Решение № 188 от 31.03.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Хасково, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100980 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” № 55, „Експо 2000“ против И. Х. И., ЕГН **********, с адрес: **********. За претендираните суми е издадена заповед № 73 от 27.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 194 по описа за 2022г. на Районен съд – Хасково. При условията на евентуалност са предявени и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че в законоустановения срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявявал установителни искове относно вземания в общ размер на 3865.84 лева, като правният му интерес произтичал от това, че подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било уважено от съда и била издадена заповед за изпълнение, но срещу нея било постъпило възражение от длъжника.

Със съобщение от 16.03.2022г. по ч.гр.д. № 194/2022г . на основание чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК РС-Хасково му указал възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът твърди, че на 05.08.2015г. между него и ответника в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за студентски кредит, с който на ответника бил 1 отпуснат кредит в размер на 8 000 лева, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка от които в размер на 1000 лева и с краен срок на погасяване на кредита 20.07.2030г. По силата на чл.2.2 договора кредитополучателят можел да усвоява суми по кредита за всеки семестър от всяка година на обучение, не по - късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Сумите можели да бъдат усвоявани след отправяне на писмено искане и представяне на необходимите за съответния документ /документи, удостовяраващи качеството на студент или докторант с право да запише в следващ семестър/ в срок не по-късно от седем дни преди датата, на която следвало да се плати таксата за обучение.

В чл. 3 от сключения договор било уговорено между страните и възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва, а именно - фиксирана годишна лихва в размер на 7%, която се начислявала от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита, при 30 дни в месеца и 360 дни в годината /вкл.първия и без последния ден от този период/.

Поддържа се още обстоятелството, че при забава в заплащането на дължими суми по кредита, ответникът дължал на кредитора лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за времето на забавата до окончателно изплащане на забавените задължения /чл. 3.2 от Договора/. Освен това, при погасяване на кредита, той ползвал гратисен период от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора до 20.07.2020г./чл.4.2 от Договора/, като по време на този период не дължал плащане на главницата и лихва по кредита./чл.4.3 от Договора/. Съгласно чл.4.7 от същия, след изтичане на гратисния период, банката изготвяла погасителен план, който съдържал общия размер на задължението по договора за кредит /главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси, лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през гратисния период/, размерът на месечните погасителни вноски, както и срока в който следва да се заплати първата вноска.

Банката предоставяла погасителния план в рамките на 10 работни дни от изтичане на гратисния период.

Посочено е в исковата молба, че след изтичане на гратисния период кредитополучателят следвало да изплати кредита съгласно условията на чл.4.8 от Договора, а именно на 120 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.08.2020г. до 20.07.2030г.

Ищецът настоява, че ответникът не заплатил няколко месечни погасителни вноски, а именно – вноски с падежни дати: 20.08.2021г; 20.09.2021г; 20.10.2021г; 20.11.2021г;

20.12.2021г. В тази връзка и поради настъпилия случай на неизпълнение - неплащане на основание чл.6.2 от Договора - неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни месечни вноски, била обявена предсрочната изискуемост на цялото вземане по процесния Договор за студентски кредит от 05.08.2015г., която била настъпила с достигането до настоящия адрес на ответника на писмо с изх.№ ИЗХ-001-66911/ 18.11.2021г. за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Било видно от отбелязването върху 2 него, че то достигнало до адреса на кредитополучателя и било получено от В. И.а - снаха.

Ищецът допълва, че бил изпратил писма и до други адреси на ответника, а именно - писмо с изх.№ ИЗХ-001-66914/18.11.2021 г. и писмо с изх.№ ИЗХ-001-66913/18.11.2021 г. Така, предсрочната изискуемост на всички вземания на ищеца по договора за студентски кредит била осчетоводена на 20.01.2022 г.

Според ищеца, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не можело да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем било инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението пораждало правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника -кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлявало правнорелевантен факт, който трябвало да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. (така Решение №60009 от 02.06.2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. дело № 2891 по описа за 2019 г., Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.дело №16/2019r., II т.о., ВКС; Решение №60048 от 20.08.2021 г. по т.д. №2122/2020).

Поради липсата на изпълнение, ищецът предприел действия за принудителното събиране на вземанията си и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 194/2022г. по описа за 2022 г. на PC- Хасково. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 73 от 27.01.2022г., по силата на която разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумите: изискуема главница в размер на 3737.61 лева, от която 126.14 лева - Редовно падежирали главници, за периода от 20.08.2021 г. до 20.12.2021г. вкл. и 3611.47 лева - Предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 20.01.2022г., Изискуема редовна възнаградителна лихва, в размер на 124.35 лева, начислена за периода от 20.07.2021г. до 19.01.2022 г. вкл., Изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници, в размер на 3.34 лева, начислено за периода от 20.08.2021г. до 19.01.2022г. вкл., Изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 5.01 лева, начислена за периода от 20.01.2022г. до 24.01.2022г. вкл., законна лихва за забава за периода от 25.01.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77.41 лева платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Ищецът признава, че на 09.02.2022г. била постъпила сума в размер 97.45лева, с която били извършени следните погасявания: със сумата от 4,47 лева били погасени в пълен размер - 3.34 лева (обезщетение за забава върху редовно падежирали главници) и 1,13 лева частично погасена сума от 5,01 лева (обезщетение за забава върху предсрочно изискуема 3 главница). Погасени били и 15,57лева - законна лихва и 77,41лева - съдебни разноски.

Според ищеца, сочените от него доказателства обуславяли несъмнения извод, че по силата на сключения Договор за студентски кредит от 03.09.2015г. между страните по делото били възникнали валидни облигационни отношения, както и наличието на неизпълнение. Сочи относима според него съдебна и тълкувателна практика в тази връзка.

В условията на евентуалност, в случай че съдът не сподели доводите за настъпила предсрочна изискуемост, ищецът предявява и осъдителни искове за вземанията си.

По евентуалните осъдителни искове излага твърдения, че длъжникът изпадал в забава, считано от датата на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 е., 111-то г. о., ГК). Сочи, че съгласно Решение №285/1977 на II г.о. на ВС, макар предявен евентуално, искът се смятал за висящ и по него съдът дължал да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество, както и че по отношение нападежиралите вземания приложение намирал чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора. Съгласно Решение № 139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг. д. №57/2012г., І т.o., TК, когато вземането произтичало от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката, размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.

Ищецът заявява, че исковата му молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията за главницата и претендираните с настоящия иск вземания, ставали предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба (Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2С10г., т.к., II т.о. на ВКС). Сочи, че съдът следвало да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал.3 от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от TP № 4/2013г на ОСГТК на ВКС ).

Предвид изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, съществуването на вземания спрямо ищеца, произтичащи от Договор за студентски кредит от 05.08.2015г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 73 от 27.01.2022г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 194/2022г. по описа за 2022 г. на PCХасково, както следва: за изискуема главница в размер на 3737.61 лева, от която 126.14 лева - редовно падежирали главници за периода от 20.08.2021 г. до 20.12.2021 г. вкл. и 3 611.47 лева - предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване 20.01.2022г.; за изискуема редовна възнаградителна лихва в размер на 124.35 лева, начислена за периода от 20.07.2021 г. до 19.01.2022 г. вкл. и за изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница, в размер на 3.88 лева, начислена за периода от 20.01.2022г. до 24.01.2022г. вкл., ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от 25.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

4

При условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни поради липса на предсрочна изискуемост, моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати: сума за изискуема главница в размер на 3687.60 лева, от която - редовно падежирали главници за периода от 20.10.2021 г. до 20.04.2022г вкл. в размер на 179.74 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 3507.86 лева на 27.04.2022г., сума за просрочена редовна лихва в размер на 142.44 лева за периода от 20.09.2021 г. до 20.04.2022г. вкл.; сума за начислена редовна лихва в размер на 4.77 лева върху усвоена и непогасена главница към 27.04.2022г., сума за начислено обезщетение за забава в размер на 4.84 лева върху редовно падежирали главници от 20.10.2021г. до 26.04.2022г. вкл. и начислена за периода от възникване на просрочие до 26.04.2022г. вкл., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.