следното: „Претенцията на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг /респективно срещу неговите наследници/ за заплащане на сума, изплатена от този съпруг за погасяване на взет по време на брака банков заем за закупуване на имот- съпружеска имуществена общност, не представлява претенция за частична трансформация на лични средства в придобиването на този имот.

Това е така, защото погасяването с лични средства от единия съпруг на задълженията, поети във връзка с изплащането на цената на придобит по време на брака имот, не влияе върху правата на страните, които те имат в съсобствеността на този имот към момента на неговото придобиване.

Погасяването на тези задължения от единия съпруг поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК от 2009 г. и чл.25, ал.2 СК от 1985 г./отм./ съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака на основание чл.127, ал.2 ЗЗД този съпруг може да претендира от другия за заплащане на припадаща се част от платеното съобразно притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. Когато заемът е платен по време на фактическата раздяла, касае се за лични средства на съпруга и затова и в този случай претенцията е основателна. Тъй като тази претенция е свързана с уреждане на 5 имуществените отношения между бившите съпрузи след прекратяването на брака им /след трансформирането на съпружеската имуществена общност в обикновена съсобственост/, ако е предявена в производството по делба, тя представлява претенция по сметки, която съгласно чл.346 ГПК може да се разглежда във втората фаза на делбата.“ С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени само в частта, в която е съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането на ищцата по чл. 346 от ГПК за осъждане на ответника да й заплати сумата от 35 193,61 лв., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г., представляваща нейни средства, с който е погасен кредит по договор за банков ипотечен кредит за закупуване на делбения имот през 2020 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 година по гр. дело № 1697/2022 година по описа на РСТ само в частта му, в която съдът е оставил без разглеждане като недопустимо искането на ищцата по чл. 346 от ГПК за осъждане на ответника да й заплати сумата от 35 193,61 лв., ведно със законната лихва 20.03.2023 г., представляваща нейни средства, с които е погасен кредит по договор за банков ипотечен кредит за закупуване на делбения имот през 2020 г., като вместо това постановява: