Решение № 817 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330202441 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-001762, издадено от

НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, СЕКТОР

ПЪТНА

ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което на А. А. Г. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В хода на цялото административно производство пред Районен и пред Административен съд се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че:

-отразената в НП фактическа обстановка е неправилно установена, като жалбоподателят не бил извършил допуснатото нарушение;

-верността на излаганите от жалбоподателя възражения се доказвала от сочените от него в жалбата свидетели очевидци.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 12.04.2022г., а жалбата видно от представената товарителница е подадена 1 чрез пощенски оператор на дата 26.04.2022г. ) от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 02.03.2022 г., в 22:47 часа А. А. Г. управлява лек автомобил Фиат с рег.№ ******* чужда собственост, като навлиза и преминава през кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Иван Вазов“ на забранителен сигнал на светофарната уредба (червено), при работеща в нормален режим светофарната уредба, при посока на движение север-изток.

Противно на възражението в жалбата, гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства:

- показания на актосъставителя, (дадени по АНД № 2776/2022г., на л. 49-50, приобщени по настоящото дело на основание чл. 281, ал.1, т.5 НПК), който при разпита си в съдебно заседание не само категорично потвърди изложеното в АУАН, но и уточни, какво е било поведението на жалбоподателя при установяване на нарушението, а именно не е отрекъл извършване на същото, но е изтъкнал оправдание, че не е забелязал светофара;

-приложените по преписката писмени доказателства: докладна записка 2 от И. Д., докладна записка от М. Б., като е налице пълно съответствие между отразеното в тях и показанията на актосъставителя.

С решение на Административен съд Пловдив по КАНД 280/2023г. са д а д е н и задължителни указания за събиране на допълнителни свидетелски показания. От настоящия състав бяха положени процесуални усилия за разпит на тримата свидетели, посочени в отменителното решение на Административен съд, като техните показания не променят по никакъв начин горните изводи. Това е така, доколкото:

-свидетелят по акта К. И. Ц. заяви липса на конкретен спомен от процесната случка, предвид изминалия период от време и многобройните идентични случаи, които обработва, но същевременно категорично потвърди констатациите в подписания от него АУАН, така както са отразени в него;

-свидетелят В. П., на която се позовава жалбоподателят в жалбата, заяви, че няма конкретни спомени за светлинната сигнализация по време на процесния пътен инцидент, доколкото е гледала в телефона си, а не е наблюдавала пътната обстановка;

-показанията на свидетелката С. Е. П. изцяло подкрепят обвинителната теза, а не тезата на жалбоподателя, доколкото свидетелката потвърди пред настоящия състав, че принципно е гледала в телефона си, но последният път, когато е вдигнала поглед към пътя- още преди навлизане в процесното кръстовище, светофарът вече е светел жълто, което категорично опровергава твърденията на жалбоподателя, че светофарът светнал жълто едва след навлизане в кръстовището.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че отсъствието на представител на въззиваемата страна не е представлявало пречка за прочитане на основание чл. 281, ал.1 НПК показанията на актосъставителя, доколкото съгласно трайната съдебна практика е достатъчно становището само на присъстващите страни.

Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от 21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС.

3

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От друга страна съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП червена светлинаозначава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.

183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер- 100 лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 500/21.03.2022 на Пловдивския Административен Съд, ХХIV състав, по КАНД № 114/2022 по описа на съда за 2022, Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав 4 на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Особено показателни в тази насока са второто и последното от цитираните решения, в които изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.

Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

При извършена служебна проверка, макар такъв довод да не е навеждан, съдът намира, че в АУАН и НП по достатъчно коректен начин е индивидуализирана и конкретната приложима хипотеза на чл. 6 ЗДВП Както в АУАН, така и в НП нарушението е надлежно цифрово квалифицирано по чл. 6, т.1 ЗДвП , като същевременно също така надлежно е изписано словесно, че нарушението се състои в преминаване на червен (забраняващ) сигнал на светофарната уредба, тоест нито за съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за какво е наказан, като свидетелство за последното обстоятелство са и конкретните възражения срещу АУАН, подадено по преписката.

Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви.

Според трайната съдебна практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения, предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните хипотези на правната норма.

5

В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък разред- изречения, предложения, алтернативи и др.

Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение № 200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен съд – Пловдив.

Точно такъв е и процесния случай.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Това е така, доколкото по делото е представено само писмено становище от самия представител на въззиваемата страна- Началник на сектор пътна полиция . Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за присъждане на разноски.

Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив

Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1030-001762, издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ, с което на А. А. Г. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7