Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 11.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1048/2020
Вид
Решение № 341
Подписан
11.07.2020
В сила
29.10.2020
Състав
ТОДОР ГОЧЕВ МИНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.26, ал.2, т.2, буква "б" · Закон за пътищата
  • чл.53, ал.1 · Закон за пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.07.2020 година град Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СТАРОЗАГОРСКИ

РАЙОНЕН СЪД

VІІ наказателен състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Т.М., а.н.дело № 1048 по описа за 2020 година,

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

ТКО-5 от 16.03.2020 година на Директор на „Областно пътно управление” град Стара Загора, с което на ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК ********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора

ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, „Областно пътно управление” град Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване на процесуален представител в съдебно заседание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

М

О Т И В И :

Обжалвано е наказателно постановление № ТКО-5 от 16.03.2020 година на Директор на „Областно пътно управление” град Стара Загора, с което на ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК ********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата.

В жалбата, в съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за направени разноски по делото.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител взема становище, като оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя по делото писмено становище. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК ********* е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ТКО-2 от 16.01.2020 година, за това, че на 05.11.2019 година при извършен оглед на крайпътен обект на път І-5 км. 233+250, в дясно се установило че, дружеството експлоатира крайпътен търговски обект – „Автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията управляваща пътя. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” от Закона за пътищата. При връчването на акта представителя на жалбоподателя е посочил че има възражения и е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Възражението е прието за неоснователно от АНО.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер от 3000 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните съображения:

В разглеждания случай фактическото обвинение е за експлоатация на крайпътен търговски обект - „Автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на път І-5, км.233+250 в дясно, от дружество без притежаване на изискуемото разрешение за специално ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски обект, издадено от Администрацията, която го управлява. В тази връзка нормата на чл.26 ал.2 т.2 от Закона за пътищата забранява специално ползване без разрешение, чрез експлоатация на търговски обект в обхвата на пътя и обслужващата зона. Съдът намира, че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл.26 ал.2 т.2 буква „б”, и с това са удовлетворени изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Фактическото обвинение дава възможност да се провери съответствието на предназначението на обектите с определението за крайпътен обслужващ комплекс, дадено в §1 т.9 от Закона за пътищата, чиято експлоатация представлява специално ползване на пътя по силата на §1 т.8 от същия закон. АНО е посочил всички доказателства, които подкрепят административното обвинение, а срещу тях не са представени такива, които да опровергават извода за извършено нарушение. Не се твърди по делото, да е поискано издаването или да е представено разрешение за специално ползване на това място край пътя, за момента на проверката, а защитата е организирана на база оплаквания за процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, но не и че не се експлоатира. Данните за експлоатацията се съдържат в констативния протокол от 05.11.2019 година, който е доказателство за извършената проверка и доказателствено средство установяващо съставомерното действие. Оплакванията срещу незаконосъобразността на наложената санкция са неоснователни. Нарушението е извършено на 05.11.2019 година и е открито на същата дата, от която текат и всички срокове по ЗАНН, включително и този по чл.81 ал.З от НК във връзка с чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 16.01.2020 година, след надлежно връчена на управителя покана, и след като не се е явил е връчен, лично на представляващия дружеството от служители на звено „Общинска полиция“, а НП е издадено на 16.03.2020 година. По делото не се събраха противоречиви доказателства което да налага отделното им обсъждане. По отношение на доводите, че нарушението не е изцяло конкретизирано, както и мястото му, то съдът намира същите за неоснователни. По-горе съдът посочи че при реализиране на административно-наказателната отговорност АНО е посочил всички съставомерни белези на административното нарушение, включително и неговото място. Ноторно известно е че път I-5 е включен в Приложение 1, към решение № 959 на МС от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съображение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Посоченото място е обозначено, като съответстващо на закона - І-5, км.233+250 в дясно, като километрирането на пътищата се обозначава с километрични камъни, поставени на всеки километър по трасето, поради което съдът приема, че мястото на нарушението е напълно индивидуализирано от АНО. В тази смисъл и Решение № 47 от 28.02.2017 година постановено по к.а.н.дело № 421/2016 година по описа на Административен съд град Стара Загора.

Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” от Закона за пътищата. При съобразяване с тежестта на нарушението, неговия характер, както и имотното състояние на нарушителя, административно-наказващият орган съвсем правилно и законосъобразно е наложил наказание в предвидения от закона минимален размер от 3000 лева за допуснатото нарушения, на основание чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед претенцията за присъждане на възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемия и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление съдът присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за явяване в съдебно заседание.

Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: