Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 25.02.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 65/2025
Вид
Решение № 61
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
Аделина Тушева, Албена Миронова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Монтана, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателят Р. Д. П. в качеството на длъжник по изп. дело № 1-263/2024г. по описа на СИС при РС Монтана обжалва постановление от 19.11.2024г. на ДСИ, с което е оставено без уважение искането му за за намаляване по възражение за прекомерност разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение. Твърди се в жалбата, че приетото за плащане от ДСИ като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение от 1485 лева е прекомерно с оглед фактческата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до 200 лева, съоътветстващи на обема на предоставената правна помощ и липсата на извършени релано процесулани действия извън подаване на молба за образуване на дело с посочен способ за изпълнение. Твърди се, че неплатената част от дължимата издръжка към датата на образуване на делото е 2220 лева и с оглед този размер договореното и платено възнаграждение е прекомерен, като е неясно какви процесуални действия би извършил пълномощника на взискателя към момента на приемане от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение като разноски по изпълнението, дължими от длъжника. Иска се отмяна на обжалваното постановление и намаляване дължимото от длъжника като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение до размер 200 лева .

Взискателят по изпълнението Ю. Й. П.а чрез пълномощника си адвокат С. Т. оспорва жалбата с твърдения за съобразяване платеното адвокатско възнаграждение с дължимия 1 размер издръжка на двете деца до навършване 18-годишна възраст, като се позовава на разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК, според която съдът няма право да намалява възнаграждението под минималния размер, определен по реда на чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В обясненията си ДСИ излага хронология на извършените по изп.дело действия и становище за неоснователност на жалбата с твърдение, че адвокатското възнаграждение е съобразено с чл. 7, ал.2 във връзка с чл.10,ал.1,т.1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, становището на взискателя, обясненията на съдебния изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК акт на съдебния изпълнител от 19.11.2024г. , с който е оставено без уважение искане за намаляване поради прекомерност адвокатско възнаграждение, представляващо разноски по изпълнението, поради което е допустима за разглеждане.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред ДСИ при РС Монтана по молба от 09.09.2024г. на Ю. Й. П.а от гр. М в качеството й на законен представител на малолетните Е и Н , подадена чрез пълномощник адвокат С и изпълнителен лист № 31 от 16.08.2024г. , издаден от Окръжен съд Монтана по в.гр.дело № 199/2024г. по описа му против Р. Д. П. за заплащане месечна издръжка на двете деца, считано от 01.01.2024г. в общ размер 670 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, съобразно падежа й. Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 27.08.2024г. с предмет образуване, процесуално представителство и защита по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителния лист № 31, издаден по в.гр.д. № 199/2024г. по описа на МОС с договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение 1485 лева.

С постановление от 07.10.2024г. ДСИ е разпоредил връчване покана за доброволно изпълнение на длъжника /ПДИ/ , като е признал в полза на взискателя и в тежест на длъжника разноски , включващи и адвокатско възнаграждение от 1485 лева. На 21.10. 2024г. е разпоредно вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, посочени в молбата за образуване на изпълнително дело. ПДИ и съобщение за приетите от ДСИ разноски на взискателя, дължими по изп.дело е връчено на длъжника на 30.10.2024г. , като с възражение от 07.11.2024г. длъжникът чрез пълномощник адвокат М. Миленова е оспорил размера на приетото като разноски адвокатско възнаграждение от 1485 лева като прекомерен с искане за намаляването му до 200 лева. С обжалваното постановление от 19.11.2024г.

2 съдебният изпълнител е приел възражението за неоснователно с мотиви, че адвокатското възнагрждение е съобразено с предмета на изпълнителното дело и чл.7,ал. 2,т.2 във връзка с чл. 10,ал.1,т.1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установените по делото обстоятелства, въззивният съд от правна страна приема следното:

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че нормата на чл. 78,ал. 5 от ГПК е приложима и в изпълнителния процес. Въпросът за разноските в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Правната възможност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането за намаляването на възнаграждението, е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо и пред който е повдигнат въпросът относно разноските, а неговото постановление относно разноските, включително при отказ да уважи възражение по чл. 78,ал.5 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78,ал.5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай, предвид Решението на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и създадената съдебна практика след приеменето му не е ограничен от минималния установен в наредба 1/2004г. размер.

Към дата 07.10.2024г., когато ДСИ е приел за плащане от длъжника разноски на взискателя за адвокатско възнагрждение дължимата от длъжника сума по приложения изпълнителен лист е в размер на 2956.86 лева главница и 19.21 лева лихва, видно от приложено заключение на вещо лице, като тази сума е посочена и във връчената на длъжника ПДИ.

С оглед разпоредбата на чл. 10,т.1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / изм. заглавие ДВ бр. 14 от 2025г./ за образуване на изпълнително дело е предвиден размер на адвокатското възнаграждение от 200 лв., а съгласно т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните 3 възнаграждения предвидени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай действията на адвокат Т. са се ограничили до подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая възбрана и продажба на недвижими имоти. Подадена е и молба от 27.12.2024г., с която е поискано налагане на запор върху вземания по установени банкови сметки на длъжника. Други процесуални действия в защита на взискателя пълномощникът му към настоящия момент не е извършвал.

При съобразяване извършените от пълномощника на взискателя действия , размера на вземането за събиране на което са предприети изпълнителни действия , както и предвид обстоятелството, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78,ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ДСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 1485 лева следва да бъдат намалени до размер 500 лева, включващ 200 лева възнаграждение за образвуване на изпълнително дело, както и 300 лева за процесуално представителство, съобразени с дължимата по изпълнителния лист сума към датата на връчване ПДИ, включително и с разпоредбата на чл.7,ал.,т. 2 във връзка с чл. 10,ал.1 от Наредба 1/2004г. .

Предвид предмета на изпълнителното дело, а именно дължима месечна издръжка, то задълженията за такава с ненастъпил падеж не следва да се съобразяват при преценката за основателност на възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

При продължаващо принудително изпълнение и липса на доброволно плащане на месечните задължения, то няма пречка ДСИ да приеме като разноски на взискателя пълния размер платено адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид и това , че преценката за дължимите в изпълнението разноски би следвало да се направи едва в края на изпълнителния процес по аналогия с етапа, на който се преценява дължимостта на разноските в исковия процес / чл. 81 от ГПК/.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 19.11.2024г. , в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя над 500 лева е неправилен и следва да бъде отменен.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ДСИ , обективиран в постановление от 19.11.2024г. по изпълнително дело № 1-263/2024г. по описа на СИС при РС Монтана да намали по възражение на длъжника Р. Д. П. поради прекомерност призантите към 07.10.2024г. разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПОСТАНОВЯВА :

4

НАМАЛЯВА на основание чл. 78,ал.5 ГПК разноските, дължими от длъжника към датата на получаване ПДИ за платено от взискателя по изпълнително дело № 1-263/2024г. на СИС при РС Монтана адвокатско възнаграждение от 1485 лева на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5