Решение № 545 от 17.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Русе, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520107019 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И. И. Х. твърди, че на 01.03.2025 г. сключил с ответницата Б. Б.

С. договор за наем, по силата на който е предоставил собствен имот, находящ се в гр.Русе, ул. „**********“ 12, бл. „***********“, вх.А, ет.2, ап.5. Твърди, че страните договорили наемната цена да бъде 550,00 лв. месечно, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец.

Твърди, че ответникът първоначално заплащала редовно месечния наем, но след третия месец започнала да забавя задължението си, както и останалите разходи за ток, вода, топлофикация и етажна собственост, които също, съгласно чл. 12 от договора, следвало да се заплащат от ответника.

Заявява, че до момента на предявяване на исковата молба имало частично плащане на наема за месец юни 2025 г., в размер на 305,00 лв. С уточненията направени в съдебно заседание заявява, че договорът между страните е прекратен на 03.02.2026 г.

Твърди, че ответникът не е заплащала дължимия наем за периода от юли 2025 г. до датата на прекратяване на 03.02.2026 г., като общо дължимия 1 наем възлиза на 2093,74 евро за периода юни 2025 година – януари 2026 година.

Заявява, че ответникът дължи мораторна лихва върху неплатената главница от 2093,74 евро, в общ размер на 55,59 евро, дължима сума от датата на падежа на всяка една забавена главница до 13.03.2026 г. –датата на изменение на иска, сметнати с лихвен калкулатор.

Твърди, че ответника не е заплащала сметките за останалите разходи за ток, вода, топлофикация и етажна собственост, които също съгласно договора следвало да се заплащат от нея. Твърди, че дължи разходи за студена вода за периода от юни 2025 година до януари 2026 г. включително, в общ размер на 320,52 евро, които задължения ищецът заплатил на ВиК дружеството заедно със законната лихва за забава в размер на 2,31 евро или общо 322,83 евро. По същият начин не била заплатена от ответника и сумата от 290,41 евро, представяща задължения за топла вода за периода от август 2025 година до януари 2026 година, както и 0,53 евро лихва за забава, също заплатена от ищеца, или общо сумата от 290,94 евро. Не било заплатено и задължението за електроенергия в размер на 407,77 евро. Не било заплатено и задължението към Етажната собственост на бл. ***********, вх. А, което също следвало да се заплаща от ответника. Същото се претендира в размер на 52,15 евро, за периода от месец март до месец август 2025 година.

След допуснато с протоколно определение от 19.03.2026 г. изменение на предявените искове, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: 2093,74 евро – неплатен наем за периода юни 2025 до януари 2026 г.; 55,59 евро – лихва за забава от падежа на всяка една вноска до 13.03.2026 г.; 322,83 евро – неплатено задължение за студена вода за периода юни 2025 г. до януари 2026 г.; 407,77 евро – неплатено задължение за електроенергия, 290,94 евро – неплатено задължение за топла вода за периода от август 2025 г. до януари 2026 г.; 52,15 евро – неплатено задължение за Етажна собственост бл. ***********, вх.А. Претендира законна лихва върху всяка една главница, считано от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на задълженията. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се представлява от адв.

П., която поддържа иска и претендира разноски.

2

В съдебно заседание ответника Б. С. редовно призована, се явява лично. Заявява, че признава иска. Поради финансови затруднения не е плащала. Имала частично заплатени суми по договорното правоотношение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и се установява от представения договор за наем на недвижим имот от 01.03.2026 г., че ищецът в качеството си на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Русе, бл. ***********, вх. А, ет. 2, представляващ апартамент със застроена площ от 75 кв.м., състоящ се от дневна с кухня, спалня и сервизни помещения на ответника Б. С.. В качеството си на наемател последната е поела задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 550 лева, платима авансово от 1-во до 5-то число на текущия месец.

Като доказателства по делото е приобщена Разписка на „Изипей“ АД от 03.12.2025 г. за платени задължения към ВиК ООД гр. Русе в размер на 259,91 евро, към Енерго-Про Продажби АД в размер на 254,94 евро и към Топлофикация Русе АД в размер на 152,68 евро, общо 667,53 евро. Към разписката са приложени и съответните фактури, издадени от посочените дружества за начислените услуги.

Представени са и 4 бр. разписки за платен наем, издадени от ответника в съответствие с договора за наем, видно от които е, че са заплатени следните суми за месечен наем: за м. април 2025 г. – 500 лева, за м. май 2025 г. – 500 лева, остатък за м. април и м. май 2025 г. – 100 лева и последното плащане е от 25.10.2025 г. – частично за м. юни 2025 г. в размер от 305 лева, или общо сумата от 1405 лева.

Представена и приета като доказателство е квитанция за заплатена от ищеца И. Х. сума от 102 лева за периода от март 2025 г. до август 2025 г. към блок ***********, вход А.

Представена и приета като доказателство е и Разписки на „Изипей“ АД от 05.02.2026 г. за платени задължения към Енерго-Про Продажби АД в размер на 152,83 евро за периода от 10.12.2025 до 15.01.2026 г., към ВиК ООД гр. Русе за периода от 19.11.2025 г. до 20.01.2026 г. в размер на 62,92 евро и към Топлофикация Русе АД за период на фактуриране от 30.11.2025 до 3

31.01.2026 г. в размер на 85,80 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът констатира, че е допуснал с протоколно определение от 19.03.2026 г. чрез изменение на иска да бъдат предявени нови исковепо чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а именно относно сумите: 281,21 евро – неплатен наем за месец януари 2026 г., ведно с лихва за забава в размер на 5,39 евро от 05.01.2026 г. до датата на подаване на молбата за изменение 13.03.2026 г.; 62,88 евро – неплатени задължения за студена вода за периода от ноември 2025 - януари 2026, лихви за забава в размер на 0,04 евро, общо сумата 62,92 евро; 152,83 евро – неплатени задължения за електроенергия за периода декември 2025 - януари 2026 г.; 138,05 евро – неплатени задължения за топла вода за периода от ноември 2025 - януари 2026 г., лихви за забава в размер на 0,21 евро, общо сумата от 138,26 евро, каквито претенции с исковата молба не са въвеждани. Последващо обективно съединяване на искове е допустимо само в посочените в ГПК случаи, сред които този не е – касае се изменение както на основанието-периода, за който се претендират наем и разноски за имота, така и на размера на претенциите. Ако съдът се произнесе, то той ще се произнесе по недопустимо въведени претенции относно тези суми. Предвид това съдът следва прекрати производството в частта относно посочените претенции, с които е допуснал изменение на иска като недопустимо.

В останалата част, така както е заведен първоначалния иск, същият е допустим и следва да бъде разгледан.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът се счита сключен, в момента в който страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползуване и относно наемната цена. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Неплащането на свързани с ползването на вещта разходи поражда отговорност и съответно вреда за наемодателясобственик, който е страна по правоотношението с предприятията, 4 предоставящи услуги.

За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор. В случая страните не спорят, че имотът обект на наемното правоотношение е бил предаден на ответницата по силата на сключения договор за наем от 01.03.2025 г. Не се оспорва, че договорената наемна цена в размер на 550 лева, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, е заплатена частично за м. юни 2025 г. в размер на 305 лева, след което наемът въобще не е заплащан. Предвид това искът с правно основание чл. 232, ал. 2, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан по размер. Същият следва да се уважи в претендирания размер от 1812,53 евро /3545 лева/, представляващ дължимият наем частично в размер от 245 лева за м. юни 2025 г. и от м. юли 2025 г. до м. декември 2025 г. За пълнота съдът следва да посочи, че падежът на наемната вноска за м. декември е настъпил на 05.12.2025 г., на която датата е предявена исковата молба. С оглед обстоятелството, че същият не е платен и след тази дата, то съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, същият е дължим.

По иска по чл. 86 от ЗЗД съдът, намира следното: Когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се претендира изпълнение, а именно плащане на просрочени вземания. Когато е налице неизпълнение на парично задължение, обезщетението за забава е в размер на законната лихва от деня на забавата.

Размерът на лихвата за забава върху сумата от 1812,53 евро за забавени плащания наем за месеците юни 2025 – декември 2025 г., считано от падежа на всяка наемна вноска до датата на подаване на исковата молба – 05.12.2025 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 50,20 евро /98,18 лева/. С оглед на изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Уважаването на осъдителния иск за сумите от 257,64 евро /503,90 лева/– неплатено задължение за студена вода за периода юни 2025 г. до януари 2026 г. и платени към него 2,27 евро /4,44 лева/ лихва за забава; 254,94 евро /498,62 лева/ – неплатено задължение за електроенергия за периода септември – октомври 2025 г., 152,36 евро /297,99 лева/ – неплатено задължение за топла 5 вода за периода от август 2025 г. до декември 2025 г. и платени към тях 0,32 евро /0,63 лева/ лихви за забава; 52,15 евро /102 лева/ – неплатено задължение за Етажна собственост бл. ***********, вх. А, представляващи заплатени от ищеца консумативни разходи за имота, е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало наемно отношение между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на консумативи във връзка с използването на имота. Както се посочи, по делото безспорно е установено валидното възникване на наемно правоотношение между страните по повод сключения договор за наем от 01.03.2025 г.

Ответникът не представи доказателства за извършено от негова страна плащане на изброените консумативи, като не оспори представените разписки от „Изипей“, видно от които е, че ищецът е заплатил посочените суми. При това положение исковете претенции по отношение на посочените суми се явяват основателни и доказани.

С оглед уважаване на претенциите за неплатен наем и разходите за студена и топла вода, електроенергия и етажна собственост, основателна се явява претенцията за законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане, като ищецът изрично уточни, че същата не се претендира върху заплатените от него лихви за забава.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 103,29 евро /202,03 лева/ за платена държавна такса.