Решение № 1761 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1761 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. К. като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100506871 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 19.04.2022г., постановено по гр.д. № 55407/2021г.

Софийски районен съд, ГО, 46 състав, е признато за установено по предявения от Д. А. Н. – Л. срещу Столична община иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 200 лева, представляваща административно наказание “глоба”, наложена с наказателно постановление № 315193/27.06.2017г., за събирането на която е образувано изпълнително дело № 20218490402501 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че в случая е установено обстоятелството, че ищцата е извършила административно нарушение по Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, за което е санкционирана с влязло в сила наказателно постановление.

1

Ответникът е предприел действия за събиране на наложената глоба, което е станало преди да е изтекла погасителната давност за събиране на наложената глоба, представляваща по своето естество публично задължение. На следващо място, развити са съображения, че в случая не е изтекла абсолютната погасителна давност за предприемането на изпълнителни действия. Освен това несъбирането на вземането не можело да се вмени във вина нито на кредитора, нито на органа по принудително изпълнение, тъй като същото може да се дължи на липса на парични средства и друго имущество на длъжника, към което да се насочи изпълнението. Аргументира се становище, че преценката за заличаване на дадено публично задължение по давност е единствено в компетентността на съответния административно-наказващ орган. Поддържа се, че в случаите, в които се събират принудително публични задължения, представляващи наложена глоба по наказателно постановление, е налице и обществен интерес, както и постигане на превантивната функция на закона, като се предотвратяват по-нататъшни такива нарушения, които са изключително масови и се извършват именно с конкретната цел да не бъде заплащана ползваната услуга. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Д. А. Н. – Л. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното за обосновано, като постановено в правилно приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството доказателства. Поддържа становище, че изложените във въззивната жалба съображения са неотносими към предмета на спора. Сочи, че по отношение на вземанията по влезли в сила наказателни постановления е налице специална правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените административни наказания, включително погасителния давностен срок и началния момент, от който този срок тече – чл. 82 от ЗАНН. При прилагането на специалната нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. „а“, вр. ал. 2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичните вземания за глоби по наказателно постановление, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на влизане в сила на същото. В случая към датата на образуване на процесното изпълнително производство за принудително събиране на вземането – 26.02.2021г., давността за събиране 2 на наложената глоба е изтекла. По изложените съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на публично общинско вземане по влязло в сила наказателно постановление, издадено от кмета на Столична обищна, с което на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) на Д. А. Н. – Л. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 18, т. 1, б. "а", б. "б. ", б. "в" вр. чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

В исковата молба са заявени фактически твърдения, че издаденото срещу ищцата наказателно постановление е влязло в сила на 10.11.2017г., както и че през 2021г. по молба на взискателя е образувано изълнително дело № № 20218490402501 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, за събиране на вземането по реда на ГПК. Поддържа се, че давностният срок за погасяване на правото на принудително събиране на вземането е двугодишен, който е изтекъл към датата на образуване на изпълнителното производство.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предприетата искова защита по чл. 439 от ГПК е допустима с оглед обстоятелството, че принудителното събиране на публичното задължение е възложено на частен съдебен изпълнител и се реализира по предвидения в ГПК ред. Посочено е, че в случая се касае до т.нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН, доколкото предмет на принудително събиране е 3 вземане за наложена глоба, представляваща административно наказание. С решението е съобразена разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН, която предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наказанието е “глоба”, а съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието. А според изричната норма на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Посочено е, че приложението на цитираната алинея е изключено по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. В мотивите на решението е прието, че наказателното постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание “глоба” е влязло в сила на 10.11.2017г., а на 26.02.2021г. е образувано процесното изпълнително производство пред ЧСИ А.П. за принудително събиране на вземането. При съобразяване на приложимата разпоредба на чл.

82 от ЗАНН и с оглед липсата на данни, че от датата на влизане в сила на наказателното постановление до образуване на изпълнителното дело са били предприемани от кредитора действия, които по естеството си са прекъснали течението на давността, е направен извод, че предявеният иск е основателен.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивното производство оплаквания за неправилност на същото, приема следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая ищецът претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издаденото срещу него наказателно постановление. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното 4 основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение. В конкретния случай предявените отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК се основават на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба.

По делото не е спорно обстоятелството, че с наказателно постановление № 315193/2017г. от 27.06.2017г., издадено от зам. Кмет на Столична община, на ищцата Д. А. Н. - Л., е било наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Не се спори между страните, а и с оглед данните по делото, съдът приема, че процесното наказателно постановление е влязло в сила на 10.11.2017г. За събиране на наложената на ищцата по административен ред глоба въз основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания от Столична община с вх. № 3727/26.02.2021г. е образувано на 26.02.2021г. процесното изпълнително дело № 20218490402501 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ.

Разпоредбата на чл. 162 от ДОПК определя кои са публичните държавни и общински вземания, като ал. 2, т. 7 сочи като такива вземанията по влезли в сила наказателни постановления. Нормата на чл. 168, т. 3 от ДОПК предвижда възможността за погасяване на публичното вземане по давност.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила 5 наказателни постановления са публични, и съгласно чл. 163, ал. 1 и, ал. 3 от ДОПК поначало се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. В случая ответната Столична община се е възползвала от предоставената ѝ с чл.

2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор, като с възлагателно писмо от 26.02.2021г. е възложила събирането на глобата н а частен съдебен изпълнител. Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК - съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК, предвид което на 31.08.2021г. на ищ цата е била изпратена покана за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 и 2 от ГПК с изх. № 30428/31.08.2021 г. по образуваното срещу нея изпълнително дело № 20218490402501 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ. Следователно, тъй като са налице изключенията по чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - принудителното изпълнение се развива не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм. д. № 66/2019 г., смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК на основание чл.

163, ал. 4 от ДОПК, събирането на публичното задължение се извършва по ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението – чл. 435 и сл. от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл са и определение № 16/16.04.2021г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. № 14/2021г., определение № 8 от 29.03.2021г. по гр.д. № 6/2021г., 5членен състав на ВКС и ВАС, както и постановените по сходни к а з у с и определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г., определение № 48 от 22.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г., определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., определение № 39 от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5членен с-в.