Определение № 505 от 26.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Велико Търново , 25.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Сара Стоева

Станислав Стефански

Ирена Колева като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20214100500282 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр. чл 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А.” ЕООД, ЕИК: *, с. Родина, общ.

Златарица, чрез адв. Ч. против Определение № 8 от 07.01.2021г. постановено по ч.гр. д. № 341/2020г. по описа на Районен съд - Елена, с което е оставено без уважение искането на „А.” ЕООД по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на производството по изп. дело № 20208090400861 по описа на ЧСИ Косева, рег. № 809, район на действие – ОС – В. Търново, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – заповед № 229 от 18.11.2020г. и изп. лист на РС – Елена, по ч.гр. д. № 341/2020г. В частната жалба се излагат доводи във връзка с това, че документът п о чл. 417 ГПК, на който се основава вземането е неправилно издаден – няма представени доказателства и не удостоверява изискуемо, и подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо него въззивната инстанция уважи молбата.

Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите и възраженията в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално 1 легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление от „Ф.К.” ООД, гр. Свищов за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „А.” ЕООД, въз основа на документ по чл.417 ГПК - споразумение с нотариална заверка на подписите. При установеното от приложените доказателства, че вземането е дължимо, първоинстанционният съд е постановил обжалванато определение, с което е оставил без уважение искането по чл.420, ал.2 ГПК.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение относно неоснователността на молбата, които са правилни и са основани на установените по делото факти, поради което и на основание чл.272, вр. 278, ал.4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК.

При това положение, искането за спиране на изпълнението й, направено в срока за възражението по чл.414 ГПК, следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства /чл.420, ал.2 ГПК/ или да е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 или 181 ЗЗД /чл.420, ал.1 ГПК/. Такова обезпечение жалбоподателят не е представил, нито е изразил готовност да го стори.

Под "убедителни писмени доказателства" в чл.420, ал.2 ГПК се има предвид доказателства за недължимост на вземането, както и извод за недължимост на вземането, който да следва пряко от наличните по заповедното производство доказателства. В молбата по чл.420 ГПК и в частната жалба изложените доводи, посочени по-горе, касаят обстоятелства, свързани с годността на представения документ да удостовери подлежащо на принудително изпълнение вземане.

Основателността на тези обстоятелства може да бъде предмет на доказване в производството по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/, какъвто предмет настоящата частна жалба няма, респ. в исково производство по реда на чл.422 ГПК, но не се явява доказателство за недължимост на процесната парична претенция в производството по реда на чл.420 ГПК.

По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на 2 първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното определение следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС на РБ по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8 от 07.01.2021г. постановено по ч.гр. д.

№ 341/2020г. по описа на Районен съд - Елена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3