Решение № 78 от 16.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Е.П., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20251820101331 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК.

Подадена е молба от С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Е.П., Община Е.П., С. област, ул. „Д.“ № 3 с искане за промяна на личното му име от „С.“ на „Л.“. Твърди, че личното му име С. от дълги години е източник на социален и професионален дискомфорт. Това е така, тъй като в съвременната езикова среда се възприема като комично и принизяващо, често предизвиква неуместни асоциации и подигравателни реакции или при по-учтивите хора пауза или изненада с лек погнус. Това кара молителя да се представя с това име без самочувствие, което води до извод, че това не е неговото име. В резултат на това от обкръжението на молителя рядко използват личното му име и предпочитат да използват заместителни имена или прякори, тъй като името му звучи странно и нелепо при изговарянето. С течение на времето в професионален контекст молителят твърди, че многократно бил третиран с пренебрежение, след като се е представял с името С., докато при използване на по-неутрални и международно възприемани имена като А., К. и Л. отношението към него било изцяло различно – сериозно и уважително. Това 1 отношение се променяло след като разбирали, че действителното име на молителя е С..

Името С. не отразява истинската личност, зрялост и начина, по който молителя се идентифицира, докато избраното име Л., което използва последователно в личния и творчески живот е кратко, ясно, международно прието и носи смисъла на сила и достойнство, качества с които молителя се идентифицира и чрез които желае да бъде възприеман. По тези съображения искането се явява основателно, тъй като е налице обстоятелство водещо до подигравки и социално неудобство за молителя. Изложеното обуславя правния интерес от искането за промяна на собственото име от С. на Л..

Община Е.П., редовно призовани, не вземат становище по иска.

РП Е.П. редовно призовани, намират молбата за недоказана от събрания доказателствен материал, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Районен съд Е.П., като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 0622 от 29.12.1996 г. по описа на район С., С. община, С.

И. Ц., ЕГН ********** е роден от майка Н. С.ва Ц.а и И.К. Ц..

Представено е копие от лична карта, удостоверяваща, че С. И. Ц. има ЕГН ********** и постоянен адрес в гр.Е.П., ул. Д. № 3.

Установява се от справка за съдимост издадена от Районен съд Е.П., че С. И. Ц., ЕГН ********** не е осъждан.

От справка в Унифицираната система на Прокуратура на Република България се установява, че по отношение на С. И. Ц., ЕГН ********** няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства.

В удостоверение издадено от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България е отбелязано, че срещу С. И. Ц., ЕГН ********** няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

Видно от удостоверение за семейно положение, съпруга и деца издадено от Община Е.П., С. И. Ц., ЕГН ********** е неженен.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът стигна до 2 следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В случая от фактическите твърдения на молителя, следва извода, че той се позовава на наличието на осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи обстоятелства.

Според разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Видно от доказателствата по делото – представения акт за раждане, лична карта, справка от Национална база данни Население и всички останали справки изискани от официални държавни органи е, че личното име на молителя фигурира като „С.“. Изложеното сочи, че личното име е определено още при раждането на молителя от неговите законно представляващи го към този момент родители и изискванията на чл.12 от ЗГР са изпълнени.

От друга страна само по себе си личното име на молителя „С.“ не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Доказателствата по делото не обосновават извод за наличието и на други важни по своя характер причини, които да налагат извод за основателност на исканата от жалбоподателя промяна на личното му име.

Неоснователни и недоказани се явяват и твърденията на молителя, че името С. е комично, принизяващо и международно неприемливо, тъй като от извършена справка от съда в речници на българските имена се установява, че определеното от родителите на молителя име С. има дългогодишни корени и е свързано с глагола „стоя“ или „стоя на краката си“, поради което символизира устойчивостта, здравето и способността на човек да превъзмогва трудностите в живота. Етимологията на името С. е свързано с желанието на родителите, детето им да бъде здраво и да „стои“ здраво на земята, отразява техния стремеж да осигурят дълголетие и стабилност на своя наследник. Името С. е еквивалент на гръцкото име С. от stamato – спирам, стоя, което също опровергава твърденията на молителя, че същото има странно международно 3 звучене.

Настоящият състав е запознат със съдебната практика, според която собственото име е субективно право, но това не означава автоматично, че решаващият съд не следва да изследва дължимата по конкретното дело преценка за важността на исканата промяна, в какъвто смисъл е постановена и съдебна практика на Върховния касационен съд

Съгласно чл.154 от ГПК всяка страна в хода на процеса следва да установи в хода на делото фактите, на които основава своите искания и възражения, а при неизпълнението на тези свои задължения следва да понесе неблагоприятните последици от своето поведение. В случая молителят не доказа изложените в молбата твърдения, поради което искането се явява неоснователно и недоказано и подлежи на отхвърляне, с оглед липсата на законовите предпоставки за промяна визирани в чл.19, ал.1 от ЗГР.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на личното име на С. И. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. Е.П., Община Е.П., С. област, ул. „Д.“ № 3 от „С.“ на „Л.“, като неоснователна и недоказана.

Решението подлежи на обжалване на основание чл.538, ал.1 от ГПК в седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________ 4