Определение № 997 от 02.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600615 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП, срещу решение от 07.10.2022 г., постановено по НОХД № 17754/2021 г. по описа на СРС, НО, 133 състав, с което обвиняемият Л. Б. Б. е признат за невиновен в това, че на 21.11.2019 г., в гр.София, в складова база на фирма „Е.л. и д.“ ЕООД, находяща се На бул.****, причинил на Г.Й.М., по непредпазливост – небрежност, средна телесна повреда, като преминал в гръб на М., покатерил се върху него и по този начин го извадил от равновесие, в следствие на което последвал удар на дясната му ръка в метална маса и в резултат на което била реализирана травма в областта на палеца на дясната ръка с контузия на меките тъкани, оток и увреждане на разгъващото сухожилие, което реализирало медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията /хватателната функция/ на горния крайник“, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, вр. чл.78а НК, обв. Л. Б. Б. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.

С решението и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата – за органа, който ги е възложил.

С така депозирания протест се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно. Изтъкват се съображения, че събраните в хода на наказателното производство доказателства, разкриват обективната истина и дават възможност по категоричен начин да бъде установено както реализирането на престъпния състав, така и авторството на инкриминираното деяние. Излагат се твърдения за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Отправя се искане до въззивният съд, да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови ново такова, с което подс. Л. Б. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по посочената погоре правна квалификация, като му бъде наложено справедливо наказание.

След запознаване с мотивите към атакуваното решение е постъпило допълнително изложение към така подадения протест, в което се твърди, че Районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК, довели до 1 грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон – незаконосъобразен извод, че обвиняемия Б. не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по воденото производство, и в тази връзка, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НПК. Твърди се, че мотивите на Районния съд, с които е признал обв.Б. за невиновен, са неправилни, като се излагат подробни съображения по същество. Аргумент в тази връзка е наличието на съществено противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, доколкото Съдът от една страна е приел, че обв. Б. се е намирал зад пострадалия М., а от друга страна е кредитирал обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие в насока, че е било налице равнопоставеност между двамата и не е имало нападение. Сочи се, че в свидетелските показания на разпитаните в хода на производството лица се съдържат твърдения, че след като паднали на земята, обв. Б. е нанесъл удар с юмрук в областта на главата на пострадалия М., което макар и да е реализирано след причинените телесни увреждания, допълнително внася съмнения в извода на Съда, че обясненията на обв. Б. следва да се кредитира и, че не е имало нападение от негова страна спрямо св. М.. Твърди се, че Районният съд незаслужено е дал доверие на обясненията на обвиняемия, като в същото време неубедително е мотивирал некредитирането на свидетелските показания на пострадалото лице, поради факта, че последният е изразил материална претенция, чрез депозиране на граждански иск.

В допълнението към протеста, като съществен порок в мотивите на Районния съд се изтъква заключението на Съда, че в процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НПК, както и, че липсва виновно поведение от страна на обвиняемия. В тази връзка се излагат съображения въз основа на доказателствата по делото, установяващи, че обвиняемият е хванал с дясната си ръка през тялото и за дясната ръка св. М., а с лявата си ръка бръкнал в устата му и си забил ноктите във венците му, след което се покатерил на него яхвайки го на „конче“, в резултат на което от придадената допълнителна сила е било причинено залитане и удар на дясната ръка на пострадалия в металната маса. Тези действия на обвиняемото лице, според прокурора, индикират за активно поведение от негова страна, като е налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на обв. Б. и настъпилия вредоносен резултат на св. М.. Именно поради тези факти, се изтъква, че се касае за извършено виновно поведение от страна на обвиняемия, при форма на вина – непредпазливост. Излагат се аргументи, че изводът на Съда, че в настоящия случай не се касае за виновно поведение, а за случайно събитие, е в разрез с константната съдебна практика, в частност – Решение № 504 от 04.01.2010 г. на ВКС по н.д. № 500/2009 г., I НО и Решение № 190 от 31.05.2011 г. на ВКС по н.д. № 1045/2011 г., III НО.

С така подадените протест и допълнение към него, се заявява, че първостепенният съд е допуснал процесуална патология, изразяваща се в неправилно прилагане на материалния закон, при съществени противоречия в изготвените мотиви към постановената присъда, в която връзка се отправя искане за отмяна на същата и за постановяване на нова, осъдителна такава, с която Въззивният съд да признае обв. Л. Б. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В така подадените протест и допълнение към него, не се сочи на необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по администриране на настоящото дело, са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата както на обвиняемият Л. Б. Б., така и на назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК, които са напълно самостоятелни страни във водения наказателен процес. Това е така, тъй като препис от депозирания срещу първоинстанционното решение протест – вх. № 214323/11.10.2022 г. по описа на СРС, подаден от прокурор при СРП, не е изпратен нито на обвиняемото лице Л. Б. Б., нито на 2 назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК, които безспорно са страни по воденото производство и всеки един от тях има право да бъде запознат лично с подаденият от СРП протест, в частност – с изтъкнатите в него доводи и съображения, срещу които има право да възрази. Така Районният съд не е изпълнил задължението си по чл. 321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на обв. Л. Б. Б. и на назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК/, за постъпилия протест срещу постановеното първоинстанционно решение.

В тази връзка, Въззивният съд констатира, че от приложеното на л. 6 от настоящото съдебно производство съобщение, образувано пред въззивната инстанция, същото е адресирано до обв. Л. Б. Б. на адрес, находящ се в гр. София, жк „****, от който адрес съобщението се е върнало в цялост, с отразяване, че търсеното лице не живее там. Това обстоятелство, впрочем, е логично да е така, доколкото при снемане на самоличността на обв. Б. в производството пред СРС, същия е заявил, че настоящия му адрес по местоживеене е съвсем различен от описания по-горе, находящ се в гр. София, жк „Овча купел“, ул. ****, на който иначе адрес е надлежно връчено лично на конкретното обвиняемо лице депозираното допълнително изложение към подадения протест. В този смисъл, неясно и необяснимо е, защо при установен актуален адрес по местоживеене на обв. Б., на същия не е бил изпратен за връчване препис от постъпилия протест срещу първоинстанционото решение, което обуславя извода за неизпълненост на процедурата по чл.321 от НПК.

Безусловно е следвало, при лично връчване на обв. Л. Б. Б. на последно установения за него актуален адрес по местоживеене на допълнителното изложение към подадения протест, да бъде връчен и препис от депозираният срещу решението на СРС основен протест, подаден от прокурор при СРП на 11.10.2022 г.

Това не е сторено и по отношение на адв. И.К. – от САК, в качеството й на назначен служебен защитник на обв. Л. Б. Б., за да бъде изпълнена изрядно процедурата по чл.321 НПК. Тъй като с подаденият протест се атакува постановеното от СРС решение изцяло, като по този начин се засягат интересите и на обв. Л. Б. Б., и на назначеният му служебен защитник, то следва препис от този протест да бъде връчен лично на посочените страни, които като самостоятелни страни във водения наказателен процес, разполагат със свои индивидуални процесуални права. Като не е изпълнил това си задължение, така Районният съд е нарушил разпоредбата на чл. 321 от НПК – да съобщи на всички заинтересовани страни /в случая на обв. Л. Б. Б. и на назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК/, за постъпилият на 11.10.2022 г. протест срещу постановеното първоинстанционно решение, което представлява съществено нарушение по процедура, налагащо прекратяване на въззивното съдебно производство и връщане на делото на първостепенният съд – за неговото надлежно и законосъобразно администриране.

В контекста на изложеното, Въззивният съд безусловно отчита и факта, че на обв. Л.

Б. Б., не е връчен и препис от мотивите към постановеното от СРС решение, респ. няма данни същият да е уведомен за тяхното изготвяне, а той като самостоятелна страна във водения наказателен процес, има право да се запознае с тези мотиви, респ. да ревизира своето становище по същество пред въззивната инстанция, да изложи своите доводи и да направи доказателствени искания. Факт е, че първостепенният съд е разпоредил преписи от депозирания протест срещу постановеното първоинстанционно решение, както и от мотивите към него, да бъдат връчени на всички страни, в тази връзка и на адв. И.К. – от САК, в качеството й на назначен служебен защитник на обв. Л. Б., и на самия обвиняем.

Няма никакви данни, обаче, въпреки това разпореждане, посочените страни да са били търсени, респ. да са били уведомявани по друг начин за изготвените мотиви към обжалваният акт на СРС, с което първоинстанционния съд е допуснал и друго отстранимо съществено процесуално нарушение, доколкото на тези страни следва да се предостави правото всяка една от тях да осъществи пълноценно процесуалната си позиция пред въззивната инстанция.

С оглед на изложеното ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира, че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за неговото 3 надлежно администриране и за изпълнение на дадените по-горе указания относно необходимостта от уведомяване на обвиняемия Л. Б. Б. и на назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК, както за изготвените към постановеното първоинстанционно решение мотиви, така и за връчването им на подадения протест срещу същото от прокурор при СРП – съгласно изискванията на НПК.

По изложените съображения Софийски Градски Съд, 1-ви въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНОХД № 615/23 г. по описа на СГС, НО, 1-ви въззивен състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, за надлежно законосъответно администриране на подадения протест от прокурор при СРП, срещу решение на СРС, НК, 133 състав, както и за уведомяването на обв. Л. Б. Б. и на назначеният му служебен защитник – адв. И.К. – от САК, за изготвените към постановеното първоинстанционно решение, мотиви – съгласно изискването на чл.321 НПК.