Решение № 8756 от 15.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8756 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110118757 по описа за 2024 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Л. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. “,, чрез адв. Н. И. Я. от Старозагорската адвокатска колегия.

В исковата молба се твърди, че между Г. А. и 20-то Основно училище “,ов” ЕИК ,5 е сключен трудов договор от 09.02.2023г. на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ, а именно – за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Длъжността, за която е сключен този договор е “ресурсен учител”, а служителката е назначена на 4часов работен ден с основна заплата 630 лева. Срочният договор бил прекратен с назначаването на титуляр на длъжността след проведен конкурс.

Освен горния договор, между Г. Адамска и 20-то Основно училище “,ов” е бил сключен и безсрочен трудов договор от 30.11.2020г. за длъжността “училищен психолог” за 8 часа на ден. Възнаграждението по този договор е 1727 лв. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните на 05.09.2023г.

На основание чл.39, т.3 от Колективния трудов договор № ДО 1.269/06.12.2022г., служителката, като член на синдикална организация, имала право на 56 работни дни годишен отпуск. За периода от 01.07.2023г. до 31.08.2023г. включително на служителката било разрешено ползването на платен годишен отпуск в общ размер на 44 работни дни.

Прави претенция за заплащане на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по допълнителния трудов договор: за м. юни 2023г. Г.

Адамска била полагала труд по срочния трудов договор по чл.68, ал.1, т.4 КТ, 1 за което е получила и дължимото трудово възнаграждение в уговорения размер. Въпреки това за периода на платения годишен отпуск служителката не е получила възнаграждението дължимо й на основание чл.177, ал.1 КТ по срочния трудов договор, прекратен на 01.09.2023г. с постъпването на работа на Мая С. след проведен конкурс на длъжност “ресурсен учител”. Твърди, че ответната страна дължи на ищеца на основание чл. 177 от КТ възнаграждение за времето на ползване на платения годишен отпуск по допълнителния трудов договор за длъжността “ресурсен учител” за периода от 01.07.2023г. до 31.08.2023г. включително, в размер на 1576.44 лева.

Претендира заплащане на увеличението с 15% на основното трудово възнаграждение по допълнителен трудов договор за длъжността “ресурсен учител”. С АНЕКС № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № ДО 1-269/06.12.2022г. се изменял чл.27, ал.2, т.3 от същия договор, с който се определя процента на увеличение на основната работна заплата на педагогическия персонал с 15%, считано от 01.01.2023г. Съответно за периода от датата на сключване на срочния трудов договор – 09.02.2023г. до датата на неговото прекратяване – 31.08.2023г. на служителя Г. Адамска не е била изплатена от работодателя със задна дата увеличението на основното трудово възнаграждение с 15%.

Същото е с размер на 754.75 лева за 6м. и 14 дни, представляващи 112.65 лева за всеки пълен отработен месец и 78.85 лева за 14 дни от м. февруари 2023г.

Прави претенция за заплащане на дължимите суми за социално-битово и културно обслужване по чл.292 и сл. КТ по основния трудов договор за длъжността “училищен психолог” за периода от 01.01.2023г. до 05.09.2023г. и по допълнителния трудов договор за длъжността “ресурсен учител” от датата 09.02.2023г. до 31.08.2023г. в общ размер на 800 лева.

Прави претенция за заплащане на дължимите суми за допълнително трудово възнаграждение по основния трудов договор за длъжността “училищен психолог”, дължимо по реда на Наредба М4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда. Ищцата била представила до работодателя попълнена карта за оценка, но не е получила обратно оценката от оценителната комисия. Съответно не е имала възможността да се запознае и/или да възрази на крайната си оценка. След като в нормативно определените срокове не й е връчена корекция на поставената от нея оценка от 73 точки, то следвало да се приеме, че тази оценка е приета и одобрена от колективния орган. На подадената от Г. Тодорова оценка – 73т., следвало да й бъде заплатена сумата от 1749.06 лева.

Моли съда да осъди ответника да заплати на Г. Л. А,ва:

Дължимото трудово възнаграждение за периода на платения отпуск от 01.07.2023г. 31.08.2023г. вкл. по допълнителен трудов договор за длъжността “ресурсен учител” в размер на 1576.44 лева., заедно с лихвата за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата на пълното изплащане на главницата.

Увеличението с 15 % на основното трудово възнаграждение по 2 допълнителен трудов договор за длъжността “ресурсен учител” за периода от 09.02.2023г. до 31.08.2023г. в размер на 754.75 лева, представляващ сбор от сумите за 6 месеца и 14 дни, заедно с лихвата за забава, дължима върху търсената сума от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на главницата.

Сумите за СБКО по основния трудов договор за длъжността “училищен психолог” за периода 01.01.2023г. до 05.09.2023г. и по допълнителен срочен трудов договор за периода от 09.02.2023г. до 31.08.2023г. в общ размер на 800.00 лева, заедно с лихвата за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата на изплащането.

Възнаграждение по основния трудов договор за длъжността “училищен психолог”, дължимо при условията на Наредба № 4/20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда в размер на 1749.06 лева, заедно с лихвата за забава, дължима от завеждане на исковата молба до датата на изплащането.

Направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че на ищцата е заплатено възнаграждение по време на ползване на платен годишен отпуск по допълнителния трудов договор. Сочи, че не дължи увеличението в размер на 15% по анекса към ДТД от 10.08.2023г. Намира претенцията за заплащане на суми по социално-битово и културно обслужване за недопустима, тъй като подобно решение може да се вземе само от общото събрание на работниците и служителите. Сочи, че не дължи претендираното допълнително трудово възнаграждение, тъй като част от него е прихваната със стойността на загубения от служителя лаптоп, а другата част е платена.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представено допълнително споразумение към Трудов договор № 18/30.11.2020г. от 04.09.2023г., съгласно което основното месечно трудово възнаграждение на ищцата се определя в размер на 1727.30 лева.

Представен е АНЕКС № Д01-192/10.08.2023г. към КТД № Д 01-269 от 06.12.2022г. Видно от Анекса текстът на чл.27 от КТД се изменя, както следва:

“Чл.27.

2) За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: /... / а. Ресурсен учител - 1709 лв. /... / (2) Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. (3) Част от средствата по ал. 2 за 3 увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /".

Представен е Трудов договор № 61/09.02.2023г. и длъжностна характеристика към него на длъжност “ресурсен учител” с трудово възнаграждение 751 лева, като трудовият договор се изпълнява при намалено работно време на 4 часа работен ден. Трудовият договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ.

Представена е и Заповед № РД-11-1207/05.09.2023г. за прекратяване на трудов договор № 18/30.11.2020г., сключен между Г. Л. А,ва, на длъжност “психолог” и 20-то Основно училище “,ов.

По делото са представени и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) на ВЛ В. С. С. и допълнителна такава, които съдът изцяло кредитира като компетентно съставени, поради което ще основава следващата си аргументация върху тях.

При така установената фактическа обстановка, след като прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.177 КТ, чл.128, т.2 КТ, чл.291, вр. чл. 292 КТ, чл.128, т.2 КТ, вр. чл. 24 и сл. от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017г. за нормиране и заплащане на труда.

По иска с правна квалификация чл.177, ал.1 КТ:

С оглед на така разпределената с доклада доказателствена тежест и съгласно чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи: наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение между страните за процесния период; ползването на платен годишен отпуск за съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми.

Не е спорно между страните, а и от доказателствения материал по делото се установява, че страните в настоящото производство са били обвързани от трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 61/09.02.2023г. Същият е сключен на основание чл.68, ал.1, т.4 КТ като срочен договор с определяем срок – до заемането на длъжността “ресурсен учител” въз основа на конкурс.

Спорен е моментът на прекратяването на посочения трудов договор, 4 както и размерът на дължимите и изплатените по него възнаграждения.

В депозираната искова молба се излагат твърдения, че горепосоченото трудово правоотношение е прекратено на 31.08.2023г. Видно от представената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза Трудов договор № 61/09.02.2023г. е прекратен считано от 01.07.2023г., което обстоятелство се установява от подаденото уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП с вх. № 22388233324324/06.07.2023г., както и от останалия доказателствен материал по делото.

В своето заключение вещото лице посочва, че за периода от сключване на трудовия договор – 09.02.2023г. до неговото прекратяване на 31.06.2023г. ищцата е имала право на 22 работни дни платен годишен отпуск. Същата е ползвала 8 дни, а разликата от 14 работни дни е изплатена като обезщетение по чл.224 КТ през месец юли 2023г. Това обстоятелство се подкрепя и от останалите доказателства по делото. Посочва се, че не се установяват неизплатени суми за полагаем платен годишен отпуск по допълнителния трудов договор.

С оглед на гореизложеното и при преценка на съвкупния доказателствен материал, настоящият състав счита, че през периода от 01.07.2023г. до 31.08.2023г. между страните в настоящото производство не е съществувало трудово правоотношение по силата на допълнителен трудов договор, а ищцата не е престирала труд през посочения период.

С оглед на това не са налице и материалните предпоставки за уважаването на предявения иск с правно основание чл.177, ал.1 КТ, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, съдът намира следното:

Съгласно цитираната разпоредба, работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Уважаването на предявения иск предполага установяване наличието на трудово правоотношение между страните; ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия договор; че са налице предпоставките за увеличаване на размера на основното му трудово възнаграждение; размерът на увеличението. От своя страна ответникът следва да докаже наличието на правопогасяващ юридически факт – в случая плащане на претендираната сума.