Решение № 70 от 15.04.2026, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Д., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20243230201137 по описа за 2024 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. С.а - И. ЕГН ********** от гр. К., депозирана чрез процесуален представител, срещу НП № 24–*** от 17.09.2024 г., издадено от Началника Група в ОД на МВР – гр. Д., Сектор „ПП” Д., с което на жалбоподателката за нарушение:

- по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева;

- по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2024 г. в 12:30 часа, С. А. С. управлявала лек автомобил марка „...“ с рег. № .... в гр. Д., когато на ул. „....“ пред № ... при опит да паркира моторното превозно средство между два автомобила, не успяла и тръгнала да 1 излиза с колата си, като при извършването на тази маневра не оставила достатъчно странично разстояние между своето МПС и паркирания лек автомобил марка „......“ с рег. № ....., в следствие на което го прохлузила с предната дясна част на автомобила си в областта на задната броня и допуснала ПТП с материални щети по двата автомобила. При това свое действие И. допуснала ПТП и с автомобила, паркиран и от другата й страна в редицата.

Въпреки съприкосновението между двата автомобила, водачът И. не спряла управлявания от нея автомобил, а продължила движението си.

Свидетели-очевидци на случилото се били намиращите се в непосредствена близост до паркинга лица - св. Е. И. Х. и св. М. Ж. К..

На подадения на тел. 112 сигнал за настъпилото ПТП се отзовали св. Д.

С. И. и св. С. П. Г. – служители на Сектор ПП при ОД на МВР Д.. Като пристигнали на място, органите на реда установили само пострадалия автомобил, направили снимки на повредите, разпитали очевидците на ПТП, които им съобщили регистрационния номер на управляваното от жалбоподателката моторно превозно средство. Последната била установена и призована, бил съставен Протокол за ПТП, в който били описани разположението и щетите по автомобилите.

При така установената обстановка св. И. образувал срещу жалбоподателя административно-наказателно производство, като в присъствието на св. Г. съставил АУАН сер. GA № ...., в който словесно изписал констатираното административно нарушение в хода на проверката, а именно – „на 30.08.2024 г. в 12.30 часа в гр. Д., ул. .... управлява гореописания автомобил като при потегляне напред след излизане от реда на паркиралите по ул. .... пред номер 14 не оставя достатъчно странично разстояние между своето МПС и паркираният л. а. ...... с рег. номер ...в следствие на което го блъска с предната си дясна част в задна броня и допуска ПТП с материални щети по двата автомобила. След настъпилото ПТП не изпълнява задължението си да спре и установи щетите, а напуска местопроизшествието” и квалифицирал описаното като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателката, която го подписала, а в графа „възражения” било отбелязано, че има такива.

В законоустановения тридневен срок нарушителят не е депозирал писмени възражения срещу съставения на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 17.09.2024 г. било издадено и процесното НП № 24-0851-001114 от Началника на Група при ОД на МВР гр.

Д., СПП Д. в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин – „1) предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; 2) Не спира и не установява последиците от ПТП”, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП”.

2

За първото описано нарушение административно-наказващият орган на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., а за второто – на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

На 02.10.2024 г. наказателното постановление било връчено на жалбоподателя, който на 10.10.2024 г. депозирал пред административнонаказващия орган жалба срещу НП, инициирала настоящото производство.

Така описаната фактическа се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. и на св. Г. като обективни, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства приобщени по надлежния ред.

Показанията на тези свидетели кореспондират с приобщения по надлежния ред снимков материал и показанията на установените свидетели-очевидци на процесното ПТП, които са изложили правдиво и обективно своите възприятия, които кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Свидетелят Е. И. Х. лично е възприел допуснато от жалбоподателката ПТП и фактът, че след това не е спряла да установи последиците от самото ПТП, а е продължила движението си. Дори разказва, че и други хора са видели случилото се и дори са скочили и са започнали да викат след колата на И., но тя не е спряла. Според свидетеля водачката е разбрала и усетила за настъпилия удар, още повече, че с останалите присъстващи са й правили знаци да спре още при първоначалния опит да паркира между двата автомобила с недостатъчно разстояние между тях.

Свидетелят М. К. също е очевидец на настъпилото ПТП с участие на жалбоподателката в настоящото производство и показанията й изцяло кореспондират с станалия доказателствен материал – сочи за допуснатото ПТП и напускането на местопроизшествието от водача, причинил увреждането по автомобила.

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни 3 постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Имам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят го е подписал лично.

Настоящият съдебен състав приема, че обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, не прави същия незаконосъобразен само на това основание и това е така, тъй като това по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия, включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В настоящия случай правата на наказаното лице не са били нарушени, доколкото същият е имал възможност да изложи възраженията си по АУАН своевременно, възползвал се е от правото си на отказ да подпише акта, след което е получил копие от същия по надлежния ред и в срока по чл. 44 от ЗАНН е депозирал своите писмени възражения. Не на последно място е реализирал в пълна степен правото си на защита, депозирайки жалбата срещу НП, инициирала настоящото производство. Освен това следва да се има предвид, че Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че Д.ието е извършено и деецът е известен.

Следва да се отбележи също, че преди да състави АУАН актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, приобщавайки свалени устни обяснения от участниците и очевидците, изготвяйки съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки причинените щети по двата автомобила.

Също така е бил съставен и Протокол за ПТП, подписан от участниците, в който документ са описани обстоятелствата, както и видимите щети на МПС.

Ето защо съдът намира, че констатираното нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяна на проверявания акт.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от 4

ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.

Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От събраните в хода на производството пред административнонаказващия орган и пред съда се установи по безспорен и категоричен начин, че на описаната в АУАН и НП дата, време и място жалбоподателката е управлявала МПС и е предприела маневра, с която е искала да излезе от реда на паркираните автомобили пред № ... на ул. „....“ в гр. Д.. Предприемайки маневрата обаче водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници, в този случай това е паркираният автомобил в съседство, който е бил прохлузен.

Разпечатката съдържа 46 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d5640f80-8f2b-458d-b1a6-a9375d019bd3