Решение № 605 от 24.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20262100100233 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Я. С. И. с ЕГН **********, от ***, действащ чрез пълномощника си адвокат Станко Кралев, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. ,,Paковски № 2, против И. Б. С. с ЕГН **********, с адрес ***.

Предявен е осъдителен иск за заплащане на следните обезщетения за претърпени вреди от непозволено увреждане – средна телесна повреда, нанесена при побой на 23.08.2022г.: 25 564,59 евро и неимуществени вреди и 864,80 евро - имуществени вреди /равностойност съответно на 50 000 лева и на 1691,40 лева съгласно чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ/; ведно със законните лихви върху главниците от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Обстоятелства, на които се основават предявените искове:

Със споразумение от 27.08.2024г. по нохд № 546/ 2024г. по описа на Районен съд – Несебър ответникът е признат за виновен в това, че на 23.08.2022г. в съизвършителство с друго неустановено лице е нанесъл на ищеца удари с юмруци в областта на главата, с което му е причинил средна телесна повреда – счупване на челюст, довело до трайно затруднение на 1 дъвченето и говореното за период повече от 30 дни – престъпление по чл.129, ал., вр. ал.2 вр. чл.20 от НК.

След деянието ищецът бил откаран в Спешно отделение на УМБАЛ – Бургас. Бил е с контузии по лицето, хематоми и екхимози. Изпитвал е силни болки, въпреки болкоуспокояващите медикаменти. След поредица от прегледи и изследвания на 08.09.2022г. постъпил в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна, където му е извършена оперативна интервенция – закрита репозиция на мандибуларната фрактура, поставени са шини на двете челюсти, еластична бимаксиларна фиксация. Изписан е на 11.09.2022г. с назначени контролни прегледи на 16.09.2022г. и 27.09.2022г. От телесните увреждания е бил в неспособност да се храни нормално през продължителен период от време, изпитвал е силни болки, затруднено е дъвченето и говоренето. Настъпила е промяна в областта на лицето, която смята за обезобразяване. Това е причинило емоционален дискомфорт и неудобство от загрозяването. Болките са съпроводени с главоболие, световъртеж и безсъние за значителен период от време. Засегнати са честта и достойнството му, тъй като е бил унизен пред присъстващите на инцидента.

Във връзка с лечението ищецът е заплатил такси за изследвания и медицински документи, подробно описани в исковата молба, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по воденото досъдебно наказателно производство.

Ищецът представя и ангажира доказателства. присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Претендира и

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. Не се явява и представлява в съдебно заседание и не изразява становище по исковете.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Исковете са с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Не е спорно и се установява от приложеното наказателно производство, че с влязло в сила протоколно определение № 532/ 27.08.2024г. по н.о.х.д. № 546/ 2024г. по описа на Районен съд – Несебър е одобрено споразумение по 2 чл.381 от НПК, по силата на което ответникът И. Б. С. е признат за виновен в това, че на 23.08.2022г., около 19 ч. в гр. Несебър, на велоалея в участъка между КПП „Кошарица“ и комплекс „Петрови къщи“, като извършител в съучастие с неустановено лице от мъжки пол, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата причинил на ищеца Я. С. И. следна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст /„Счупване на тялото на долната челюст в областта на зъб 46; счупване на процесус артикуларис в ляво и дясно“/, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни – престъпление по чл.129, ал.1 от НК. За така извършеното престъпление ответника е наложено наказание „пробация“.

На основание чл.383, ал.1 от НПК така одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

На основание чл.300 от ГПК гражданският съд е обвързан от това споразумение относно извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на ответника. Поради това настоящият съд приема за установено виновното извършване от страна на ответника на процесния деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД – причинена по посочения в споразумението начин средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на тялото на долната челюст в областта на зъб 46 и счупване на процесус артикуларис в ляво и дясно, довела до трайно затруднение дъвченето и говоренето. Тъй като вредоносният резултат „трайно затруднение на движението на ръката“ е елемент на престъпното деяние по чл.129, ал.2 от НК, в извършването на което ответникът е признат за виновен, недопустимо е в настоящото производство да се пререшава въпроса за неговото обективно осъществяване.

Останалите претърпени от ищеца вреди от побоя се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Б. – съпруга на ищеца.

Свидетелката установява, че непосредствено след побоя съпругът й е бил целия подут, в кръв, в синини, бил е в състояние на шок. Тъй като извиканата линейка не дошла, свидетелката го откарала до „Спешно отделение“ на УМБАЛ – Бургас, където не установили счупванията. На връщане ищецът се почуствал зле, повръщало му се, всичко го боляло. През нощта не могъл да спи, въпреки болкоуспокояващите лекарства, болките му не минавали. На следващия ден бил още повече подут и синьозелен. Не можел да говори, да пие, да яде и продължавало да му се вие свят. След като посетили челюстни 3 хирурзи в Бургас, били установени счупванията на челюстта на няколко места, за които била наложителна операция, която била извършена във гр. Варна в болница „Света Марина“, където останал за следоперативно лечение за кратко - от няколко дни до седмица. По време на операцията му били поставени специални шини, с които бил около три месеца. Въпреки това лечение, лекарите го уведомили, че челюстта му няма да се възстанови изцяло и ще останат някакви изкривявания. През цялото това време ищецът страдал от болки, не можел да се храни нормално и да пие, всичко поемал само през сламка, отслабнал с 12 кг, изпитвал постоянни болки в главата, а нощем сънувал кошмари. Наред с това ищецът бил и морално сломен.

И към момента се забелязва изкривяване от едната страна на лицето му поради невъзможността челюстта да бъде наместена в състоянието, в което е била преди. Нараняването прави невъзможно и поставянето на импланти. И до момента се забелязва промяна в говора на ищеца. Храненето му също не е напълно възстановено, като ищецът изпитва неудобства при дъвчене.

Въпреки съпружеската връзка на свидетелката с ищеца, преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът изцяло кредитира показанията й, тъй като същите са пълни и безпротиворечиви, основани са на непосредствени впечатления от живота на ищеца и не са опровергани от други събрани по делото доказателства.

След получената телесна повреда ищецът е направил следните разходи за прегледи, изследвания, лечение, медицински изделия и медицински удостоверения на обща стойност 691,40 лева: 1. 50 лв., платени на УМБАЛ – Бургас по фактура № 129967/ 24.08.2022г.. за съдебно-медицинско удостоверение; 2. 80 лв., платени на „Център за рентгенова диагностика МДЛ“ ООД по фактура № 1038/ 31.08.2022г. за 3D скенер на долна челюст; 3.

30 лв., платени на „Медикодентален център ЦИЕП Изгрев“ ООД по фактура № 2/ 31.08.2022г.; за 3D скенер на един сегмент; 4. 20 лв., платени на УМБАЛ – Бургас по фактура № 30205/ 02.09.2022г.; 5. 30 лв., платени на „Медикодентален център ЦИЕП Изгрев“ ООД по фактура № 6/ 08.09.2022г.; 6.

170 лв., платени на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна по фактура № 1000025682/ 08.09.2022 г. за преглед и сет за междучелюстна фиксация, включваща две шини; 7. 114 лв., платени на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна по фактура № 1000025711/ 11.09.2022 г. за болнична стая; 8. 17,40 лв., платени 4 на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна по фактура № 1000025710/ 11.09.2022г. – такса престой /леглодни/; 9. 70 лв., платени на „АИППМПДМ – Панорама“ по фактури № 491/ 16.09.2022г. и № 536/ 30.11.2022г. за панорамна дентография /2 бр./; 10. 30 лева, платени на стоматолог д-р Даниел Илиев по фактура № 1000000518 /21.02.2023г. за обстоен профилактичен преглед за установяване на орален статус; 11. 80 лв., платени на „Център за рентгенова диагностика МДЛ“ ООД по фактура № 1081/ 24.02.2023г. за 3D скенер на зъб.

Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 48031/ 15.09.2022г. ищецът е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за представителство и защита по воденото досъдебно наказателно производство.

Общият размер на направените от ищеца разходи е с равностойност 864,80 евро съгласно чл.12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави следните изводи:

На основание чл.300 от ГПК и въз основа на събраните по делото гласни доказателства по делото се установи, че ответникът виновно е причинил на ищеца процесното непозволено увреждане – счупване на долната челюст при нанесен побой.

На основание чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото е ирелевантно дали процесният деликт е извършен от няколко лица, тъй като на основание чл.53 и чл.122, ал.1 от ЗЗД деликтната отговорност на всички причинители, сред които е ответникът, е солидарна и всеки отговаря за цялото вземане на ищеца за вреди.

Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За такива вреди съдът приема всички установени по делото направени разходи за изследвания и лечение на причинената телесна повреда на ищеца, както и тези за адвокатска защита във воденото срещу ответника наказателно производство. Поради това предявеният иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен в установения размер от 864,80 евро.

Като пряка и непосредствена последица от увреждането ищецът е 5 претърпял и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД. Такива вреди са стресовите преживявания на ищеца от нанесения побой; засегнатите чест и достойнство; полученото телесно увреждане, което се квалифицира като средна телесна повреда /чл.129, ал.2 от НК/; търпените интензивни физически болки и страдания, както и затрудненото дъвчене и говорене през продължителен период от време – повече от три месеца; изменението на лицето вследствие на травмата; невъзможността за пълно възстановяване в състоянието преди деликта. На основание чл.52 от ЗЗД и съобразно ППВС № 4/ 1968г. за определяне на справедливия размер на обезщетението за установените претърпени неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на пострадалия ищец към момента на деликта – 36 години и доброто му здравословно състояние към този момент, начина на получаване на увреждането, преживяната хирургична интервенция и продължителността на първоначалния възстановителен период /3 месеца/; невъзможността за пълноценно полагане на труд ред този период; продължаващите и към момента последици от увреждането. Следва да се отчете и социално-икономическата обстановка в страната към момента на деликта, за която индиция е размерът на средната работна заплата, който по данни на НСИ за 2022г. е средномесечно 1736,25 лева.

По тези съображения съдът приема за справедлив размер на обезщетението сумата от 20 000 евро, до която предявеният иск е основателен. За разликата над тази сума до предявения размер претенцията е прекомерна и надхвърля обезщетителния характер на вземането. Поради това за разликата над 20 000 евро до предявения размер от 25 564,59 евро искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.