Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 19.02.2020, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 13/2020
Вид
Решение № 148
Подписан
19.02.2020
В сила
19.02.2020
Състав
АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.80 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.245 · Кодекс на труда
  • чл.66 ал.1 т.7 · Кодекс на труда
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.129 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Перник, 19.02.2020 г.

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВЧЕВ

АНТОНИЯ АТАНАСОВА

- АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 13 / 2020 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК

*********, с адрес: ***, представлявана от С. И. В. - Кмет СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 1729 от

06.11.2019г., постановено по гражданско дело № 2430 / 2019г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в несъответствие със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, в това число изслушаните съдебни експертизи, както и при несъобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Жалбоподателя твърди, че при постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд не се съобразил, че ищецът не бил доказал по безспорен начин собствеността на веща причинила увреждането.

При определяне на размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съда не се бил съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а именно да определи същия по справедливост.

Искане в тази посока било направено от Община Перник още в депозирания по чл.131 от ГПК писмен отговор, наред с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и двете своевременно направени искания не били взети предвид при определяне размера на присъденото обезщетение.

При постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът не бил взел предвид направеното от Община Перник с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Инцидента бил станал в тъмната част на денонощието, поради което ищеца е следвало да прояви предпазливост при своето придвижване. Участъка бил осветен така, че той е могъл, да избегне пропадането в процесната шахта и настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на размера на присъденото обезщетение първоинстанционният съд не бил взел предвид обстоятелството, че увреждането било настъпило на ***г., а ищецът се е върнал на работа на ***г., като е продължил да изпълнява трудовите си задължения. Периодът в който той бил неработоспособен бил продължил около 98 дни, който период не съответствал на присъденото обезщетение в размер на 15 000,00лв., който бил прекалено завишен и при определянето му не бил приложен принципа на справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, който предполагало намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.

При личното явяване на ищеца в съдебно заседание, съда бил имал възможност да се убеди лично, че същият се придвижва без помощни средства.

Видно от изслушаните съдебно-медицински експертизи, по отношение на ищеца не се били наблюдавали трайни увреждания, които да затрудняват походката и нормалното му придвижване, налице бил само козметичен дефект, който предвид локализацията не бил създавал дискомфорт на лицето.

По отношение на присъдената сума в размер на 1479,51лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение по болест за периода 28.12.2018г. до 04.04.2019г. и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, въззивника счита, че съда неправилно бил взел разликата между брутното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за неработоспособност. Тъй като бил ноторно известен факта, че при полагане на труд, лицето получавало нетно трудово възнаграждение, което било разликата между брутното трудово възнаграждение и начислените данъци и задължителни осигуровки, като неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че лицето е следвало да получи брутното си възнаграждение и в негова тежест било да декларира и заплати дължимите данъци и осигуровки. При изслушване на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице бил зададен въпрос от страна на процесуалния представител на ответника: „Кой доход е взет при изчисляване на разликата/“, вещото лице било пояснило, че бил взет брутния доход, а не нетното трудово възнаграждение, което лицето е щяло да получи, ако не беше претърпяло процесния инцидент. Изложеното не било взето предвид от съда и неправилно бил определен размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи разликата между полученото обезщетение по болест за периода 28.12.2018г. до 04.04.2019г. и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа за същия период.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Р.А.А., чрез процесуалния си представител е подал отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Перник. По безспорен начин видно събраните по делото писмени и гласни доказателства, бил доказан станалия с Р.А.А. инцидент на ***г. в *** и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди и тяхната сложност, както и че отговорността на причинените на ищеца вреди е на Община Перник.

Определеното обезщетение от районния съд напълно съответствало на претърпяната от Р.А.А. травма. Видно от представените по делото писмени доказателства и приетите по делото медицински експертизи, по безспорен начин било доказано, че травмата е „тежка" /закл. на д-р-М. М./, като на ищеца е поставена семитубуларна плака, 5 кортикални и 3 спонгиозни винта, както и поставена ортеза, която я е носил в период на около 60-70 дни.

Също така видно от двете медицински експертизи, първоначалната операция на ищеца не била окончателна, тъй като от поставената метална плака и осем броя метални винтове, част от следвало да бъдат премахнати с допълнителни хирургични интервенции, с оглед бързината на зарастване и възстановяване на раната. Не бил вярно твърдението от жалбоподателя, че ищеца се е възстановил от пропадането в шахтата. Видно от медицинската документация и заключението на д-р М. М. все още „е останал дефицит в крайните фази на движение на глезенната става", което смята, че състоянието на ищеца значително ще се подобри за около 1-2 години. Не било вярно твърдението, че ищеца се придвижва без помощни средства, към настоящия момент се придвижвал с бастун, факта че се бил върнал работа бил свързан и други фактори освен здравословното му състояние.

Относно мястото на инцидента - по делото било доказано по безспорен начин, че въпросната шахта както към момента на инцидента, така и към момента на огледа й от вещото лице по съдебно-техническата експертиза се оказала, че не е била и не е обезопасена, като същата не е оградена с предпазни средства, което не можело да се вмени във вина на пострадалото лице и да се иска съпричиняване в резултат на станалия с него инцидент.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложените съображения в нея. Не било доказано по безспорен начин по делото собствеността на процесната шахта, а в заключението си вещото лице само предполагало че е собственост на Община Перник. Дори да се приемело, че иска е основателен, присъденото обезщетение било в завишен размер и не съответствал на реално претърпените вреди. Съдът не бил съобразил и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Неправилно бил изчислен и размера на имущественото обезщетение, тъй като било взето брутното трудово възнаграждение, а не нетното.

Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по подробно изложените съображение в отговора на въззивната жалба.

Моли за присъждане направените разноски, по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 1723/06.11.2019г. по гр.д. № 2430/2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил Община Перник с ЕИК *********, с адрес ***, да заплати на Р.А. от ***, с ЕГН-**********, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, получени в резултат на претърпяната злополука, станала на ***г. в *** - срещу *** на уличното платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на капак на същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от ***г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата 1456,94 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1456,94 лв., считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1479.51лв., (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД

Ищецът Р.А.А. е депозирал пред първоинстанционния

Пернишки районен съд искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал да бъде осъдена община Перник да му заплати 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на претърпяната злополука, станала на ***г. в *** на уличното платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на капак на същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от ***г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 1456,94 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи направените разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали, както и изтекла законна лихва за забава върху главницата 1456,94 лв., считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата 1479.51 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.

Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че поради противоправното поведение на ответника по иска Община Перник, а именно неизпълнение на законовото вмененото му задължение за поддържане на улиците и тротоара в безопасно за придвижване на пешеходци състояние, в случая натоварените лица не били извършили необходимите действия за обезопасяване на шахтата на която е липсвал капак и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца.

От фактическа страна се установява, че на ***г. около

6,15-6,30 часа, ищеца отишъл със св.А. А. В. до ***, находящ с в ***, във връзка с регистрация на закупено МПС. Причина за ранното отиване бил факта, че предния ден се редили няколко часа на опашка в КАТ – П. за регистрация на автомобила но безуспешно и решили на следващия ден да отидат по-рано за да си запазят ред.