Решение № 29 от 16.06.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Котел, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20242210200011 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ********** от 03.07.2023 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл.

53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-199/16.05.2011г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Г. Д. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от Закона за горите – глоба в размер на 1700 лева.

Недоволен от НП е останал Г., който сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на атакуваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че не е налице субективната страна на нарушението, тъй като той нито е изрязвал, нито е транспортирал, нито е съхранявал дървесина в сочения имот, най-малкото защото имотът, в който са се намирали дървата не бил негова собственост. Навеждат се твърдения, че актът е съставен в нарушение на ЗАНН. При алтернативност моли ако съдът намeри жалбата за неоснователна да намали наложената глоба до минималния законов размер.

За съдебните заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява, 1 представлява се от процесуален представител адв. И. Я., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, за съдебните заседания се представлява от гл. юрисконсулт А. Д., която оспорва жалбата и поддържа становище, че актът който се обжалва е правилен и законосъобразен.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.07.2023 г. е съставено процесното Наказателно постановление, за това че лицето Г. Д. Г., ЕГН ********** съхранява 47.00 пр.м3 дърва за огрев от габър и дъб, върба, глог немаркирани с контролна горска марка.

Нарушението е извършено на 14.02.2023г., РДГ Сливен, с. Боринци, общ.

Котел – стопански двор. АУАН е съставен на 02.03.2023г. С това си деяние лицето е нарушило чл. 213, ал.1,т. 1 от Закона за горите, поради което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-199/16.05.2011г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1700 лева.

Поради това, свидетелят Т. е съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение, с който било установено процесното нарушение на Закона за горите – чл. 213, ал.1,т. 1 от Закона за горите. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № ********** от 03.07.2023 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-199/16.05.2011г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Г. Д. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл.

213, ал.1, т. 1 от Закона за горите – глоба в размер на 1700 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Т. и Ш., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй 2 като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се установява, че нарушението е описано по достатъчен начин, като санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен.

На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушението е правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите: „ (Предишен текст на чл. 213 - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.;…“. Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че не е изяснено мястото, от където е добита тази дървесина.

Макар в жалбата да се извеждат предположения, че същата може да е добита от имота, в който е съхранявана, от разпитаните по делото свидетели става ясно, че жалбоподателят им е посочил друга територия, от която вероятно е дървесината, но свидетелите с категоричност заявяват, че установената в стопанския двор дървесина не може да е добита само от това място. Въпреки всичко това съдът отбелязва, че нарушението е за „съхраняването“ на „дървесина, немаркирана“ следователно, за да е съставомерно нарушението се изисква установяването и доказването на осъщественото изпълнително 3 деяние – „съхранява“ и предметът на нарушението – „немаркираната дървесина“. Законодателят не въвежда изискване съхраняваната дървесина да е добита от конкретна територия. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 207 от Закона за горите. („Дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината.“).

Жалбоподателят не е представил и превозни билети за дървесината, макар че му е била предоставена такава възможност. „Съхраняването“ на дървесина по същината си е упражняване на фактическа власт върху последната. Това предполага деецът да го постави или складира по такъв начин, че същата да бъде добре защитена от чужди посегателства. За съставомерността на деянието като нарушение няма никакво значение къде ще бъде държана дървесината – в недвижим имот, в МПС, на улицата или на друго място. В настоящия случай от данните по делото, а за това няма спор между страните, дървесината се е намирала в стопански двор. Съставът на нормата, по която е ангажирана отговорността на жалбоподателя не изисква същият да е собственик или владелец на имота по смисъла на Закона за собствеността. От данните по делото – писмените доказателствени средства и показанията на разпитаните свидетели е видно, че жалбоподателят не е заявявал пред тях, че тази дървесина не е негова, дори напротив посочил е място, от което вероятно е добита дървесината. Ето защо съдът намира, че възраженията му, че не е собственик на имота, където се съхранява дървесината, нямат отношение и не променят факта на упражняваната от него фактическа власт върху дървесината.

Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на жалбоподателя е правилно и законосъобразно определено по вид и размер.

Съдът счита, че наказващият орган се е съобразил с вида и размера на откритата дървесина при определяне на размера на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че така определеният размер на наложената санкция би респектирала нарушителя за спазване на законодателството в Република България и за в бъдеще ще въздейства възпитателно както на самия него, така и на останалите членове на обществото.

Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

4

Съдът намира, че процесният случай не може да се определи като маловажен и да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този тип.

Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) №

********** от 03.07.2023 г., издадено от директора на РДГ Сливен, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т. 2 от Закона за горите, Заповед РД 49-199/16.05.2011г.на МЗХ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от Закона за горите на Г. Д. Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание, за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от Закона за горите – глоба в размер на 1700 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5