Решение № 20 от 30.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Разлог, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20211240200421 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по повод жалба, депозирана от „К..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Ч.“№4, против НП №573581-F577767 от 22.04.2021 г. на Н-к о.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложена „имуществена санкция“ от 3`000.00 лв.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явявана, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки, в които навежда довод, че нарушението е доказано от събраните писмени доказателства.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 21.10.2020 г. била извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - гостилница, находящ в се г.Р., у.Х.Б.№54, стопанисван от „К.."ЕООД с ЕИК*, представлявано от А.В.К. По време на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел „E..", което притежава операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми. От изведения дневен финансов отчет (междинен отчет) №0012544 от 21.10.2020 г. било установено, че дневният оборот от извършени продажби, отчетени чрез издаване на фискални касови бележки, е 155,50 лева. От опис на парите в касата, изготвен от А.В.К. - управител в търговския обект, се установява, че фактическата наличност на парични средства в касата на обекта е 382,85 лева. Разликата между фактическа наличност и разчетена касова наличност от ФУ е положителна, а именно: 227,35 лева повече в касата на обекта.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол серия АА №0458366/21.10.2020 г. С връчването на протокола била връчена и покана, 1 инкорпорирана в същия, за явяване на представител на дружеството на 30.10.2020 г. в г.Б., у.„Г.П.“№2, за съставяне и връчване на АУАН.

На 30.10.2020 г. за дружеството-жалбоподател се явил управителят на дружеството – А.К. и в негово присъствие бил съставен АУАН серия АА №F577767/30.10.2020 г. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ, във вр. с констатациите на проверяващите. Актът е надлежно предявен и връчен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН серия АА №F577767/30.10.2020 г. било издадено атакуваното НП №573581-F577767 от 22.04.2021 г. на Н-к о.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 3`000.00 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Оспореното НП и предхождащият го акт за установяване на адм. нарушение формално са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и съдържат необходимите изискуеми от закона реквизити.

Като свидетели по делото са разпитани лицата Е.В. и А.С.З. – лицата, които са извършили проверката.

Свидетелят В. сочи, че не си спомня точна дата на проверката, но обектът представлявал „Г.“. Свидетелят извършил контролна покупка, за което не бил съставен фискален бон. След като се легитимирали, свидетелите направили междинен отчет от фискалното устройство, с цел да засекат касовата наличност, при което била констатирана положителна разлика.

Показанията на свидетеля З., потвърждават изложената фактическа обстановка в УАУН.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото.

Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви.

На 29.10.2020 г. н-к на о.„ОД“-С. в ГД„Ф.к.“ при ЦУ на НАП, издал на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №ФК-С753-0458366/29.10.2020 г., с която разпоредил „запечатване“ на обекта „лавка“ за срок от 14 дни и „забрана за достъп“ до него.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно Решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/21 /дело, инициирано по преюдициално запитване по отношение кумулирането на санкциите по чл.185, ал.1 и чл.186 от ЗДДС/, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата с-ма на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В решението на СЕС е посочено, че съгласно чл.50 от Хартата на основаните права на ЕС /Хартата/ никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът „ne bis in idem“ забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице.

Съгласно мотивите към Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в чл.185 и в чл.186 от ЗДДС, изглежда е автоматично, 2 тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на чл.118, ал.1 от този закон, данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки.

Поради това Съдът на ЕС приема, че такова кумулиране сякаш не зависи от изчерпателно определени условия, поради което се констатира, че националната правна уредба не изглежда да съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в чл. 50 от Хартата.

В Решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/21 се сочи и че кумулираното действие на имуществената санкция и запечатването на помещение може да надхвърли тежестта на извършеното от жалбоподателя в главното производство нарушение и да се окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност.

От данните по настоящото дело се установява, че на жалбоподателя са наложени както принудителна адм. мярка, която мярка се изразява в запечатване на търговския обект на жалбоподателя и забрана за достъп до него, така и имуществена санкция, определена чрез процесното НП. Принудителната адм. мярка е наложена на 29.10.2020 г., когато е издадена съответната заповед, а НП е съставено на 22.04.2021 г. В случая и двете наложени санкции /имуществената санкция и запечатването на обекта/ могат да се приемат като тежки. При това положение наложените кумулативни санкции за разликата между фактическата и касова наличност на паричните средства в проверявания обект, се явяват несъразмерно тежки, достатъчно е било да се наложи само едно от тях. В случая първото по време наказание е запечатването на търговското помещение. Впоследствие наложената имуществена санкция води до значителна несъразмерност на наказанията спрямо конкретното нарушение. Действително, в ЗДДС като че ли не е била предвидена възможност да се налага само една от мерките, измежду определените такива по чл.185 и чл.186 от същи закон. Следва, обаче, да се отчете приетото от СЕС по дело С-97/21, че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

При това положение, наложената впоследствие имуществена санкция е била недопустима, тъй като по този начин се е определило и наложило второ наказание за едно и също неправомерно деяние. В случая е без значение обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителна адм. мярка е произвела незабавно действие /дали е било допуснато предварително изпълнение/ и дали впоследствие е била оспорена и евентуално отменена. От значение е фактът, че за констатираното нарушение НО е наложил санкция, под формата на запечатване на търговски обект, след което не е следвало втори път да санкционира нарушителя, понеже второто санкциониране води до значителна непропорционалност на наложените наказание, спрямо конкретното нарушение.

Всичко изложено дотук налага извод, че оспореното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. При този изход на делото жалбоподателят има право на сторените от него съдебни разноски, а именно – 450.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Именно тази сума следва да му бъде репарирана от насрещната страна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №573581-F577767 от 22.04.2021 г. на Н-к о.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на 3

„К..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от А.К., с адрес: г.Р., у.„Ч.“№4, е наложена „имуществена санкция“ от 3`000.00 лв., за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

ОСЪЖДА Н-к о.„ОД“-С. в ЦУ на НАП, Д А ЗАПЛАТИ на „К..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от А.К., с адрес: г.Р., у.„Ч.“№4, сумата от 450,00 лева, представляващо заплатено адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4