Решение № 927 от 22.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. Благоевград, 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210101319 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, чрез адв. Д. Г., вписан в АК - Л. с №, служебен адрес : гр. Т против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, седалище и адрес на управление: град София, р-н, Лозенец, ул. “Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Св. А..

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен поради неточно посоченото в него ГП на сключения между страните Договор за потребителски кредит №732857, сключен между Е. А. П., ЕГН ********** и „Ай ти еф груп” АД, ЕИК 202255877. Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 07.11.2024 г. между Е. А. П., ЕГН **********, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Ай ти еф груп" АД, ЕИК 202255877, в качеството му на „Кредитодател“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № 732857 при следните условия : - 1 500,00 лева главница; 34,75% фиксиран лихвен процент; 65% годишен процент на разходите; 12 погасителни вноски;

1947,12 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Сочи се, че в отделно приложение към договора (Приложение № 5) към договора е възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита. Изискванията относно поръчителите са : двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя. Кредитолателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия : да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени 1 осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по - лош от „Редовен”. В случай, че потребителят не успее да предостави банкова гаранция е посочено, че в еднодневен срок или поръчители отговарящи на тези изисквания, то ще му бъде начислена неустойка в размер 1 520,92 лв., или повече от заетата сума. Сочи се, че за ищеца е било невъзможно да предостави подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1,947.10 лева, а значително по- голяма - в размер на 3 468,02 лева. Счита се, че въпросната неустойка, при тези условия е в действителност скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде включена към ГПР. Счита се, че договорът за заем е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Твърди се, че в случая за ищеца е налице правен интерес да установи със сила на присъдено нещо дали договорът е действителен или не. Твърди се, че е налице нищожност на клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Счита се, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Навежда се, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции, като кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Сочи се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Счита се, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Счита се, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна както на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР се сочи, че представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В указания от съда едномесечен срок на 02.09.2025 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

Възразява се изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски кредит № 732857 се явява нищожен.

Не се оспорва, че на 07.11.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и Е. П., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 732857. Ответникът излага цялата процедура по сключване на договора за кредит.

Възразява се срещу твърденията на ищцата, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага се, че съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в 2

Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Излага се, че в приложимите към процесните отношения Общи Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД отново е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като в приложимите Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР. Сочи се, че разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.

Излага се, че тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Посочва се още, че първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се излага, че се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19г. В настоящия случай се сочи, че е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, се сочи, че неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Излага се, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така изложените съображения, се счита, че при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като в тази насока се цитира съдебна практика. Сочи се, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора се сочи, че не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. Сочи се, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително.

Оспорва се твърденията, че предвидената неустойка в сключена между страните договор била недействителна поради накърняване на добрите нрави, като се излагат 3 съображения в тази насока. Твърди се, че неустойката представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит, като в процесните отношения изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения според ответника се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр. Твърди се, че кредитополучателят е знаел и е бил информиран по отношение на изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди подписване на договора за кредит и с оглед на това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От друга страна, се сочи, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова надеждност на всеки кредитополучател. Счита се, че въпросната неустойка и нейният размер е съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Счита се, че условията на сключените между страните потребителски кредити, ведно с Погасителните планове, явяващи се неразделна част от тях, пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че неустойката има три основни функции : - Обезпечителна; Обезщетителна; Санкционна. В конкретния случай се сочи, че е налице договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Сочи се, че Заемодателят предоставя високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без поръчител, без допълнителни обезпечения, липсва съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков потребителски кредит, кредитът не е и застрахован, което евентуално да поправи вредите. Посочва се, че неустойката по кредита е предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не иска да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договарят неустойка, която да обезщети вредите, които се изразяват в необезпечаване на заема и неговото изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне на банкова гаранция. Твърди се, че клаузата за неустойката е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното съдържание. В обичайната практика по отпускане на кредити на физически лица, кредитните и финансовите институции при сключване на договора за кредит искат от кредитополучателя да осигури солидарни длъжници, чрез които да обезпечи вземането си.