Решение № 113 от 19.10.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Варна, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000354 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 200165790, подадена чрез адв. К.Л. от ВАК, срещу решение № 260049/02.03.2021г., постановено по т. д. № 424/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД – гр.

Варна, ЕИК 103533691, сумата от 939 250.34 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена за произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015г., месеците 08, 09, 10, 11, 12.2016г. и месеците 08, 09 и 10.2017г. и приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда - 23.03.2020 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

1

Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на решението, въззивникът моли за неговото обезсилване, или, в евентуалност, за отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оплакването за недопустимост на атакувания съдебен акт е обосновано със съображения за произнасяне извън предмета на спора и заявеното в исковата молба основание. По същество се поддържат доводите за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и при неправилна правна квалификация на иска. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор, чрез адв. Л.М. от АК – Велико Търново, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на трето лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на жалбата.

Съставът на въззивния съд, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби” АД - гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск срещу „Вентус България“ ЕООД – гр. Варна, за присъждане на сумата от 939 250.34 лв., представляваща платена без основание цена за произведена от ответника ел. енергия, формирана от разликата между преференциална цена за произведеното количество ел. енергия след достигане на нетното специфично производство за съответната година през месеците 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015г., месеците 08, 09, 10, 11, 12.2016г. и месеците 08, 09 и 10.2017г. и приложимата цена за излишък на балансиращия 2 пазар, определена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Претендира се и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-13911/13.08.2004г., допълнена с Решение № И 1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР, а ответното дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „Храброво 1“ с обща инсталирана мощност от 4 МW, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-247/08.02.2013 г. Сочи се също, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 328 от 21.02.2013г., съгласно чл. 16, ал. 1 от който, цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР в съответствие е разпоредбите на ЗЕВИ. Твърди се, че приложимата преференциална цена по този договор, е определена с Решение № Ц-18/28.06.2012 год. на ДКЕВР, като по силата на т. 7 от същото преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа е в размер на 148.71 лева без ДДС. С влязло в сила решение № 16672/12.12.2013 г. по адм. д. № 473/201З г. тричленен състав на ВАС, е отменено Решение № Ц - 18/ 28.06.2012г. на ДКЕВР в раздел I, т. 7 и т. 8, с което са определени, считано от 01.07.2012г., преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа – 148.71 лв. /MWh и над 2 250 часа - 132.71 лв./ MWh, като преписката била върната на ДКЕВР за ново произнасяне по раздел I, т. 7 и т. 8. В изпълнение на указанията КЕВР е приела Решение № Ц29 от 16.11.2017г., с което са определени същите преференциални цени, считано от 01.07.2012г., при нетно специфично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа – 1 860 кWh, и за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа – 2 139 кWh. Сочи се, че през месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2015г., за месеците август, септември, октомври, ноември и декември на 2016г., както и за месеците август, септември и октомври на 2017г. ищецът е закупил от „Вентус България“ ЕООД електроенергия общо в размер на 3

7 046 197 kWh, която изцяло е заплатена по преференциални цени общо за сумата 985 771.44 лв. с ДДС, включително и за обемите над НСП, вместо по цена за излишък на балансиращия пазар.

Исковата сума е формирана по размер като разликата между заплатените преференциални цени за съответните месеци – по 148.71 лв.

/MWh или по 132.71 лева/ MWh, и дължимата цена за излишък на балансиращия пазар. Според ищеца плащането на преференциална цена за доставената ел. енергия след достигане на НСП противоречи на законовата уредба, уреждаща процесните обществените отношения / чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ/, и е в отклонение на административни актове на КЕВР, конкретно – Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на КЕВР, постановено след отмяна на Решение № Ц18/ 28.06.2012 г., а платеното в повече подлежи на връщане като изначално недължимо.

Ответното дружество е оспорило предявения иск при твърдения, че връщането на процесните суми се обосновава с приложимостта на административни актове, които са били предмет на съдебно обжалване, и впоследствие са отменени. В тази връзка твърди, че и постановеното в хода на производството Решение № Ц-35 от 13.08.2020 г. на КЕВР, издадено след отмяна на Решение № Ц-29 от 16.11.2017г. на ДЕКВ, също е неприложимо, защото е отпаднало основанието за издаване на административния акт. Освен това, сочи, че същото било издадено при неправилно придаване на обратно действие на определеното НСП за минал период, като се твърди, че уреждащият го административен акт може да има действие само занапред.

Общият смисъл на доводите на ищеца и на третото лице – помагач „НЕК“ ЕАД срещу тези на ответника, е че отмяната на административните актове на КЕВР, с който е определена преференциална цена и нетно сецифично производство, не може да дерогира нормата на закона - чл. 31, ал.

5 ЗЕВИ, поради което нито възниква основание за изкупуване на по - големи обеми електрическа енергия по преференциални цени, нито може да бъде отложено приложението на закона във времето, необходимо на КЕВР да постанови заместващо решение на отменените административни актове.

За да се произнесе по оплакването в жалбата за недопустимост на атакувания съдебен акт, въззивният състав съобрази следното:

4

По аргумент от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., на Пленума на Върховния съд, отделните фактически състави на чл. 55, ал.1 ЗЗД имат самостоятелен характер и съставляват отделни, различни по основание претенции. При предявен иск по един от фактическите състави, съдът не може да постанови връщане на даденото на друго, различно основание. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, обстоятелства и твърдения, формиращи фактическото основание на иска, сочат, че исковите суми се претендират като подлежащи на връщане поради престирането им при начална липса на договорно и законово основание.

Предявената претенция несъмнено е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че още към момента на плащането липсва основание за преминаване на сумите, чието връщане се претендира, в патримониума на ответника, с оглед приложимостта на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и на Решение № Ц-29 от 16.11.2017 г. на КЕВР. По този иск ищецът дължи доказване на факта на предаване на процесната сума, а ответникът – основанието за получаването й към момента на разместване на благата.

В мотивите на обжалваното решение окръжният съд е докладвал спора съобразно заявеното в исковата молба основание, а именно, че е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 939 250.34 лв., представляваща получена без основание цена за произведена от ответника електрическа енергия. Прието е, че процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съобразен е чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., както и постановените от ДКЕВР Решение № Ц18/28.06.2012год., частично отменено с влязло в сила решение № 16672/12.12.2013 год. по адм. д. № 473/2013г. на ВАС, последващо приетото от регулаторния орган Решение № Ц-29/16.11.2017г., също отменено в частта му по т. 1, с влязлото в сила решение № 5209/09.08.2018 г. по адм.д.№ 13565/2017г. на АССГ, както и Решение № Ц-35 от 13.08.2020г. на КЕВР, с което отново е определена, считано от 01.07.2012г., преференциална цена без ДДС за изкупуване на ел.енергия, произведена от вятърни ел. централи, работещи до 2 250 ч. в размер на 148.71 лева/МWh, при нетно специфично производство в размер на 1860 kWh/kW,. Предвид установеното по делото 5 обстоятелство, че през исковите периоди ВяЕЦ на ответника е достигнала нетното си специфично производство от 1860 kWh/kW, е направен извод, че за произведената след това ел. енергия се прилага цената за излишък на балансиращия пазар. След разглеждане на всички релевирани от ищеца факти, обстоятелства и твърдения, формиращи фактическото основание на иска, преценка на релевантните факти, настъпили в хода на производството, и обсъждане на всички възражения и доводи на ответника срещу претендираните права, съдът е направил крайния правен извод, че липсва доказано основание за задържане на процесните суми и предявеният иск, ( докладван като такъв за осъждане на ответника да заплати исковата сума като получена без основание цена за произведена от ответника електрическа енергия), се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Като краен извод, при проверка по чл. 269 ГПК по допустимостта, съставът на въззивния съд намира, че оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението, обосновани с твърдения и доводи за произнасяне извън предмета на спора и заявеното в исковата молба основание, са неоснователни предвид посоченото по – горе съдържание на мотивите на обжалвания съдебен акт и поради следните съображения.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание; предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба.