Решение № 129 от 30.07.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. я., 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – я., V СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20232330201154 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на „***“ ООД, с. ***, обл. я., против Наказателно постановление/НП/№ *** г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ – я., с което за нарушаване на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/, на основание чл.417, ал.2 от ЗВМД на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не участва в с.з., но чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата си. Пледира НП да бьде отменено като незаконосъобразно от процесуално-правна страна поради допуснати нарушения в АУАН и в НП при формулиране на административното нарушение от фактическа и правна страна. Претендират се направените по делото разноски.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП като законосъобразно.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

След 28.04.2023 г. и преди 12.06.2023 г.,на жалбоподателя ЮЛ бил съставен АУАН от свид. д-р Н. М. - гл. инспектор в ОДБХ - я.- в присъствието на д-р В.П. - колега на д-р Н.М., затова, че на 28.04.2023 г. при извършвана от актосъставителя проверка по сигнал за изпълнение на предписание *** г. е констатирано, че на посочената дата, в 17,10 ч., в с. ***, обл. я. имало изтичане на отпадни води от нива в канал за извеждане на повърхностни води.

Нивата била собственост на „***“ ООД и била разположена до оградата на животновъден 1 обект *** - ***, също собственост на това ЮЛ, от който обект изтичали водите, с което е нарушено предписание ***г., издадено от д-р В.П. -гл. инспектор в ОБДХ-я. спрямо дружеството, с което е предписано следното: „При източване на фекални води от торохранилището да не се допуска замърсяване около животновъден обект ***.“.

Инспекторът приел, че е нарушена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ и изготвил на 28.04.2023 г. Констативен протокол за извършената проверка – *** г., а по-късно след 28.04.2023 г. и преди 12.06.2023 г. съставил АУАН № *** на жалбоподателя, в негово отсъствие, без да бъде надлежно уведомен за съставяне на акта. Поканата за съставяне на акта била връчена на работник на ЮЛ, а не на управителя или на друго лице, което е натоварено със задължението да получава кореспонденцията на дружеството. На 05.07.2023 г. е направен опит да бъде връчен съставеният АУАН на представител на ЮЛ, но той отказал да го получи.

На 13.11.2023 г. било издадено от Директора на ОДБХ – гр. я. НП № ***, с което на жалбоподателя ЮЛ за нарушение на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД, на основание чл.417, ал.2 от ЗМВД е наложено посоченото по-горе административно наказание, като в НП е посочено, че административното нарушение е извършено на 28.04.2022 г.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - АУАН, НП, разписка за връчване на АУАН, документи за връчени пратки, Писмо от Директора ОДБХ –я. /12.06.2023 г., Констативен протокол № *** г., Предписание ***г., предписания и констативен протокол, представени в с.з., прочетени на основание чл.283 от НПК.

Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетеля-инспектор, който съставил АУАН и на свид. А.Т., т.к. същите в по-голямата си част са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло с приетите и прочетени от съда писмени доказателства, касаещи административното нарушение. Съдът не кредитира онази част от показанията на свид. Ал.т. и свид. Ал.М., че не е имало изтичане на отпадни води от фермата към нивата, т.к. в Констативния протокол № *** г. е видно, че е имало изтичането на фекални води от фермата към процесната нива. От посочените гласни и писмени доказателства се установява, че е извършено нарушението, като има неточно описание на нарушението от фактическа и правна страна в АУАН и НП, а АУАН и НП са незаконосъобразно издадени.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по сьщество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са незаконосъобразно издадени от процесуално-правна страна, съобразно императивните разпоредби на ЗАНН. Нарушени са разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В АУАН е посочено, че деня на извършване на административното нарушение е 28.04.2023 г., а в НП – 28.04.2022 г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.132, ал.1, т.20 от ЗВМД има бланкетен характер и препраща към 2 общите разпоредби на чл.7, ал.1 от този закон, която съдържа редица алтернативни хипотези. И в АУАН, и в НП никъде не е конкретизирано по коя от хипотезите от фактическа и правна страна на чл.7, ал.1 от ЗВМД е следвало да бъде подведен под отговорност настоящия жалбоподател, което ограничава съществено правата на последния да узнае в какво точно се обвинява от фактическа страна и да узнае още при образуване на административнонаказателното производство, които точно материални норми е нарушил, имайки предвид даденото предписание, което не е формулирано съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗМВД във връзка и със съответните подзаконови нормативни актове, касаещи процесния казус. Не е точно формулирана и администаративнонаказателната норма – в НП е посочено, че ЮЛ се санкционира по чл.417, ал.2 от ЗВМД, но всъщност точната квалификация, която изяснява за какво нарушение е санкциониран жалбоподателя е по чл.417, ал.2 вр. ал.1 от ЗВМД. Следва изрично да се отбележи, че е нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като категорично е установено, че не е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН – АУАН не е съставен в присъствието на представител или пълномощник на ЮЛ, а поканата за неговото съставяне е връчена на лице, което не е представител или пълномощник на ЮЛ, или служител, който е оторизиран да приема кореспонденцията на дружеството. Само тогава, когато са спазени визираните повелителни правни норми от ЗАНН и съответния нормативен акт, който е нарушен, и АУАН, и НП са изготвени съгласно процесуалните изисквания на тези закони, може да се приеме, че правото на защита на нарушителя не е нарушено. В случая се касае за съществено ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, т.к. при съставяне на АУАН и налагане на наказанието с НП той не е можел да разбере всъщност кога е извършил административното нарушение и за какво точно административно нарушение от фактическа и юридическа страна е санкциониран, като актът не е съставен по императивно предвидения ред на ЗАНН. Недопустимо е да има противоречие или неяснота между визираните правни норми и фактическото описание на нарушението. В противен случай се ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя, спазването на което е процесуална предпоставка и гаранция за законосъобразното протичане и приключване на административнонаказателното производство.

Сьдьт споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП като незаконосъобразно от процесуална страна, а отхвърля като неоснователни съображенията на представителя на наказващия орган за потвърждаване на НП, защото допуснатите процесуални нарушения са съществени по своя характер и не могат да бъдат отстранени от съда, съобразно разпоредбите на ЗАНН, поради което НП като незаконосъобразно трябва да бьде отменено, без съдът да се произнася по съществото на делото, макар от доказателствените материали да се установява, че процесното административно нарушение е извършено.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото – сумата от 400 лв. за участието на адвокат и 2,60 лв. за получаване преписи от материалите по делото или общо 402,60 лв. -, съобразно разпоредбите на чл.63д, ал.1 от 3

ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, платими от бюджета на наказващия орган.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, я.ският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № НП *** г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – я., с което на „***“ ООД, ЕИК: ...., седалище и адрес на управление: с. ***, обл. я., ул. ...., представлявано от Т. С. Т., за нарушаване на чл.132, ал.1, т.20 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на основание чл.417, ал.2 от ЗВМД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – я., ЕИК: .... ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК: ...., направените по делото разноски в размер на 402,60/четиристотин и два лева и 60 стотинки/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – я.: _______________________

4