Решение № 1406 от 28.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110131915 по описа за 2023 година Предявен е от И. К. С. срещу А. А. С., осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне незаконосъобразните пречки, изразяващи се в преграждане с мебели и други трайно прикрепени физически ограничители на вътрешното стълбище, водещо до таванския етаж, собственост на ищеца И. С., които противоправни действия осуетяват възможността на ищеца да преминава през стълбището от първия до таванския етаж на жилищна сграда с административен адрес в ****************************. Моли за присъждане на разноски.

Ищецът поддържа, че по силата на НА № 170, том II, рег. № 22506, нот.дело № 334/22.12.2005г. на Нотариус Д.С. е собственик на жилище, с идентификатор ***., 1 находящо се в

************************************************/, заемащо целия първи етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор *** - северен близнак, със застроена площ от около 72,50 кв.м. /седемдесет и две цяло и петдесет стотни квадратни метра/, състоящо се от една стая, дневна кухня, две бани - тоалетни, входно антре, два коридора, балкон остъклено входно преддверие от север, при граници: калкан на южния близнак и от три страни двор, заедно с целия тавански етаж, заедно със северното мазе, както и съответните на етажа 1/2 идеална част от общите части на сградата - северен близнак и 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, като сградата е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Твърди, че по силата на

Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти и парични влогове № 102, том I, рег. № 1419, дело № 74/20.06.2018г. ответникът е собственик на жилищен имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***, находящ се в същата сграда на втория етаж и представляващ ЖИЛИЩЕ, находящо се в ***********************, с нов административен адрес:

*****************************/ и с предишен административен адрес: **********************, заемащо целия втори етаж от триетажната жилищна сграда северен близнак, със застроена площ от около 72,50 кв.м.

2

/седемдесет и две цяло и петдесет стотни квадратни метра/, състоящо се от една стая, дневна кухня, баня - тоалетна, входно антре, балкон и тераса над остъкленото входно преддверие, при граници: калкан на южния близнак и от три страни двор, заедно с ИЗТОЧНОТО МАЗЕ, както и съответните на етажа 1/2 идеална част от общите части на сградата - северен близнак и ½ идеална част от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. Поддържа, че съгласно архитектурния проект достъпа му до таванския етаж се осъществява през вътрешно стълбище, чието начало започва от жилището на първия етаж, преминава през вътрешни стълби през преддверието на втория етаж и продължава до таванския етаж в подпокривното пространство на сградата. За вътрешното стълбище била предвидена и построена преграждаща врата на първия жилищен етаж и такава врата в подпокривния тавански етаж. Твърди, че от години ответникът осуетява достъпа на ищеца през въпросното стълбище, което същият незаконно преградил след вратата на първия етаж с мебели и физически ограничители.

Ответникът заел общи части на сградата „стълбище и междуетажни площадки“, като по този начин създавал на ищеца непреодолими пречки за достъп до стълбището за да стига и ползва таванския си етаж. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК А. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява 3 посочената от ищеца по главния иск преграда да е изградена от него. Посочва, че преграждането е станало много отдавна, през 2011г., като по този начин ответникът също търпял негативни последици. Преграждането било извършено от ищеца и неговия брат по поръчение на баща им. Тогава бил изграден и алтернативен начин за достъп до таванското помещение чрез странично външно стълбище от западната страна от което ищецът имал ключ. Посочва, че съображенията за изграждане на тази преграда били от хигиенно санитарен характер. Поддържа, че дядото и бабата на ищеца са имали учредено право на ползване върху имота на ищеца до живот, като по тяхно желание била изградена тази преграда за да не бъдат притеснявани с ползването на втория етаж. В този смисъл твърди, че твърденията на ищеца, че именно ответникът изградил преградата са неоснователни. Твърди че и именно поради тази преграда ответникът по главния иск няма достъп до електрическите прекъсвачи и кранове с вода за мрежите които захранват и собствения му имот и които се намират в имота на ищеца по главния иск, като по този начин се създават опасности за ответника при работа с ел. мрежата на имота му, както и при аварии. Моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК А. А. С. е предявил срещу И.

С. насрещна исковата молба, с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане И. С. да преустанови противоправното си поведение, с което създава на ищеца по насрещния иск 4 пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като осигури достъп до главната външна врата и главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, които се намират на първия етаж, собственост на ответника по насрещния иск на къщата, находяща се в **********************, алтернативно да ги премести в общите части на къщата, достъпни за всички собственици. Насрещната искова претенция е приета за съвместно разглеждане в производството с определението на съда, постановено по реда на чл. 140 от ГПК от 15.05.2024г.

И. С. е подал отговор на насрещната искова молба, като по същество посочва, че А. С. с преграждане на стълбището, водещо от първия към втория етаж се е самолишил от достъпа до ел.таблото и ел. прекъсвачите.

Посочва, че именно А. С., като собственик на жилището си е следвало да направи нужните постъпки към Електропреносното дружество за изваждане на собствения му измервателен уред до място до което да има достъп. Не отговаряло на истината, че И. С. възпрепятствал достъпа на ищеца по насрещния иск до крановете с вода и до входната врата, водеща към общите вътрешни стълби. Посочва, че инсталациите – водопроводна и електрическа са изготвени по проект още при построяване на сградата, поради което не могат да бъдат премествани на други места, а ищецът по насрещния иск следва да си изгради собствени преносни 5 съоръжения, но не за сметка на ответника по насрещния иск. Посочва, че именно след като премахне преградата поставена върху „вътрешното стълбище“ А. С. ще има и достъп до вътрешното стълбище на сградата и електромера с предпазните бушони. Моли за отхвърляне на насрещната искова претенция.

В съдебно заседание ищецът И. К. С., редовно призован, явява се лично и се представлява от адвокат П. З., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й, като оспорва насрещно предявената искова претенция.

Ответникът А. А. С., редовно призован в съдебно заседание, представлява се от адвокат В., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на главния иск, като поддържа насрещно подадената искова претенция и моли за уважаването й.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на правомощията на собственика в пълен обем. Защитата, която се търси с този иск, може да се състои в 6 преустановяване на вредното въздействие върху имота, премахване на последиците от нарушението, или на неговия източник. Действията, с които се пречи на собственика за пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от регламентирана дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с иска по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984 г. на ВС, ОСГК/. Търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем.

На първо място съдът намира за нужно да посочи, че исковете са допустими, тъй като ищците и по двата иска съгласно твърденията им, като собственици на етаж от сграда, находяща се в ******************************** и като собственици на самостоятелни обекти на правото на собственост в сградата, могат да искат преустановяване на всяко действие, с което им се пречи в пълен обем да упражняват правото си на собственост; това по преустановяване на действия от твърдяното от ищеца И. С. действие по преграждане с мебели и други трайно 7 прикрепени физически ограничители на стълбището, водещо към втория етаж, а от там и до тавана, съответно по насрещния иск за осигуряване на достъп от ищеца по главния иск до главния вход и до всички видове инсталации и централни уредби, които се намират на първия етаж, собственост на И. С..

По съществото на спора, съдът намира по първоначално предявения иск следното: С Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС се прие, че негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на делото не е нито правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца, нито правото на собственост върху пречещия имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото, по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения и по тях не се формира сила на присъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или 8 да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. Когато правото на собственост на ищеца се защитава от ограничаване или друго накърняване, предмет на делото е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положението отпреди нарушението.

От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна 9 по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, като с тълкувателното решение се дават и примери в тази насока.