Решение № 740 от 08.10.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Шумен, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-М. при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-М. Гражданско дело № 20243630100879 по описа за 2024 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът С. Т. С., ЕГН **********, с адрес:

***, със съдебен адрес: ***, излага, че по силата на сключен, устно, договор за заем, на 23.04.2018 г. предал на Е.П. Ш. парична сума в размер на 3 500.00 лева. Страните се били уговорили заемът да бъде върнат в срок от една година, т.е. до 23.04.2019 г. Предаването на паричната сума било извършено в присъствието на свидетели- И.Й.П. и П.В. И.ов, в кабинета на директора на РИОСВ-Шумен. Сочи се в молбата, че по същото време и на същото място лицето И.Й.П. бил предоставил в заем на Е.П. Ш. и сума от 4 000.00 лева. В края на месец август 2021 г. Ш. била върнала на ищеца част от предоставената в заем парична сума, а именно: 1 000.00 лева, като останало да дължи 2 500.00 лева. На 28.09.2021 г. Е. Ш. намерила смъртта си. Нейни законни наследници били децата й- двамата ответници И. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и Н. Д. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** Ищецът бил водил разговори и с ответника Ш. за връщане на заема, но въпреки първоначалните му обещания, задължението не било погасено.

Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, по силата на 1 което да се осъдят ответниците в качеството им на наследници на Е.П. Ш., да заплатят на ищеца, както следва:

И. Д. Ш., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Е.П. Ш. с ЕГН **********, да плати на ищеца С. Т. С., ЕГН **********, сумата от 1 250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща ½ част от дължимата главница в размер на 2 500.00 лева по договор за паричен заем от 23.04.2018 г., сключен устно между ищеца, като заемодател и Е.П. Ш., като заемател, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 1 250.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.04.2024 г. до окончателното й заплащане, и

Н. Д. Ш., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Е.П. Ш. с ЕГН **********, да плати на ищеца С. Т. С., ЕГН **********, сумата от 1 250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща ½ част от дължимата главница в размер на 2 500.00 лева по договор за паричен заем от 23.04.2018 г., сключен устно между ищеца, като заемодател и Е.П. Ш., като заемател, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 1 250.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.04.2024 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът претендира и присъждане на извършените по делото разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, първият ответник И. Ш. депозира отговор, в който заявява, че оспорва исковете, излагайки аргументи. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, вторият ответник Н. Ш. депозира отговор, в който заявява, че оспорва исковете, излагайки аргументи. Позовава се на изтекла погасителна давност.

В хода на делото поддържа изложените в отговора възражения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съобразно наведените от ищеца твърдения, а именно- за предоставена от негова страна на наследодателя на ответниците Е. Ш. парична сума, с насрещното задължение на последния за връщането й, съдът е квалифицирал 2 претенцията по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Не са направени надлежни възражения от страните по така направената от съда правна квалификация на правата, претендирани от ищеца. Нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По своята правна природа договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката. Поради реалния характер на договора за заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което установяване предаването на паричната сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора.

В настоящия казус ответниците оспорват наличието на каузални отношения между ищеца и техния наследодател. Съобразно разпределението доказателствената тежест в процеса, предвид изложените от ответниците възражения за несъществуването на каузални правоотношения между страните, изцяло в тежест на ищеца е, в условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на валидни облигационни отношения, възникнали въз основа на сключен на 23.04.2018 г., устен договор за заем между ищеца, в качеството му на заемодател и наследодателя на ответниците, в качеството на заемополучател, т.е. следва да установи, че е предал на наследодателя посочената в исковата молба сума.

Предвид твърденията, направени в исковата молба, че ответниците отговарят по исковете в качеството на законни наследници, приели наследството, оставено след смъртта на заемателя, в тежест на ищеца е да установи същите обстоятелства.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че двамата ответници са законни наследници на починалата на 28.09.2021 г. Е.П. Ш., т.е. призовани са към наследяване на наследството, оставено след нейната смърт. Няма спор, че същите са приели наследството, оставено след смъртта на тяхната майка.

От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите И.П. и Петър И.ов, се установи, че през месец април 2018 г. Е. Ш. попитала свидетеля П., който е бил неин шофьор, дали същият може да й заеме пари, около 9 000.00 лева. Поради обстоятелството, че П. не разполагал с толкова голяма сума, същият попитал колегите си – ищеца и другия свидетел 3

И.ов дали в този случай няма да помогнат. Няма спор, че свидетелят П. и починалата Ш. към него момент са работили в Регионална инспекция по околната среда и водите, като Ш. изпълнявала длъжността „директор“, а свидетелят „шофьор“. От същите показания става, ясно, че на 23.04.2018 г., в края на работния ден, между 17.00 и 17.30 часа, в кабинета на Ш., т.е. на работното й място, И.П. и ищецът С. са предали на Ш. сума в общ размер на 7 500.00 лева, като П. й предал сума в размер на 4 000.00 лева, а ищецът й предоставил 3 500.00 лева- „С. С. й предаде парите, тези 3 500.00 лева. Тя ги получи, преброи ги и ги прибра…Договорката за връщане на парите на С. С. беше същата, че ще направи всичко възможно до една година да ги върне… Беше върната част от сумата на С. С., но вече след този срок…При това предаване на парите и после тя /Ш./, като ни върна тези 1 000.00 лева, нямаме документ, всичко е било на доверие“, са изявления на свидетеля П. „След това И.П. каза, че ще се уговори с г-жа Ш. на 23.04.2018 г., преди края на работния ден, между 17.00 и 17.30 часа да отидем да дадем сумата. Срещнахме се с г-жа Ш. преди края на работния ден. И.П. й даде сумата от 4 000.00 лева, банкноти по 50.00 лева, която тя преброи. След това С. даде сумата от 3 500.00 лева, също в банкноти по 50.00 лева, които тя пак преброи. Тя каза, че към момента са достатъчни и моите няма да ги вземе, ако се наложи, тогава…Тези 3 500.00 лева й ги предаде С. С.. Тя с него имаше същата уговорка, за срок от една година да бъдат върнати парите. За лихви не е ставало въпрос“- са показания на другия свидетел И.ов. И двамата свидетели са категорични относно датата и мястото на предаване на сумата от ищеца на починалата Ш., както и относно уговорките между ищеца, предаващ сумата на Ш. със задължение на последната да я върне в срок от една година. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като изявленията и на двамата свидетели са ясни, конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви. На следващо място и двамата свидетели дават показания, основаващи се на преки и непосредствени впечатления, като изявленията им са в синхрон и с останалите, събрани по делото доказателства, отнасящи се до наличие на парични задължения на починалата Ш. /изпълнителни листи и др. документи за водени изпълнителни производства за принудително осъществяване на вземания на кредитори на Ш./. На следващо място, от доказателствата по делото се установи, че както ищеца, така и двамата свидетели са работили в една и съща сграда с починалата Ш., като двамата свидетели са изпълнявали длъжността „шофьор“ 4 при РИОСВ- Шумен, т.е. познавали са същата, тъй като към датата на разглеждания период Ш. е изпълнявала длъжността „директор“. По делото са изслушани и свидетели, водени от ответника, но техните показания не успяха да разколебаят доказателствената стойност на показанията на свидетелите П. и И.ов. Нещо повече, от показанията на двамата свидетели, разпитани по искане на ответника, също се установи, че преди смъртта си Ш. е имала задължения, тъй като след нейната кончина се наложило синът й да продаде наследствен апартамент, за да ги погаси- „Най-вероятно си е имала някакви проблеми, данъчни задължения от съпруга й останали и доста така й беше трудно, докато ги оправи, но в крайна сметка синът й оправи всичко след смъртта й. Налагаше се да си продадат апартамента и доста се чудиха дали да го продават или да не го продават. На нея не й се продаваше апартамента: „Ще се оправя, ще се оправя“. Накрая стана така, че почина и синът й продаде апартаментите и изплати дълговете към НАП“, са изявления на свидетеля Г.;

„Задълженията на починалия й съпруг тя ги изплащаше, доходите им бяха общи. Не знам кой изплаща задълженията. Знам само, че след това каквото имаше, като задължения, синът й продължи да ги изплаща“- са изявления на другия, воден от ответника свидетел Ж., леля на ответниците.

Доказателствената стойност на показанията на свидетелите, водени от ищеца, не бе разколебана и от останалите, събрани по делото писмени доказателства и по-конкретно тези, отнасящи се до трудовата дейност на ищеца и свидетелите по времето на предаване на сумата. И двамата свидетели ясно обясниха част от работната практика, отнасяща се до командироване на служителите по повод вземане на проби за изследване извън гр. Шумен- „Ако трябва да ходим да вземаме проби, трябва да се върнем максимум до 16.00 ч., най-късно до 16.30 ч., защото лабораторията не може да извършва анализите и се пращат до други лаборатории- Варна, Стара Загора, за да може куриерите, защото има някаква обработка, да могат куриерите да ги вземат.

Лабораторията се намира в същата сграда на четвъртия етаж. В сградата, където е РИОСВ-Шумен…Автомобилът нощува в гараж. Когато автомобилът стои и не се прибира в 16.00 часа, ние за час на прибиране записваме 17.30 ч., края на работния ден…Той /автомобилът/ се прибира в 16.00 ч. и ние приключване книжката в 17.30 ч.“, са изявления на свидетеля И.ов. От тези показания става ясно, че както ищеца, така и свидетелите са имали възможността на процесните дата, място и час да присъстват в кабинета на 5 починалата Ш..

От представеното по делото Решение №470/14.06.2023 г., постановено по гр.д.№2567/2022 г. по описа на ШРС, се установи, че двамата ответници, в качеството на законни наследници на Е. Ш., са осъдени да заплатят на И.П., общо сума от 4000.00 лева /всеки един от тях по 2 000.00 лева/, представляваща главница по договор за заем, сключен на 23.04.2018 г. между П. и починалата Ш..

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Предвид гореустановените факти относно предаване на парична сума в размер на 3 500.00 лева от ищеца на наследодателя на ответниците, със задължение на последния да я върне в определен срок, съдът стига до извода, че между същите лица на 23.042018 г. е бил сключен валиден договор за заем, по силата на който ищецът в качеството на заемодател е предоставил на Ш., в качеството на заемател парична сума в размер на 3 500.00 лева, със задължение на последната да я върне в срок от една година. Предвид последното, съдът счита, че е установена и изискуемостта на вземането по същия договор /до една година от сключването на договора, т.е. до 23.04.2019 г./. Ето защо, съдът стига до извода, че ответниците, като наследници, приели наследството на починалия заемополучател, на основание чл.60, ал.1 от ЗН, носят отговорността за погасяване на това задължение.