Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 13.05.2026, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 547/2025
Вид
Решение № 32
Подписан
13.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Средец, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20252170100547 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, представлявано от Петр Валента и Христо Маринов- управители, седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Триадица, бул.“България“ № 81 В, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу И. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Голямо Буково, общ.Средец, за следните суми: сумата от 502,34лв. (петстотин и два лева и тридесет и четири ст.) –представляваща неизплатена главница по договор за кредит № 4053745104/22.12.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, сумата от 43,01лв.(четиридесет и три лева и една ст.)възнаградителна лихва за периода от 25.03.2023г. до 25.06.2023г., сумата от 56,11лв.(петдесет и шест лева и единадесет ст.)- обезщетение за забава за периода от 25.03.2023г. до 27.07.2023г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.08.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена Заповед № 214/31.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 379/2023г. по описа на РС-Средец. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от страна на особения представител на ответника .

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирана е писмена молба, с която се поддържат предявените искове и е направено изрично искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на законните предпоставки.

Ответникът, нередовно призован, не се явява. За него се явява особеният представител адв.К. - БАК. Същият счита, че исковата молба е основателна и доказана.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона, съдът намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между Ти Би Ай Банк ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 1

4053745104 от 22.12.2022г. с размер на кредита – 699лв. , която сума е предоставена на ответника по предоставената от него лична банкова сметка в Ти Би Ай Банк ЕАД. Срокът на договора е 25.06.2023г. Ответникът се е задължил към ищеца и със следната сума:

30,62лв. -включваща в себе си застраховка „защита на кредита“. Общият размер на кредита със застраховката е 729,62лв. Ищцовото дружество е превело сумата от 30,62 лева застрахователна премия на Кардиф Общо застраховане. Посочена е договорна лихва,в размер на 88,41лв. при лихвен процент: 40,43% и ГПР 47,31 %, като общата сума за връщане е 818,03лв. Посочените обстоятелства са изводими от представените от ищеца писмени доказателства.

Поради необслужване на кредита от страна на ответника –кредитополучател от страна на Ти Би Ай Банк ЕАД е инициирано ч.гр.д. № 379/2023г. по описа на РС-Средец и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Поради връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК е указано на ищеца да предяви иск за вземането си.

Междувременно вземането е цедирано на ищеца АПС Бета България ЕООД на 31.10.2024г. , видно от представените към исковата молба писмени доказателства, което дружество се легитимира като ищец по настоящото дело. Предявените от цесионера искове са процесуално допустими, тъй като видно от обективираните в т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, при частно правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповед за изпълнение, до предяване на иска по чл.422 от ГПК, какъвто е настоящия случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът заявител в заповедното производство, с приложение на нормата на чл.226 от ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

По делото е безспорно, че към настоящия договор за паричен заем са приложими императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК, за които съдът следи служебно на основание чл.

7, ал. 3 ГПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му, както и да се посочат допусканията, при които е извършено изчислението. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I ТО на ВКС и Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II ТО на ВКС. Самото посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава, че не е изпълнено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По арг. от чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи такива (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по кредита.

2

Тоест стойността на ГПР онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК под "общ разход по кредита за потребителя" следва да се разбират всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

От материалите по делото е видно, че в процесния договор за потребителски кредит е налице информация за допусканията, при които ГПР е изчислен, но сред тях липсва информация за конкретните разходи по кредита, взети предвид за изчислението на ГПР.

Последният е посочен единствено като краен процент. По този начин обаче потребителят е бил лишен от възможността да се запознае в пълнота с условията по договора за кредит към момента на сключването му, поради което е бил е лишен от възможността да извърши икономически обоснован избор преди сключване на договора за кредит чрез съпоставка с други кредитни продукти, предлагани от трети лица.

В случая договорът за застраховка и договорът за кредит са сключени в един и същ ден, като уговорената застрахователна премия е посочена в договора за кредит и е следвало да се заплаща заедно с вноските по кредита. При сключване на договора за застраховка банката е действала като застрахователен агент на застрахователя, а кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма, договорена между кредитодателя и застрахователя. Обсъдени в съвкупност тези обстоятелства сочат, че по същността си застрахователната премия е разход за кредитополучателя, който е пряко свързан с кредита и е бил предварително известен на кредитодателя. Договорът за застраховка е сключен с цел да се обезпечат вземанията на кредитодателя. Тоест договорът за застраховка е сключен във връзка с договора за кредит и това е било задължително условие за предоставянето на кредита, въпреки че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит е посочено обратното. Този извод се основава на обстоятелството, че клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит са предварително подготвени от страна на кредитодателя – те са включени в бланката на договора за кредит. А по делото няма никакви доказателства, че кредитополучателят потребител е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите от договора за кредит. Освен това в хода на процеса ищецът не е представил задължителния формуляр за предоставяне на преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, от който да се установи какви биха били условията по кредита, ако договор за застраховка не беше сключен. Отделно включването на застрахователната премия в размера на главницата е било извършено от кредитодателя, за да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да надвиша петкратния размер на законната лихва за забава.

Видно от гореизложеното, в процесния договор за кредит ГПР не е коректно изчислен.

3

Тоест в случая договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПР. Това нарушение обуславя на основание чл. 22 ЗПК недействителността на целия договор за потребителски кредит .

При недействителност на договора за потребителски кредит по арг. от чл. 23 ЗПК потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит.

Потребителят не дължи никакви разходи (такси, лихви и други подобни разходи), уговорени по недействителния договор. Или с други думи чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя.

Не се дължи и обезщетение за забава – арг. от Решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на I ТО на ВКС.

Следователно в настоящия случай И. Ч. дължи да върне само остатъка от предоставената му за ползване кредитна сума, който се претендира в настоящото дело като главница, а именно 256,84 евро с левова равностойност 502,34 лв. Договорна и мораторна лихва в случая не се дължат поради недействителността на договора за потребителски кредит. Поради това акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат двете страни, като такива е претендирал само ищецът. Видно от материалите по делото ищецът е направил следните разноски в заповедното производство, които са уважени от съда- 25лв. платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение или всичко в размер на 75 лева, съответно 38,35 евро. В исковото производство ищецът е направил разноски, както следва: 102,50 лева, съответно 52,41 евро –платена държавна такса за водене на делото и 11,19лв. съответно 5,72 евро- държавна такса по чл.102з, ал.3 от ГПК, и 100 евро –изплатено възнаграждение особен представител /разликата до внесения депозит от 200 евро е върната на ищеца/ , 51,13 евро юрисконсултско възнаграждение или всичко 247,61 евро . Тоест съобразно уважената част от исковете следва да се възложи в тежест на ответника сумата от 206,80 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Голямо Буково, общ.Средец, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, представлявано от Петр Валента и Христо Маринов- управители, седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Триадица, бул.“България“ № 81 В, следните суми:

4

256,84 евро с левова равностойност 502,34 лв. –представляваща неизплатена главница по договор за кредит № 4053745104/22.12.2022г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, което вземане е цедирано на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, по силата на договор за продажба на вземания от 31.10.2024г.,ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 07.08.2023г. до изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 214 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 31.08.2023г., постановена по ч.гр.д. № 379/2023г. по описа на РС-Средец, и изпълнителен лист № 186/31.08.2023г.