Решение № 255 от 07.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201378 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на С. Б. Б. от град София с ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К, № 9795458 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, не се явява представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят С. Б. е санкциониранапри при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на МПС – лек автомобил „М.“ рег. № ... Това МПС на 06.09.2024 година, в 09,51 часа, в обл.Пазарджик, на АМ Тракия, км.106 , в посока на движение към град Пловдив, се движело с превишена скорост от 154 км/ч, при максимално разрешена 140 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост 159 км/ч, т.е.

1 превишаване на скоростта със 19 км/ч, но от това превишаване били извадени 3%, т.е. 4,77 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишаването на скоростта със 14 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на 22.09.2025 год. /разписка на л.15 в делото/, а жалбата против ЕФ бил подадена чрез ОДМВР – Пазарджик до РС Пазарджик на 06.10.2025 г., при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че в хода на административно наказателното производство по безспорен начин се доказа факта на извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В ЕФ изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законовия срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, същият правилно е бил привлечен към отговорност в качеството му на собственик на процесното МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано. Ето защо възраженията в тази посока са неоснователни.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и 2 автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишаване. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик, съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС – посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1 № 120cd11, мястото на нарушението – обл. Пазарджик, АМ Тракия км.106, както и посоката на движение – към град Пловдив.

Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос /лист 9 в делото/. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.

21, с ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Като се има предвид фотосите, направен от ARH CAM S1 с № 120cd11, 3 придружаващи ЕФ и имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближващите се автомобили. Установява се конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, който се е движел в изпреварващата лента.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /лист 9 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от АТСС.

ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която е разпечатан на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност. Ето защо възраженията в тази насока са неоснователни.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка за техническа изправност на л. 17 – л.18 в делото.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че извършеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДв.П от страна на жалбоподателкя е доказано по един несъмнен начин.

Неоснователно е възражението и направеното въз основа на същото доказателствено искане за липса на указване с пътен знак Е24 от ППЗДвП, че в процесния пътен участък се установяват нарушения с АТСС. Действително мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително обозначено с поставянето на пътен знак Е24, но с измененията на чл.165 ал.2, т.8 от ЗДвП още през 2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало 4 изискването и за оповестяване на мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съображенията за което са следните:

В контекста на цитираната нормативна уредба, неспорно в съдебната практика е разбирането, че електронния фиш по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие (така изрично чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване(така ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д.

№ 1/2013 г.). Казано с други думи, специфичния характер на електронния фиш се изразява в това, че той е акт с който едновременно се констатира нарушението и се налага съответното административно наказание.

Както се посочи, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, административното нарушение се установява и заснема с автоматизирано техническо средство или система. Това указание на закона, съотнесено към легалната дефиниция, възведена в §1, т. 1 от ДР на ЗАНН, според която електронния фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител означава, че констатирането на административното нарушение, което в общия случай се обективира във формата на писмен АУАН, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се осъществява посредством автоматично заснемане и обективиране на данните на магнитен носител. Сиреч, в момента на автоматичното заснемане на нарушението, то е установено и обективирано на магнитен носител, който осъществява функцията на писмен АУАН, издаван в общия случай на констатиране на административно нарушение. Следователно, именно заснемането и обективирането на данните на магнитен носител е момента в който е налице „… съставен акт за установяване на нарушението …“ по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл, последващото разпечатване на вече създадените електронни данни на хартиен носител, не може да квалифицира като момента в който следва да се приеме, че нарушението е установено. Указанието на §1, т. 1 от ДР на ЗАНН е ясно – електронния фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система, а не писмено обективирано изявление на контролен орган, какъвто е АУАН. Ето защо, в случая поначало не е мислимо наличието на хипотеза на неспазване на давностните срокове, установени в чл.