Решение № 3347 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330116910 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Г. и А. Д. Г. против „Профи Кредит България” ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците следните суми: сумата в размер от по 10 лева – недължимо платена при липса на основание възнаградителна лихва и сумата от по 114.24 лева– недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***, сключен между наследодателя на ищците Д. Н. Г. и Профи кредит България ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. /Размерът на исковите претенции е съобразен с допуснатото с Протоколно определение от 26.06.2024 год. увеличаване на исковата претенци и уточнителна молба от 08.05.2024 год../

В исковата молба се твърди, че между Д. Н. Г., в качеството му на кредитополучател и „Профи Кредит България” ЕООД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ***, като 1 впоследствие Г. починал, а пълномощникът на наследниците депозира в съда исковата молба. В договора за кредит била уговорена и възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Към договора било сключено допълнителни споразумение, по силата на което се предоставял допълнителен пакет услуги, изразяващ се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяната на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на допълнителния пакет услуги, следвало да бъде допълнително заплатено възнаграждение. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен, доколкото е сключен в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.12 ЗПК. Досежно възнаградителната лихва се възразява, че същата е нищожна и поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави, а по отношение на клаузата за заплащане на допълнителния пакет услуги – че същата противоречи на материалния закон, в частност нормата на чл. 21, ал.1 ЗПК.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В допълнително становище се посочва, че ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 1000 лева главница, разпределена на 24 месечни погасителни вноски. Размерът на вноската по кредита била 59,65 лева месечно, при ГПР в размер на 38,30%, лихвен процент на ден от 0,11%, както и годишен лихвен процент от 45,36%. Общата дължима сума била 1431,66 лева. За предоставянето на т.н. „допълнителни услуги“ следвало да се заплати сума в размер на 1237,68 лева, при размер на вноската по допълнителния пакет от 51,57 лева. Общото задължение по кредита и допълнителния пакет бил в размер на 2669,34 лева, при обща вноска в размер на 111,22 лева.

Ищецът твърди, че сключения договор за потребителски кредит бил изплатен изцяло, съгласно погасителния план.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Излага съображение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

2

Неоснователни били твърденията за нищожност на договора за потребителски кредит и за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че договорът за кредит отговарял на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК за писмена форма, хартиен носител, както и на изискването му за сключване по ясен и разбираем начин. Сочи, че в договора бил посочен общия размер на кредита от 1431,66 лева, сборуван от отделни стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода договорна възнаградителна лихва. Отделно бил посочен размерът на уговореното задължение за всяка една от закупените пожелание на ищеца допълнителни услуги в общ размер на 1237,68 лева, както и размерът на общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги, а именно сумата от 2669,34 лева. Освен описаните задължения, към договора за кредит бил предоставен и погасителен план, в който ясно и четливо бил посочен размерът на всяка вноска за главница, възнаградителна лихва и допълнителни услуги, както и падежът на вноската. Сочи, че лихвения процент е фиксиран, а не променлив, поради което било достатъчно да бъде посочен размерът на същия в договора. Твърди се, че посочения в договора ГПР е фиксиран, като абсолютна процентна стойност -45,36%. В общите условия от договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Било установено и правото на кредитополучателя при погасяване на главница по договора, при поискване да получи безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план. Счита, че уговореният размер на възнаградителна лихва в договора не противоречи на добрите нрави.

Неоснователно било твърдението на ищеца, че уговорената клауза за предоставени допълнителни услуги е нищожна. Сочи, че кредитополучателят е бил добре информиран за предоставените допълнителни услуги и е изявил изрично желание да се възползва от тях. Счита за неправилно твърдението на ищеца, че предоставените допълнителни услуги по своята същност били действия по усвояване и управление на кредита и клаузата за уговореното им възнаграждение не била нищожна. Счита, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, поради това, че в договора за потребителки кредит не били посочени видът, размерът и действието, за което било начислено възнаграждението за допълнителните услуги. Сочи, че видът на действието е уговорено в общите условия и в допълнителното споразумение, и двете неразделна част от договора, както и че размерът е също уговорен в 3 договора – дължимото възнаграждение за предоставените допълнителни услуги. Излагайки тези аргументи, ответникът счита, че клаузата за предоставянето на последните не е нищожна.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

Видно от приобщената по делото Удостовеление за наследници изх. № *** ищците са наследници на починалия на *** Д. Н. Г..

Между страните не е спорно, а и водно от представения Договор за паричен заем от *** /л.32/, между наследодателя на ищците и ответното дружество е сключен процесният договор за паричен заем № ***, по силата на който на Д. Г., заемодателят е предоставил сумата в размер от 1000 лева, която следвало да се върне на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 59,65 лева. Бил договорен ГПР в размер на 45,36 % и годишен лихвен процент в размер на 38,30 %, с дължима обща сума по кредита 1431.66 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги било договорено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1237.68 лева, което също било разсрочено на 24 месечни погасителни вноски от по 51.57 лева всяка.

По делото не се спори, а и видно от представената от дружеството ответник справка /л.42/ по процесния кредит общо изплатената сума към дата 28.12.2023 год. е в размер на 1248.49 лева.

За да е основателен предявеният иск обаче, следва да се установи, че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика 4 на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1) при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - така изрично решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о, решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова с оглед изложените принципни постановки, съдът при разрешаването на настоящия правен спор, следва да обсъди наведените от ищцата доводи за недействителност на договора за заем, а също и да извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, следи служебно.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 5 са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителен пакет услуга. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен пакет услуги" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР /видно от направеното изявление в отговора на исковата молба – л.23 гръб/ като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителен пакет услуги.". Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителен пакет услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.